Президентът Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и върна в четвъртък избора му на Висшия съдебен съвет (ВСС). Въпреки че Конституцията не го задължава да посочва мотиви, от думите му пред медиите стана ясно, че основната причина за решението му е липсата на конкурентност.
"И преди съм заявявал, че очаквам истинско състезание между кандидати, а не формално изпълнение на процедурата по избор. Издигането на един-единствен кандидат не само я лиши от състезателност, но и отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор – така необходими за неговата нелека и отговорна мисия", заяви президентът, подчертавайки, че "белег на демократичната държава е наличието на алтернативи при заемането на висши държавни длъжности".
"Пълна липса на алтернатива"
"Подходът за издигането на единствен кандидат на практика бе подкрепен и от изпълнителната власт", добави Радев, визирайки отказа на правосъдния министър Данаил Кирилов да се възползва от правото си да номинира втори кандидат за поста, което според държавния глава е довело до "пълната липса на алтернатива".
Той коментира и "масираната служебна и институционална подкрепа", декларирана от стотици прокурори и служители в прокуратурата, ДАНС и различни звена на МВР, уточнявайки, че подобни становища по закон следва да се публикуват на сайта на ВСС само, ако идват от гражданското общество.
"Изборът на главен прокурор е акт с висока обществена значимост и начинът на неговото провеждане трябва да създава доверие в обществото, а не да поражда съмнения", обобщи Румен Радев, след което напусна залата за изявления в президенството без да даде възможност за журналистически въпроси.
20 гласа "за" срещу 4 "против"
Иван Гешев беше избран с голямо мнозинство от Пленума на ВСС на 24 октомври – 20 гласа "за" срещу само 4 "против". Номинацията му беше издигната от всичките 11-има членове на Прокурорската колегия на съвета, а няколко седмици преди избора му настоящият главен прокурор Сотир Цацаров декларира, че би го подкрепил за свой наследник дори два пъти, ако това се наложи.
Гласуването за избора му последва над 10-часово заседание на Пленума на съвета, проведено при безпрецедентна полицейска блокада около сградата на институцията. Резултатът бе, че в района бяха допуснати само поддръжници на Гешев, организирани от ръководството на таблоидния сайт "ПИК". Срещу кандидатурата му пък бяха проведени серия от протести в София и страната, включително и в деня на избора.
Конституцията не урежда изрично въпроса какво се случва, ако избор на някой от т.нар. трима големи в съдебната власт – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, бъде върнат от президента. Вероятно това е причината практиката на ВСС при тази хипотеза да е противоречива.
Досегашната практика на ВСС
Досега държавен глава два пъти е отказвал да подпише указ за подобно назначение. През 1999 г. Петър Стоянов върна на съдебния съвет избора на Бойко Рашков за главен прокурор. Впоследствие съдебните кадровици проведоха изцяло нова процедура, в чийто край бе избран Никола Филчев.
През 2017 г. Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. В този случай обаче ВСС реши просто да повтори наново финалното гласуване и отново избра Чолаков, който впоследствие встъпи в длъжност, тъй като по Конституция президентът имаше право да върне само веднъж избора му.
Първият възпитаник на МВР, избран за главен прокурор
Иван Гешев е първият възпитаник на Академията на МВР, избиран за главен прокурор. Докато течеше процедурата по избора, ВСС получи десетки подписки в негова подкрепа от прокуратури в страната, от близо половината областни дирекции на МВР, както и от ръководството на ДАНС. В подкрепа на избора му се подписаха дори чистачки и шофьори, работещи в държавното обвинение. Срещу него се обяви Висшият адвокатски съвет, а Съюзът на съдиите призова в четвъртък Радев да не назначава Гешев.
Гешев не получи публично одобрение и от колегите си в Софийската градска прокуратурата (СГП) и Върховната касационна прокуратура (ВКП). В първата той работи между май 2012 г. и юли 2016 г., след което оглавява специализираната прокуратура. На 16 юли 2018 г. Сотир Цацаров го назначи за свой заместник и той се премести във ВКП.
"Искам доживотен затвор и разстрел"
В кариерата си на обвинител той има запомнящи се изказвания. Като обяснението му защо депутатът Делян Пеевски (ДПС) не се споменава в делото за източването на КТБ: "В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама. Няма ги и много други хора". По повод споразуменията, с които често приключват делата в спецсъда, Гешев пък каза: "Никога не е достатъчно, естествено, че искам доживотен затвор и разстрел, ама разстрелът не е предвиден в България".
Гешев присъстваше и на показния арест на бившия районен кмет на "Младост" Десислава Иванчева. Той обясни пред медиите, че показното задържане на Иванчева с белезици, часове наред в центъра на София, не нарушава нито закона, нито човешките й права. По-късно стана ясно, че Гешев е свързан с основния свидетел по делото на Иванчева – Александър Ваклин.
"В момента продължавам 99%, дори някой да ме предложи, да не участвам в това състезание, което се очертава изключително мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма как да не се оцапаш. Аз не искам да се търкалям, ако някой иска, да се търкаля", заяви Гешев на 5 юни, само няколко месеца преди да стане ясно, че той ще е единственият кандидат за поста на Цацаров.
От концепцията му за управление на прокуратурата се разбра, че механизмът за наблюдение и сътрудничество, упражняван от ЕК в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност в България, трябва да бъде прекратен, защото "неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост".
