Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Който повярвал – повярвал". Защо прокурорските проверки не разсейват съмненията за корупция


Продължилите месеци наред протести с искане за оставка на Бойко Борисов и Иван Гешев започнаха в деня, в който прокуратурата влезе в президенствтото, за да събира доказателства срещу двама съветници на Румен Радев.

В края на миналата седмица говорителката на главния прокурор Сийка Милева съобщи, че държавното обвинение проверява твърденията за търговия с влияние и корупция, направени през предишните дни в парламента от едър бизнесмен. Става въпрос за Светослав Илчовски, който беше изслушан на две поредни заседания на анкетната комисия на Мая Манолова, създадена за ревизия на управлението на Бойко Борисов.

Илчовски не е първият човек, който отправя директни обвинения към управлението на ГЕРБ и лично към Борисов. Общото между всички подобни случаи е, че дори и прокуратурата да образува проверка, обикновено нищо не следва след нея.

Борисов беше проверяван още по време на първия си премиерски мандат заради изтекъл в медиите запис от негов телефонен разговор с покойния директор на митниците Ваньо Танов по повод проверка, която трябва да бъде спряна. По-късно беше проверяван и заради друг запис, в който лидерът на ГЕРБ обсъждаше висящи разследвания с тогавашния градски прокурор Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

През последната година пък премиерът в оставка беше проверяван и по т.нар. случай с "къщата в Барселона", заради който в Испания беше образувано разследване за пране на пари. До момента липсва публична информация за напредък на този казус в България.

Обикновено подобни проверки, засягащи висшите етажи на властта или приключват със заключение за липса на данни за престъпление, или се точат толкова дълго, че хората забравят за поредния скандал. Така вместо да бъдат проверявани, съмненията остават да висят във въздуха, а за хората остава един избор – или да вярват, или да не вярват.

Новият скандал

Въпреки краткия живот на 45-тото Народно събрание и невъзможността комисията за ревизията да събере повече данни по темата, думите на земевладелеца Светослав Илчовски провокираха съмнения за това как Борисов е използвал положението си, за да влияе на бизнеса. Съмненията не бяха разсеяни от съсобственика на фирма "Градус" Иван Ангелов, който беше повикан в комисията от депутати от ГЕРБ, за да отрече думите на Илчовски.

Първото изслушване на Илчовски беше на 5 май, но беше прекъснато от депутати от ГЕРБ, които обвиниха Манолова, че е скрила заседанието на комисията от тях, за да не опонират на "разпространяването на неверни твърдения". На 7 май Илчовски отново беше поканен да продължи разказа си пред депутатите, но до него вече беше и Ангелов, който също беше изслушан. Вместо да опровергае категорично думите на емевладелеца, обаче, съсобствникът на "Градус" призна, че неведнъж се е възползвал от благоразположението на премиера.

Навръх почивния Гергьовден Борисов свика брифинг в централата на ГЕРБ, на който заяви, че не познава Илчовски, както и че опонентите му "ще извадят и още кошаревски свидетели – платили са на хората да идат, да говорят". Не коментира обаче нито едно от твърденията на агробизнесмена по същество, сред които беше и това, че регионалната министърка Петя Аврамова го е заплашила с "нашите прокурори".

Досега всеки, който ме е атакувал, е загубил изборите.
Бойко Борисов

"Който е повярвал – повярвал, който не е – не е. Толкоз. Да продължават така. Това да им е програмата. Това да им е предизборната кампания. Досега всеки, който ме е атакувал, е загубил изборите, защото народът има инстинкти. Слуша и си задава въпроси", добави премиерът в оставка миналия четвъртък.

Прокуратурата реагира два дни след второто заседание на комисията на Манолова. Говорителката на главния прокурор Иван Гешев заяви пред БТА, че колегите ѝ проверяват изнесените там твърдения. "От няколко месеца сме в предизборна кампания, в прокуратурата постъпват много сигнали, които проверяваме", добави Сийка Милева в неделя.

Как действа прокуратурата в такива случаи

През последната година и половина това е поне третият случай, в който държавното обвинение проверява публични съмнения за корупция и търговия с влияние, засягащи лично министър-председателя, но засега проверките не водят до съдебни дела. По подобен начин се развиват и други сюжети, в които наред с управляващите замесени се оказаха висши прокурори и бившият депутат от ДПС Делян Пеевски.

Прокурорската проверка предшества досъдебното производство и целта ѝ е да установи дали има достатъчно данни за престъпление. Затова тя приключва или с отказ за разследване, или с постановление за образуване на такова, но тази преценка не подлежи на съдебен контрол.

И в двата случая обаче държавното обвинение обикновено не огласява какви данни е събрало, за да прецени дали дадени твърдения са по-скоро основателни или не. Другият проблем е, че се случва то да крие тази информация дори от адвокати, макар това да противоречи на закона.

Мандатът на настоящия главен прокурор Иван Гешев съвпадна с развитието на няколко случая, станали емблематични за променливата решителност, с която подчинените му действат при поява на публични твърдения за престъпления, извършени от висши представители на властите.

Парите на Васил Божков

В края на 2019 г., непосредствено след встъпването му в длъжност начело на прокуратурата, Гешев обяви, че е образувано разследване за изнудване след получаването на сигнал, свързан с хазартната дейност на Васил Божков. Това съобщение беше предшествано от серия медийни изяви на бившия му съдружник Цветомир Найденов, от които стана ясно, че именно той, брат му Боян и баща им Стефан са авторите на въпросния сигнал. Тримата твърдяха, че са били изнудвани и заплашвани от Божков, защото той е проявявал апетит към компанията им за онлайн залагания "Ефбет".

Васил Божков твърди, че е предал на Борисов и Горанов общо 67 млн. лв.

През следващите месеци срещу хазартния бос бяха повдигнати близо 20 обвинения, а управляващото мнозинство в парламента прие законови промени, с които изтласка от пазара лотарийните му игри. В крайна сметка той се оказа в Дубай, откъдето започна периодично да отправя обвинения срещу "хунтата", към която причисли Борисов, Пеевски и Гешев. Божков разпространи и банкови извлечения за теглене на милиони, твърдейки, че през последните години е предал на Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов общо 67 млн. лв. Публикува и електронна кореспонденция с Горанов.

Първоначално прокуратурата не реагираше, а Гешев дори неглижира твърденията до степен, че заяви как "не си е причинил" прочитането на въпросните съобщения. В крайна сметка по случая беше образувана прокурорска проверка, чийто развой към днешна дата не е известен. Единственото съобщение по темата беше разпространено в края на юни 2020 г. То гласеше, че според ДАНС пари, теглени на каса от банкови сметки, чийто титуляр е Божков, са били предавани "лично, единствено и само на него" в офиса му на столичната ул. "Московска" 43.

Прокуратурата обаче прояви различен стандарт от гледна точка на публичността в действията си по отношение на друг случай, в който имаше съмнения за лобизъм, запечатани в електронни съобщения.

Пламен Бобоков и президентството

Става въпрос за образуваното разследване за търговия с влияние срещу президентския съветник Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. По този казус разследващите нееднократно огласяваха доказателства, твърдейки, че двамата са участвали в престъпен сговор, чрез който Узунов е предавал информация на Бобоков за политическата ситуация в Либия и Украйна, с която бизнесменът не е можел да се сдобие правоморено. Част от обвиненията обаче бяха заради предаване на публична информация, включително от бюлетина на БТА.

Това дело започна през юни 2020 г. по материали, отделени от разследването за внос на боклук, по което обвиняеми за участие в престъпна група бяха братята Атанас и Пламен Бобокови, бившият зам.-министър по околна среда Красимир Живков и още четирима души. В продължение на две седмици спецпрокуратурата разпространяваше избрани пасажи от кореспонденция, водена по различни теми межди Бобоков и Узунов от началото на януари 2019 г. до май 2020 г.

Накрая двамата бяха задържани за 24 часа на 9 юли, докато прокурори и полицаи претърсваха кабинети в президенството. Тази акция провокира държавния глава Румен Радев да се включи в протест, на който призова "да изхвърлим мафията от прокуратурата". Впоследствие Бобоков и Узунов бяха освободени под различни гаранции, а съдът обяви задържането им за незаконно. Това се случи и с президентския съветник по отбрана Илия Милушев, който също беше задържан за 24 часа на 9 юли и получи обвинение като подбудител на длъжностни престъпления, чиято цел е била във вреда на Държавната агенция "Разузнаване".

На фона на тази прокурорска активност братя Бобокови няколко пъти обявиха, че истинската причина за делата срещу тях е намерение на Делян Пеевски да овладее бизнеса им. До момента не е известно прокуратурата да проверява тези твърдения.

Телефонните записи и кадрите с пачки и кюлчета

Междувременно през миналото лято бяха разпространени аудио записи от телефонни разговори на мъж, чийто глас наподобяваше този на Борисов. Сред обсъжданите в тях теми бяха предварителна информация за обвинение по скандала с къщите за гости, както и проверката на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу застрахователния холдинг "Еврохолд". Впоследствие в публичното пространство излязоха и снимки с пачки от 500-еврови банкноти, кюлчета злато и пистолет от спалнята в държавното жилище на премиера, а самият той потвърди, че на една от тях е заснет как спи.

Прокуратурата образува отделни проверки за записите и кадрите от премиерската спалня, които имаха идентична съдба. В разстояние на 4 дни в края на миналата година и двете бяха прекратени, макар и с различни мотиви. Първата завърши със заключение, че няма данни Борисов да е упражнил незаконно влияние върху държавни органи. По отношение на снимките от спалнята му държавното обвинение всъщност проверяваше само кой ги е направил, но обяви, че извършителят не е открит и затова проверката е прекратена.

Борисов даде интервю, от което стана ясно, че според него кадрите са направени от жена.

Самият Борисов даде интервю пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", от което стана ясно, че според него кадрите са направени от жена. Той я сравни с Мата Хари – прочутата холандска стриптизьорка, куртизанка и шпионин поне за две разузнавания по време на Първата световна война. Борисов твърдеше, че дамата е преминала през НСО без личната ѝ чанта да бъде проверявана и затова е могла да внесе парите и кюлчетата злато, заснети в спалнята му. Затова нееднократно обвини за този "сценарий" президента Румен Радев, който отговаря за службата за охрана.

По време на първото си изслушване в парламента миналата седмица Светослав Илчовски обяви, че снимките са направени от "момиче на повикване". Впоследствие няколко сайта цитираха агробизнесмена с уточнението, че става въпрос за "Мис Плеймейт" Маги Бадер, която веднага отрече и заяви, че ще търси правата си в съда. Дали твърденията на Илчовски по темата ще провокират възобновяване на тази проверка, засега разследващите не коментират.

Мълчанието за "Осемте джуджета"

Без коментар остават и многобройните въпроси за хода на друга прокурорска проверка по публични твърдения за изнудване, заплахи и изземване на бизнес, този път с личното участие на висши прокурори и бивш ръководител на столичното следствие. Става дума за случая, добил популярност като "Осемте джуджета" и огласен от Антикорупционния фонд.

Главният герой в него е производителят на асансьори Илия Златанов, който миналото лято обяви публично, че е станал жертва на престъпна схема с участието на бившия следовател Петьо Петров, по прякор "Еврото" и ексръководителя на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек Петров.

Въпреки че Иван Гешев нееднократно иронизира твърденията на Златанов пред медиите, подчинените му все пак обявиха, че започват проверка по тях в края на юни миналата година. Оттогава насам прокуратурата мълчаливо отказва да отговаря на въпроси за хода на тази проверка.

Свободна Европа отправи в петък конкретни въпроси за развитието на тези казуси до Сийка Милева и пресцентъра на прокуратурата, но до публикуването на този текст отговори оттам не бяха изпратени.

На фона на цялата тази хронология от събития и последващи ги прокурорски проверки главният прокурор Иван Гешев нееднократно декларира, че "за прокуратурата няма недосегаеми, независимо от позицията, която заемат".

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG