Те са израснали в Сливен. Учили са в София, но са се върнали обратно. И двамата казват, че искат да допринесат родният им град да е по-добро място за живеене. И по-чисто.
Анастас Кънев и Йоан Демерджиев са създатели и председатели на „Ти си Сливен“. Една от първите битки на основаното през 2025 г. сдружение е за по-чист въздух. То, заедно с група жители на града, води дело срещу планове на местната топлофикация да гори боклук.
Тази централа е построена да гори въглища, но иска да използва за гориво и отпадъци. Вече има и разрешение и го прави, но в по-малки количества. През 2025 г. властите ѝ дават позволение да увеличи капацитета си за горене на боклук.
Точно това решение оспорват Кънев, Демерджиев и други близо 20 души от Сливен, както и неправителствената организация „За Земята“.
Според тях институциите, които са дали разрешението, не са гарантирали, че горенето на боклук в централата, която е на по-малко от километър от най-близкия квартал „Надежда“, няма да навреди на хората и на природата.
„Не искаме да се гори боклук. Особено при положение, че нямаме гаранции, че това се случва при най-високите изисквания“, каза пред Свободна Европа Демерджиев.
„По никакъв начин нямаме против топлоелектрическата централа, топлоснабдяването на града – даже точно обратното. Но нека да бъде с модерни и истински екологични решения“, добави Кънев.
В тази история има и нещо друго. Централата е свързвана с един бизнесмен, за когото се твърди, че има голямо влияние в българската енергетика. Фирми, свързвани с него, са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до щети за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко ги проверяват, а когато го правят, рядко откриват нарушения и налагат санкции.
Става дума за Христо Ковачки, за когото през 2025 г. поредица материали на Антикорупционния фонд (АКФ) показаха свидетелства как контролира група от фирми, която включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини и други дружества. Въпреки че по документи бизнесменът няма собственост в повечето от тях и не заема ръководни длъжности.
Това кара хората от Сливен да се питат могат ли да разчитат на институциите да се грижат на първо място за здравето им и околната среда.
Колко боклук гори топлоцентралата в Сливен
Топлоцентралата в Сливен е построена в края на 60-те години на миналия век и е проектирана да гори въглища. Но през 2018 г. получава разрешение да използва гориво от отпадъци (RDF, refuse-derived fuel) – до 8064 тона годишно.
Това се случва в момент, в който и други централи, свързвани с Ковачки, започват да горят боклук. Това гориво е изгодно, защото спестява на централите пари за въглеродни квоти. Освен това в някои случаи те получават пари да оползотворяват отпадъците, вместо да плащат за гориво.
През 2019 г. количеството отпадъци, което централата има право да изгаря, е увеличено до 19 470 тона годишно. Разрешителното предвижда, че боклук може да се гори само в един от двата енергийни котела на централата, а максималният разрешен капацитет на час е 2,95 тона.
В отчетите си централата декларира, че изгаря по-малко боклук от максимално разрешеното – през 2024 г. – 7500 тона, никакъв между 2021 и 2023 г., през 2020 г. – 3000 тона, а през 2019 г. – 4600 тона.
В писмени отговори до Свободна Европа дружеството посочи, че в момента има само един договор за доставка на RDF – за 5000 тона годишно от депото за отпадъци, което обслужва Сливен и други общини.
До септември 2025 г. дружеството има договор със Столичната община за оползотворяване на боклука на София. Според документите по обществената поръчка договорът е на стойност близо 300 000 евро и е за 20 000 тона годишно. Отчет за 2025 г. все още не е публикуван и не се знае дали цялото количество е изгорено.
Последното инвестиционно предложение на „Топлофикация Сливен“ предвижда и по-голям капацитет за горене на отпадъци, въпреки че общото количество – 19 470 тона годишно, не се променя:
- Във втория котел също да може да се гори боклук;
- Капацитетът на час да се повиши до 4,5 тона.
Въпреки че има негативни становища по време на общественото обсъждане, предложението в крайна сметка е одобрено от министъра на околната среда Манол Генов. В решението му от 28 март 2025 г. пише, че „не се очакват значителни вредни въздействия върху околната среда и населението в района“.
Но в Сливен има хора, които не са съгласни с тази оценка, и я оспорват пред съда.
Защо хората са притеснени
Жалбоподателите посочват няколко причини да са притеснени от плана на централата да увеличи капацитета си да гори боклук.
„Притесненията са ни от една страна, че не са приложени най-добрите технологии за очистване на димовете. От друга страна, че пепелта от изгарянето не се съхранява по най-добрия начин, който да гарантира, че тя няма да попадне в околната среда, в почвите, а оттам и в храната и във водата“, каза Йоан Демерджиев.
Подобни опасения има и природозащитната организация „За Земята“, която подкрепи хората от Сливен в делото.
„Това е една стара инсталация. Тя е изградена и приспособена за изгаряне на въглища. С вкарването на това ново гориво – RDF, не се правят подобрения в пречиствателните съоръжения“, каза пред Свободна Европа адвокат Регина Стоилова, която представлява „За Земята“.
Жалбоподателите цитират изследвания, според които изгарянето на боклук крие рискове.
„За изгарянето на отпадък нерядко се говори като за един вид зелена технология“, каза още адвокат Стоилова.
„Но всъщност има много изследвания, които ни показват колко много неизвестни има тази технология, както и риск за човешкото здраве и околната среда. Включително се откриват нови замърсители, които са резултат от този процес. [...] Това съвсем естествено буди страх у населението“, добави тя.
Публикация на „За Земята“ от април цитира проучвания, които показват замърсяване около инсталации за горене на боклук в Испания, Франция и Нидерландия.
„Това е в страни, където контролът е доста по-стриктен. Какво остава при нас, особено в светлината на разкритията, които направиха от АКФ, за начина, по който оперират тези предприятия“, каза Демерджиев.
Сянката на Ковачки
Става дума за поредица публикации на АКФ от средата на 2025 г., които показаха нови свидетелства, че група от фирми с ключова роля в българската енергетика се контролира от един човек – бизнесмена Христо Ковачки.
Сред тях са ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Габрово, както и в Сливен. Част от тези централи са уличавани в нарушения на собствените си разрешителни, но рядко са понасяли последствия.
По документи тези дружества са собственост на регистрирани в чужбина фирми, а Ковачки отрича да има влияние върху тях.
Между тях обаче има връзки, които са описвани в доклади на „Грийнпийс“ – България от 2022 и 2018 г. – например съвпадения в адресите и датите на регистрация на чуждестранните им собственици.
„Топлофикация Сливен“ е собственост на регистрираната в Кипър фирма „Нерпана“ на кипърския гражданин Йоаннис Цандекис, показва справка в Търговския регистър. Но и тя е сред фирмите, споменати в разследването на АКФ и докладите на „Грийнпийс“ като свързвана с Ковачки.
В отговорите си до Свободна Европа дружеството посочи, че управляващите му органи са публична информация. То отрече Ковачки да има роля в процеса по оползотворяване на RDF, но не коментира дали той го консултира по други теми.
Какво казват централата и министерството
В отговорите си „Топлофикация Сливен“ определя притесненията на хората за възможно замърсяване като „неоснователни“.
Дружеството посочва, че „притежава необходимите пречиствателни съоръжения“ и има автоматични системи за мониторинг на емисиите.
В отговори до Свободна Европа Министерството на околната среда, което е одобрило разрешителното, посочва, че го е направило след доклад на експерти, консултации с редица институции и обществено обсъждане.
То посочва също, че в разрешителното има записан таван на вредните емисии, което според него „гарантира екологосъобразно експлоатиране на инсталацията“.
И дружеството, и министерството посочват, че количеството боклук, което може да се гори в рамките на една година, не се променя.
Но за хората, подали жалбата, притесненията остават. Следващото заседание по делото им пред Административния съд в Сливен е в края на януари. Те са подготвени, че процесът може да продължи дълго. Но се надяват да доведе до гаранции, че градът им няма да стане по-мръсен.
„Ние не искаме да се затваря теца, не искаме да спре парното за хората в града“, каза Йоан Демерджиев.
„Просто искаме да имаме гаранции и сигурност, че няма въздухът, земята и водата на града да бъдат отровени за столетия напред.“
Форум