Европейският съюз (ЕС) не успя да постигне съгласие за нови санкции срещу Русия, за които се предполагаше, че ще бъдат въведени до четвъртата годишнина от пълномащабната война на Кремъл в Украйна.
На срещата на външните министри на държавите от блока, която се проведе в Брюксел в понеделник, не се стигна до споразумение заради нежелание от Унгария и Словакия.
"Съжалявам, че не постигнахме съгласие, като се има предвид, че утре се навършват четири години от началото на войната. Трябва да изпратим силен сигнал към Украйна, че продължаваме да я подкрепяме, а към Русия– че оказваме силен натиск", каза върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас.
По думите ѝ работата по пакета от санкции – 20-ия на ЕС от началото на войната през 2022 г. – ще продължи.
Унгарското и словашкото вето не са свързани с предложените ограничителни мерки, а с прекъсването на руските доставки на петрол по съветския тръбопровод „Дружба”. За да снабди двете централноевропейски държави с гориво, той преминава през Украйна.
Какво включват блокираните санкции
Санкциите включват забрана европейски компании да предоставят услуги на кораби, транспортиращи петролни продукти от руски пристанища.
Предвиждаха се и мерки срещу т.нар. „сенчест флот“ на Москва, използван за заобикаляне на санкциите, както и срещу трети държави, които помагат на Кремъл.
Освен че не беше постигнато съгласие по пакета от санкции, нямаше и напредък в превъзмогването на другото унгарско вето - върху заем от 90 млрд. евро за Украйна за 2026–2027 г., който беше условно приет от лидерите на блока през декември.
В обобщението от срещата на министрите се посочва, че е имало „разочарование сред останалите 25 държави членки“.
Няколко министри открито са поставили под въпрос мотивите на Унгария. Според резюмето недоверието се дължи на предположение, че ветото е свързано с парламентарните избори през април в страната, а не с тръбопровода.
Няколко социологически проучвания показват, че управляващата партия „Фидес“ на Виктор Орбан може да загуби предстоящите избори.
„Дружба“ и обвиненията в изнудване
На 27 януари бяха прекъснати доставките на петрол по тръбопровода „Дружба“, след като Киев обяви, че руски удар с дрон е поразил съоръжения на тръбопровода в Западна Украйна. Словакия и Унгария обаче обвиняват Украйна, че не желае да поправи щетите.
Двете държави, които нямат излаз на море, все още зависят от руския петрол заради изключения от санкциите на ЕС, които иначе забраняват вноса от Москва.
„Няма техническа или оперативна причина, която да възпрепятства възобновяването на транзита на петрол към Унгария и Словакия чрез тръбопровода „Дружба“. Очевидно е, че решението на Украйна е чисто политическо – опит да се упражни натиск върху Унгария в координация с Брюксел и унгарската опозиция. Няма да се поддадем на изнудване“, написа унгарският външен министър Петер Сиярто в Екс.
Словашкият премиер Роберт Фицо заплаши през уикенда да прекрати спешните доставки на електроенергия за Украйна, ако „Дружба“ не заработи отново на 23 февруари.
Словакия е осигурила почти една пета от вноса на електроенергия в Украйна през януари, докато Русия продължава да нанася удари по енергийната инфраструктура на страната в разгара на тежка зима.
„Изявленията от Будапеща и Братислава са провокативни, безотговорни и застрашават енергийната сигурност на целия регион“, отговори украинският външен министър Андрий Сибиха.
„Русия разруши тръбопровода „Дружба“. Наш приоритет е енергийната сигурност на държавите членки. Украйна се ангажира да поправи тръбопровода и решението кога това ще се случи, е нейно“, каза говорителката на Европейската комисия Анна-Кайса Итконен на брифинг в Брюксел.
Тя потвърди още, че на 25 февруари ще се проведе среща на координационна група по въпроси свързани с петрола, която ще събере енергийни експерти. Те ще направят „преглед на ситуацията“.
Алтернативни маршрути за петрол
В навечерието на разговорите в Брюксел се появи информация, че украински дрон е ударил петролна помпена станция близо до село Калейкино в Татарстан, Русия – основен възел на системата „Дружба“, където се смесва петрол от Сибир, Татарстан и Башкортостан.
Въпреки това Унгария и Словакия разполагат с алтернативи на „Дружба“.
Унгарската енергийна компания MOL обяви миналата седмица, че ще освободи около 1,8 милиона барела суров петрол от резервите си, за да компенсира евентуален недостиг.
Унгарската асоциация за складиране на въглеводороди отбеляза, че към края на януари страната разполага с резерви от суров петрол и петролни продукти, достатъчни за 96 дни.
В търсене на нов източник на петрол, Будапеща наскоро поиска Хърватия да я снабдява чрез Адриатическия петролопровод с помощта на хърватския оператор JANAF.
Игор Чаленко, ръководител на Центъра за анализи и стратегии в Киев, каза пред рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа/Радио Свобода - "Настоящее время", че проблемът е по-скоро политически, отколкото технически.
„Случващото се в момента е опит да се използват обстоятелствата, за да се блокира пряката помощ за Украйна в размер на 90 милиарда евро и да се възпрепятства засиления натиск върху Русия. Това няма нищо общо с икономическата ситуация в Унгария и Словакия“, каза той.
Унгария блокира заем от 90 млрд. евро
Тема на срещата на външните министри беше и писмо на унгарския премиер Виктор Орбан до председателя на Европейския съвет Антонио Коща от 23 февруари.
В писмото Орбан дава светлина върху решението да блокира спешния заем за Украйна, въпреки че Унгария, заедно със Словакия и Чехия, получи позволение да не участва във финансирането му на среща на върха през декември.
„Последните събития ме принудиха да преразгледам позицията си. От средата на февруари Украйна отказва да възстанови транзита на суров петрол към Унгария по тръбопровода „Дружба“ по политически съображения и в нарушение на международните си задължения. Това е непровокирана враждебност, която подкопава енергийната сигурност на Унгария“, се казва в писмото.
Въпреки че Словакия, Чехия и Унгария не са задължени да участват във финансирането, е необходимо единодушие сред всички държави членки на ЕС, за да бъде изменен регламентът, който позволява на Брюксел да използва общия бюджет на блока за отпускането на заема от 90 млрд. евро на Киев.
Европейският парламент вече гласува в подкрепа на заема, а доскоро се предполагаше, че държавите членки ще дадат зелена светлина, за да се гарантира, че средствата ще достигнат до Киев преди очаквания бюджетен недостиг през април.
Форум