Планираната среща в Аляска между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин остави Европа в състояние на паника.
Европейският съюз и повечето други европейски държави се опитват да попречат на САЩ да „попаднат в капан“, като подкрепят дипломатически Украйна по всеки възможен начин и подготвят нови санкции срещу Русия.
Всъщност обаче те се борят да си осигурят място на масата, тъй като съдбата на континента изглежда е в ръцете на други столици.
Може да се каже, че Брюксел се събуди с гръм и трясък от августовската си лятна ваканция миналата седмица. Макар че малцина смятаха, че американският президент ще предприеме рестриктивни мерки срещу Русия, след като досега не е наложил никакви значими санкции, никой не очакваше той да обяви пълноценна среща на най-високо равнище между САЩ и Русия. Това ще е първото подобно събитие от над четири години.
Откакто беше обявена срещата на върха, европейските официални лица се впуснаха в дипломатически маневри. През уикенда те се срещнаха с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс във Великобритания, на 11 август външните министри на блока проведоха видеосреща, а на 13 август няколко лидери от континента, сред които украинският президент Володимир Зеленски, ще говорят и с Тръмп.
Няколко човека от европейските администрации, с които RFE/RL се свърза при условие за анонимност, казват, че досега посланията от Вашингтон са били „хаотични“ и очевидно няколко фракции в американската администрация имат различни цели за срещата в Аляска.
Те казват, че има различни интерпретации на това, което Стив Уиткоф, пратеникът на Тръмп в Москва, е донесъл от срещата си с Путин миналата седмица. Макар да признават, че се чувстват малко по-уверени след всички контакти, те все още не са съвсем сигурни какво да очакват от Аляска.
Червените линии на ЕС
Въпреки това ЕС ясно даде да се разбере, че има няколко червени линии. Европейските лидери искат първо прекратяване на огъня, преди да се обсъждат евентуални отстъпки от страна на Украйна. Това трябва да бъде придружено от гаранции за сигурността на Киев и начин за наблюдение на прекратяването на огъня.
Мнозина виждат някаква роля на Европа тук, но има ли и други, които мислят така?
По отношение на евентуалното завземане на украинска територия от Русия, европейците казват, че ще подкрепят Украйна във всичките ѝ решения. ЕС никога няма да признае де юре украинска територия за руска, както в случая с Крим от 2014 г., например.
Когато става въпрос за изтеглянето на руските войски от определени окупирани райони като форма на отстъпка, съществува и известен скептицизъм, че Москва действително ще спази това. Един дипломат отбеляза, че руските войски никога не са се изтеглили от Приднестровието в Молдова или от окупираните територии на Грузия в Абхазия и Южна Осетия.
Въпреки всички дипломатически позиции на европейските страни, е факт, че те са били изключени от процеса. Макар да настояват да участват в преговорите по всеки въпрос, който ги интересува пряко, няма индикации, че това ще им бъде позволено в близко бъдеще.
Това е в ярък контраст с периода преди пълномащабната руска инвазия в Украйна през зимата на 2021-2022 г., когато Европа беше напълно ангажирана с безплодни опити за преговори с Москва в НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и двустранно с Кремъл.
Сега лидерите на ЕС се борят да останат в играта. Да, те заплашват с още санкции срещу Русия и се подготвя 19-ти пакет. Но макар някои от тези мерки да могат да са подразнят Русия, те не биха повлияли на политическите и военни планове на Кремъл.
Замразените руски активи в блока на стойност над 200 милиарда евро може да са полезен коз за преговори, но само на по-късен етап, когато преговорите могат да напреднат до потенциално изплащане на военни репарации от Русия.
Всички санкции подлежат на подновяване през януари 2026 г., а за удължаването им е необходимо единодушие. Някои дипломати от ЕС намекнаха, че част от мерките може да бъдат отменени, ако Москва изпълни определени аспекти от евентуално споразумение, но те твърдят, че не е обсъждана сериозно никаква реална последователност.
В търсене на увереност
По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кир Стармър обявиха „сили за сигурност “ от потенциално 20 000 европейски войници, които да бъдат разположени в западната част на Украйна.
Някои хора казват, че този план е в процес на разработване, но признават, че все още има твърде много неясни моменти около него. Такива са правилата за участие и дали американците ще предоставят някаква помощ, като разузнавателна информация и логистична подкрепа.
Междувременно мнозина посочват, че членството в НАТО би било най-голямата гаранция за сигурността на Украйна, но по този въпрос няма консенсус Алианс, точно както когато темата беше обсъждана на срещите на върха на НАТО през 2023 и 2024 г.
За момента Брюксел изразява позицията си с изявления. Между другото, Унгария реши да не добави подписа си, което отново подчертава различията в европейското единство. Будапеща, която поддържа топли отношения с Кремъл, иска след срещата между Тръмп и Путин да се проведе среща на върха между ЕС и Русия.
Унгария вече блокира стремежите на Украйна към ЕС и по-строгите мерки срещу Кремъл и може да блокира бъдещата финансова помощ. Макар че в момента е сама в прякото си противопоставяне на Брюксел по тези теми, скоро може да получи подкрепа, ако Вашингтон и Москва започнат да сключват реални сделки през главите на европейците.
Форум