Повече от 30 западни държави от т. нар. "Коалиция на желаещите" се споразумяха да осигурят „политически и правно обвързващи гаранции“ за Украйна след постигане на мирно споразумение с Русия.
С участието на украинския президент Володимир Зеленски и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър на масата на преговорите, във вторник в Париж коалицията се съгласи, че „способността на Киев да се защитава е от критично значение“ за гарантиране на сигурността както на Украйна, така и на Европа.
Срещата беше свикана на фона на интензивни дипломатически усилия за доуточняване на мирното предложение на САЩ, целящо да сложи край на най-големия и смъртоносен конфликт в Европа от Втората световна война насам.
„Потвърдихме, че осигуряването на суверенитета и трайната сигурност на Украйна ще бъде неразделна част от мирното споразумение и че всяко споразумение ще трябва да бъде подкрепено от солидни гаранции за сигурността на Украйна“, се казва в изявление, публикувано след срещата. „Както партньорите от коалицията, така и Съединените щати ще играят жизненоважна и тясно координирана роля в предоставянето на тези гаранции за сигурност“.
Изявлението съдържа най-конкретната формулировка, която съюзниците са дали по отношение на обещанията за военна подкрепа за осигуряване на сигурността на украинците след постигането на мирно споразумение с Москва.
Какво има в споразумението
В документа се посочва, че подкрепата за Украйна от страна на съюзниците ще включва механизъм за наблюдение и проверка на прекратяването на огъня, ръководен от САЩ, подкрепа за въоръжените сили на Украйна, многонационални сили за Украйна и „обвързващи ангажименти за подкрепа на Украйна в случай на бъдещо въоръжено нападение от страна на Русия с цел възстановяване на мира“.
„Тези гаранции за сигурност са ключът към това, че едно мирно споразумение не може да означава капитулация на Украйна“, каза френският президент Еманюел Макрон пред репортери след срещата.
Европейски официални лица казаха пред RFE/RL, че след среща на съветниците по национална сигурност през уикенда и събранието на военни стратези на 5 януари има „ново чувство на спешност“.
В изявлението не се дават подробности за войските за многонационални сили, но някои служители казаха, че в различни европейски столици се говори, че силите ще се състоят от 15 000-20 000 войници, докато други се надяват, че броят им ще бъде по-близък до 30 000.
По-голямата част от войските ще дойдат от Франция и Великобритания, които ще водят сухопътния и въздушния компонент, докато Турция е посочила, че ще отговаря за осигуряването на транспортните коридори в Черно море.
„След прекратяване на огъня Великобритания и Франция ще създадат военни центрове в цяла Украйна“, каза британският премиер Киър Стармър. „Можем да постигнем мир само ако [руският президент Владимир] Путин направи компромиси, а трябва да бъдем откровени – от всички изявления на Русия Путин е показал, че не е готов за мир“, добави той.
Българският премиер в оставка Росен Желязков каза след срещата в Париж, че България ще се включи във всички сфери, в които има капацитет да допринесе за общоевропейската сигурност.
През февруари миналата година Българският парламент прие декларация срещу евентуално изпращане на български войници в Украйна. По-късно през септември стана ясно, че България ще участва в гаранциите за сигурност по море и въздух с техника.
"България, съобразно решението на Народното събрание, ще участва в домейна „Безопасност по море“ с Румъния и с Турция в зоните, в които оперира и към момента с противоминната група", каза Желязков.
Нерешени въпроси
Остават няколко неизяснени въпроса, включително правилата за ангажираност и гаранциите за сигурност от страна на САЩ.
„Ние сме почти готови с протокола за сигурност, така че украинският народ да знае, че мирът ще дойде и ще бъде траен“, каза Уиткоф. Той добави, че предстоят още срещи с украинската делегация.
Мирните преговори се засилиха през ноември, когато Тръмп натисна Зеленски да приеме 28-точково предложение за мир, което мнозина сметнаха за благоприятно за Русия.
Украйна и нейните европейски съюзници начело с Великобритания, Франция и Германия разработиха контрапредложение, като в крайна сметка представиха 20-точен план, който отразяваше в по-голяма степен интересите на Киев, най-вече по отношение на гаранциите за сигурност и териториалната цялост.
Главният преговарящ от страна на Украйна Рустем Умеров наскоро каза, че „повечето от позициите – 90% от мирния план – вече са договорени, работата по детайлите продължава“. Тези детайли включват трудния въпрос за териториалните отстъпки, като Украйна настоява границата на контакт да бъде замразена или цялата област Донбас да се превърне в демилитаризирана зона.
Друг въпрос е собствеността на Запорожката атомна електроцентрала, като Киев отхвърля идеята Украйна и Русия да я управляват съвместно, предпочитайки вместо това САЩ да се намесят и да продават енергия от нея на Москва.
Малко хора в Брюксел обаче смятат, че Русия би се съгласила с някое от тези предложения, като оценката е, че Кремъл все още смята, че печели на бойното поле.
Руският президент Владимир Путин каза няколко пъти през последните седмици, че Москва ще постигне целите на това, което нарича „специална военна операция“, чрез споразумение или със сила.
Форум