Стадионът е притихнал, всички са напрегнати. Предстои финал на 200 метра при мъжете. Началото е дадено, а от цялата група напред се измъква един атлет. Той изглежда по-висок и по-здрав от всички и няма конкуренция. Докато бяга дори намира време да се усмихне и така да пресече финала.
Това е обичайна гледка на големите състезания в леката атлетика между 2008 и 2016 г. В този период на пистата победителят е ясен още преди началото.
В четвъртък ямайският атлет Юсейн Болт навърши 39 години. Той е смятан за най-добрия спринтьор, а често и за най-добрия атлет в историята. Зад името му стоят десетки рекорди, а до днес той остава единственият спринтьор, който печели титлите на 100 и 200 м. в спринта на три поредни Олимпийски игри.
Юсейн Болт е роден в малкия град Шерууд Контент в Ямайка. Той има брат и сестра, а родителите му имат магазин за хранителни стоки. Това му позволява, за разлика от много други деца на неговата възраст в страната, да се отдаде изцяло на футбола и крикета.
„Когато бях малък не съм мислил за нищо друго, освен за спорт“, казва Болт.
Още в началното училище той е забелязан заради таланта си в спринтьорството. На 12 вече е най-бърз от всички деца на 100 метра. Въпреки това към атлетиката се насочва едва в гимназията, когато треньорът му по крикет забелязва голямата му бързина.
Двама бивши атлети – Пабло МакНийл и Дуен Джаред, стават негови треньори и така Болт постепенно започва да се отдава на атлетиката. Той скоро започва да печели училищни състезания, но често изнервя треньорите си заради слабата дисциплина и непрестанните си закачки.
„Още преди да стане на 15 правеше невероятни бягания. Не му показвах хронометъра си, за да не се възгордее“, казва МакНийл.
Започва да участва в състезания 2001 г., когато е едва на 15. На първото състезание от игрите на Асоциацията на карибските държави в Барбадос, той печели два медала и регистрира най-добрите си времена на 400 и 200 метра.
Година по-късно вече е висок 1.95 м. и е натрупал сериозна мускулна маса. За игрите на карибските държави това го поставя на друго ниво и тогава чупи рекордите на 200 и 400 метра. Успехите обаче за малко да не се случат, тъй като преди състезанието е задържан за кратко от полицията заради поредната щуротия, която е направил.
В същата година световното първенство за младежи по лека атлетика е в родната му Ямайка. На тях той печели злато на 200 м. и се превръща в най-младия атлет дотогава, който печели злато от надпревара от това ниво.
В следващите няколко години той чупи редица рекорди за младежи и юноши, както в Ямайка, така и на световни и континентални първенства. Всичко това му печели все по-голяма слава около името му започва да се шуми в световната атлетика.
В Ямайка той е толкова популярен, че хората около него започват да се притесняват как ще му се отрази славата.
Но неговото поведение си остава същото – той продължава да е недисциплиниран, да консумира вредна храна, да купонясва, да излиза с много жени, докато в същото време не спира да печели на пистата.
През 2004 г. Болт започва да бяга с професионалистите. Времената му продължават да са изумителни и за пръв път влиза под 20 секунди на 200 метра. Въпреки контузия е взет и за отбора на Ямайка в щафетата за Олимпиадата в Атина. Там обаче следва нова контузия, която води до разочароващи резултати.
Това му дава мотивация да се подобри, да е по-отговорен и да се отдаде на спорта. Той вижда шанс да се докаже още на Световното първенство в Хелзинки през 2005 г., но тогава отново контузия го спира точно на финала на 200 м. Дори и фактът, че е станал най-младият атлет, класирал се на финал при професионалистите, не успява да намали разочарованието му.
Първите му големи успехи като професионалист идват през 2006 г. от турнирите на Световната федерация по лека атлетика. В рамките на няколко месеца той печели бронзов и сребърен медал.
В този период Болт решава, че иска да се състезава и на 100 м., и успява да убеди новия си треньор Глен Милс в това.
Годината, в която целият свят разбира за Болт, е 2008 г. Още в началото ѝ той започва да побеждава тогавашния си най-голям конкурент Тайсън Гей и чупи за пръв път световния рекорд на 100 м.
По време на Олимпийските игри в Пекин същата година той е сред фаворитите, но никой не очаква това, което се случва. Той чупи рекордите и на 100, и на 200 метра и взема олимпийските титли в двете дисциплини. Запомнящ се остава финалът на 100 метра, където, преди да пресече последната линия, Болт видимо се забавя, което не му пречи да спечели с огромна разлика.
Болт и ямайците печелят и щафетата на 4х100 метра, но през 2017 г. медалите им са отнети, след като проба на един от съотборнците му Неста Картър се оказва положителна за забранени вещества.
Пекин дава началото на изумителната серия на Болт. Той печели всички златни медали от Олимпийски игри и световни първенства на 100, 200 метра и щафета 4 х 100 метра до 2016 г., с изключение на един финал на 100м. от световно първенство. Това са общо 6 олимпийски и 9 световни титли.
В този период той на няколко пъти чупи рекорди, включително и своите, на трите дисциплини, в които се състезава, а легендите на атлетиката го определят като най-добрия спринтьор за всички времена.
През 2017 г. Болт слага точка на състезателната си кариера.
През годините Болт трупа богатство от различни спонсорски договори със спортни брандове, но и не само. След края на спортната си кариера той стартира и няколко бизнеса, един от които е kомпания за електрически скутери.
Още през 2010 г. той основава „Фондация Юсейн Болт“, която първоначално се занимава с подкрепа за развитие на деца, а по-късно включва и по-големи проекти като изграждане и ремонт на болници.
"Мечтите са безплатни. Целите обаче си имат цена", казва Болт.
Форум