Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Те знаят, че не е честно". Виктория Велчева, която показва "невидимия труд" на жените


Виктория Велчева
Виктория Велчева

Тя е само на 18 години, но вече може да се нарече режисьорка на документални филми. Късометражната ѝ лента „Невидим труд“ разказва за жените в селата и незабелязания грижовен труд, на който те посвещават живота си. Виктория Велчева прави този труд видим. Тя е Човек на деня на Свободна Европа.

Сутрин става рано и пуска кокошките на двора. Отива до магазина, а по обратния път минава през домовете на възрастните хора, за които се грижи. Оставя им покупки и лекарства. Чисти, пере, готви. Привечер сади и полива в градината, за да има плодове и зеленчуци, вместо да ги купува с малката си пенсия.

Баба Елма нарича тази дълга поредица от задачи „еднообразие“. В нейното всекидневие повечето хора може би биха разпознали това на собствените си баби. Такава е реалността за огромна част от възрастните жени в България, чийто неплатен грижовен и домакински труд продължава до края на живота.

Това се опитва да покаже дванайсетокласничката от Велико Търново Виктория Велчева с първия си документален филм „Невидим труд“. В него са преплетени истории от живота на баба Елма и други възрастни жени от северозападното село Лик.

„Женският труд е малко неблагодарен, казва една от тях. „Правиш, правиш, правиш нещо и накрая - храната я изядеш. И какво?“

„Ако не съм се трудила, трябва да си купя чушките. Ако не съм се трудила, трябва да си купя доматите. Като вземе човек да не може, тогава е трудно. И няма да може да ти стига тази пенсия“, добавя друга.

В техните разкази Виктория открива една голяма обща черта - невидимия труд, който тези жени извършват през целия си живот. „Те се трудят в две сфери паралелно - в икономическата и в семейната, домакинската сфера“, казва Виктория пред Свободна Европа и добавя, че грижовният труд се смята за задължение на жената.

„Той не се заплаща, но всички знаем, че без него не можем да функционираме като общество.“

Между киното и социалните каузи

Виктория Велчева е само на 18 години и се занимава с кино отскоро. Тя е част от школата Киноклас на Надежда Косева, която запознава ученици от страната с тънкостите на седмото изкуство.

От Киноклас Виктория получава всичките си знания за киното и документалистиката до момента. В киното тя вижда шанс „да разкажеш нечия история и тя да бъде чута, да дадеш глас на някого“.

Според Виктория това е изключителна сила. „Киното е много специално, то вдъхновява и свързва хората, то е много общностно изкуство“, казва тя.

Виждам проблемите, които се случват около мен, и не мога да стоя и да не правя нищо за тях.

Паралелно с това силното чувство за справедливост, което Виктория има от малка, я свързва с много социални каузи и инициативи.

„Смятам ги за доста важна част от живота ми и от мен като човек“, казва тя и добавя: „Виждам проблемите, които се случват около мен, и не мога да стоя и да не правя нищо за тях.“

Виктория с част от жителите на село Лик.
Виктория с част от жителите на село Лик.

Виктория се чувства най-въвлечена в движението за права на жените. Във Велико Търново тя организира протести срещу домашното насилие и други феминистки събития.

Освен това обръща внимание на правата на хората с увреждания. Нейно дело са творчески работилници, направени специално за младежи в неравностойно положение.

Тези интереси на Виктория неизбежно водят до нейния фокус върху изкуството, ангажирано със социални каузи. „Не мога да ги отделя от творчеството си“, казва тя.

Невидимият труд под прожекторите

През лятото на 2023 г. Виктория се включва в програмата Резиденция Баба на организацията Фабрика за идеи. Тази програма свързва млади хора от градовете с възрастните жители на все по-обезлюдени села.

Резиденция Баба дава възможност на Виктория да живее един месец в село Лик в Северозападна България и да помогне за разрешаването на проблемите на местната общност там.

Започнах да виждам в селото един проблем - на жените и техния грижовен и емоционален труд.

„Отидох с мисълта да създам нещо и да снимам документален филм. Малко плахо започнах да виждам в селото един проблем - на жените и техния грижовен и емоционален труд“, разказва Виктория.

Тя забелязва как жените в селото „правят по хиляди неща в един ден“ - чистят, готвят, перат, пазаруват, грижат се за болни роднини и за градините си.

Част от героините във филма на Виктория.
Част от героините във филма на Виктория.

„Целият домакински труд се пада на тях - затварят буркани, гледат къщата, гледат животните. Те са един стожер и двигател на обществото в селото. Усетих, че мога да разкажа това“, добавя Виктория. И започва да снима.

Една от жените във филма ѝ разказва как смята за безсмислен труда, на който е посветила целия си живот. Тъкане, предене, плетене, шиене, а никой вече не ползва покривките, килимите и чаршафите, които тя е създала.

Друга говори за опита си с домашното насилие - съпругът ѝ е имал проблем с алкохола и дълго време е тормозел нея и децата им, преди тя да го напусне.

Виктория най-силно се впечатлява от историята на една жена, която от десетилетия бие камбаната в село Лик. Тя разказва, че след като е отгледала двете си деца, в продължение на години се е грижила за болните си свекърва и майка. Когато те са починали, жената е биела камбаната и за тях.

„Тя е прекарала целия си живот в полагане на този недооценен труд“, казва Виктория.

Примирение и разговор

В село Лик младата режисьорка забелязва и друго - примирението на жените с това, което им е наложено от обществото.

„Те се примиряват с патриархалните норми, с идеята, че са длъжни да правят всичко и това е тяхната роля в семейството“, казва Виктория и добавя: „Те знаят, че не е честно, но продължават да го правят и дори го имат за своя ценност.“

Една от жените в село Лик показва градината си на Виктория.
Една от жените в село Лик показва градината си на Виктория.

За да се преодолее този проблем, според Виктория трябва да се говори повече за него - не само по отношение на труда на жените в селата, но и този на медицинските сестри и жените, които се грижат за възрастни, деца и хора с увреждания. Към този разговор ученичката допринася със своя „Невидим труд“.

Филмът вече предизвиква реакции след представянията си във Велико Търново, Видин и София. „Много хора ми споделиха, че се сещат за своите баби и през цялото време са си мислели, че те са единствените жени, които никога не спират да работят“, разказва Виктория.

Сега те виждат, че това е вградено в системата и невидимият труд е навсякъде.

„Сега те виждат, че това е вградено в системата и невидимият труд е навсякъде.“

Филмът на Виктория се разпространява свободно в Ютюб, а на 21 декември ще бъде показан в Дома на киното в София.

Виктория е решена да търси и други начини да говори за проблемите на жените. В момента тя участва в създаването на общностен център във Велико Търново, в който ще се организират събития по тези теми. А догодина се надява да бъде студентка по кино, за да продължи да разказва историите, които имат значение.

  • 16x9 Image

    Катерина Василева

    Катерина Василева е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. В момента изучава "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Интересува се от социални и политически теми, култура, медийна грамотност и права на жените.

Форум

XS
SM
MD
LG