След продължили близо 6 часа дебати и взаимни обвинения между управляващите и опозицията парламентът приключи обсъждането на вота на недоверие срещу правителството на Николай Денков.
Гласуването му предстои в петък в 15:00 часа.
Той беше внесен преди седмица от БСП, "Има такъв народ" (ИТН), "Възраждане", както и отцепилият се от "Продължаваме промяната" и вече независим депутат Радостин Василев.
Мотивът за него е, че според опозицията кабинетът не се справя адекватно в енергийния сектор.
Дебатите по него обаче засегнаха теми далеч извън енергетиката и стигнаха до обвинения в лъжи, в предизборно говорене, в обслужване на руски или на частни интереси.
Подкрепящите кабинета на "Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) партии ГЕРБ и ДПС казаха, че ще подкрепят правителството по време на вота.
"Разбира се, че ще подкрепим правителството. Представете си служебно правителство и нови избори", каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти.
Самият той не присъства на заседанието, а представители на ГЕРБ не участваха в дебатите. Не участваха и от ДПС.
"Да, единодушно ще подкрепим правителството", каза пред журналисти санкционираният за корупция по глобалния закон "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски.
Според "Възраждане" и ИТН крахът на кабинета е неизбежен, а лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че ако правителството оцелее, опозицията веднага ще започне да събира подписи за нов вот на недоверие. Той ще е за националната сигурност и отбрана и ще бъде внесен още идната седмица.
Премиерът Николай Денков обаче отхвърли обвиненията на опозицията срещу действията на правителството му в сектора "Енергетика".
"Няма основания в критиките на опозицията", каза Денков и добави, че очаква подкрепа на гласуването в петък.
Това е първият вот на недоверие срещу кабинета му. За да бъде успешен той, са нужни най-малко 121 гласа. Заедно БСП, "Възраждане" и ИТН имат по-малко.
При представянето на мотивите за вота Искра Михайлова от "Възраждане" каза, че България е напът да се превърне от износител на електроенергия във вносител.
Според вносителите изпратените от правителството на ЕК планове противоречат на взети решения в парламента. Те казват, че Министерският съвет (МС) е приел пътна карта за климатична неутралност, според която закриването на централи става необратимо.
Според опозицията региони в Южна България са под риск от икономическа катастрофа, която ще доведе до обезлюдяване.
Михайлова обвини и ГЕРБ, която по време на управлението си "не е направила нищо, за да защити националния интерес". Тя посочи, че през годините са затворени блокове на АЕЦ "Козлодуй", зачеркнат е проектът на АЕЦ „Белене”, провалени са газопроводът "Южен поток" и нефтопроводът "Бургас - Александруполис".
По думите й управляващите в момента продължават тази политика.
Михайлова определи действията на правителството в енергийния сектор като "риск за националната сигурност". Същото определение използва и Корнелия Нинова. Тя критикува и прекратяването на проекта за АЕЦ "Белене".
Министърът на енергетиката Румен Радев каза, че действията на МС и Министерството на енергетиката са в интерес на България и на гражданите ѝ.
По думите му продължават преговорите за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта "Енергетика". Той напомни, че МС актуализира Пътната карта за климатична неутралност, за да отговаря на подписаното с миньорите споразумение.
Според съпредседателя на парламентарната група на ПП-ДБ Кирил Петков вотът няма да мине, защото не е основан на визия за България, а на "пропаганда, основана на страх и омраза".
"Подозирам, че някои от вас съжаляват, че сме в Европейския съюз, а биха се радвали, ако можеше да участваме в евразийския съюз на Путин", се обърна Петков към вносителите.
Той ги обвини, че използват вота на недоверие като част от предизборната си кампания, което "показва предизборна немощ".
Местните избори предстоят на 29 октомври.
Петков припомни, че преди седмица всички депутати заедно са решили да не ограничават въглищните мощности до 2038 г. Той припомни и заявката на правителството, след като изпрати териториалните планове, да говори с работещите в енергетиката, за да направим максимално най-доброто за тях.
В речта си пред парламента премиерът Николай Денков обвини опозицията в опит "да излъже българския народ, че идва някакъв енергиен апокалипсис". По думите му всички изложени от нея аргументи "нямат нищо общо с истината".
"Ще ви разочаровам, господа от опозицията - енергиен апокалипсис няма и няма да има", каза Денков пред депутатите.
Той повтори, че правителството и Брюксел не затварят въглищни централи.
"Тези централи са под натиск от пазара на енергия, защото навлизат нови технологии, които произвеждат по-евтин ток", каза Денков. Той добави, че ядрените и въглищните централи, ще бъдат осигурени и подкрепени от държавата още десетилетия.
До внасянето на вота на недоверие се стигна, след като парламентът прие споразумение между кабинета и миньорите, според което въглищните централи няма да бъдат затваряни административно, а ще работят на пазарен принцип.
Това стана на фона на протести на миньори и енергетици, които настояха правителството да не изпраща на Европейската комисия (ЕК) териториалните планове на България за справедлив преход на въглищни региони. За тяхната зелена трансформация са предвидени 3,5 млрд. лв. от ЕК.
Управляващите все пак решиха да изпратят плановете, за да не загуби България парите. Част от протестиращите не се съгласиха с приетото споразумение и настояха плановете да се изтеглят и променят. Блокадите на няколко пътни артерии в страната продължават.
