Йоанна Елми е писателка и журналистка. Все още няма навършени 30 години, но вече може да бъде подредена сред най-успелите в света български автори. А причината за това е, че дебютната ѝ книгата “Направени от вина” (2021 г.) е напът да излезе в превод на над 10 езика.
Първите държави, в които книгата ще бъде преведена, са Нидерландия и Франция (в превод на Мари Врина Николов - февруари 2025 г.).
“През юли ще предадем английския превод, върху който работим заедно с Анджела Родел”, казва Елми пред Свободна Европа.
По думите ѝ в момента се извършва превод на сръбски, румънски, немски, получена е оферта и от Полша. Книгата ще излезе и в Норвегия и Португалия.
“Вълнувам се че ще се преведе и на турски”, казва Елми.
Третият българин в литературната карта на Лондон
В края на март месец Елми беше избрана за първия писател в току-що основаната резиденция на престижния лондонски университет UCL. Резиденцията е организирана съвместно с Фестивала на европейските писатели и проекта „Литературна карта на Лондон“.
Като част от нея Елми ще прекара месец в Лондон, като ще има достъп до архивите и колекциите на почти 200-годишния университет, който е в топ 10 на света. Ще се срещне с ученици, студенти и преподаватели, но също така тя самата ще води лекции, които смята да превърне в писателски експерименти.
Всъщност "Литературната карта на Лондон" цели да представи града през фокуса на различни писатели, разказва Елми.
“Сега има две български публикации, едната е на Алеко Константинов, другата е на Асен Христофоров и следващата ще бъде моята”, отбелязва тя.
Чувствата, които изпитва Йоанна от този успех, обаче са смесени.
“Малко е плашещо за автор, който е толкова млад, защото поставя много високи очаквания. Аз често се чудя дали този успех не трябваше малко да закъснее, дали нямаше да ми даде известна свобода да се провалям”, казва тя.
Освобождаването на българската литература
Редактор на нейната книга “Направени от вина” е Георги Господинов. Според критици наградата “Букър”, която той получи, помага за видимостта на младите български писатели и Елми е съгласна с това твърдение. Освен това смята, че в българската литература от около 30 години тече процес на освобождаване.
“За мен Георги Господинов е неговото лице, защото той е съвременен автор, който е действително на световно ниво, не само като литература, но и като разпознаваемост и присъствие. Мисля, че за процесите на освобождаване е нормално да се проявяват първо в изкуството и езика, да раждат големи автори, които да връщат България обратно в литературата на света, където е била до 1945 г.”, казва Елми.
Мечтата да станеш писател
Елми е от поколението на децата на 90-те и началото на 21 век. Тя е родена и израснала в София, но започва да учи в Пловдивския университет, където осъзнава, че не получава образованието, което ѝ трябва.
Заминава на “бригада” и живее две години в САЩ, след което завършва международни отношения и английска литература и история в Новата Сорбона в Париж, както и магистратура по политически комуникации в Университета в Амстердам.
Докато е студентка, освен че пише книгата си, започва да публикува и журналистически материали в "Терминал 3" и българската секция на Дойче веле. Сега продължава да пише в "Тоест", списание "Виж" и др.
Елми казва, че е практично настроен човек, което ѝ е пречило да повярва в мечтата, която е имала от много малка и която се вижда във всичките и усилия "включително заниманията с журналистиката".
Моментът, в който тя признава пред себе си и осъзнава, че иска да стане писателка, е първият конкурс, в който участва и печели стипендия - "С усилия към звездите” на фондация „Културни перспективи”. Там се среща и с Георги Господинов.
“Няма никаква логика и полза да се занимаваш с литература, но същевременно аз открих, че няма как... Опитах се да избягам от литературата, опитах се да се занимавам с журналистика, с комуникации, с какво ли още не. И откривам, че съм щастлива само когато се занимавам с литература, дори това да означава, че ще живея по-скромно, че ежедневието ми ще е по-несигурно.”
Животът на три поколения жени в България
Романът ѝ “Направени от вина” проследява живота на три поколения жени. И с разказването на личното - техните истории, чувства, мечти и болка, се разказва голямото. Разказва се за обществото и семейството при социализма, за прехода, за поколението на “бригадите” в САЩ, за поколението, чиито родители са в чужбина…
Разказва се и за премълчаваните дори днес неща - насилието над жени и деца.
“Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце”, пише Георги Господинов за романа.
В книгата Елми втъкава и част от своя живот, и реални истории.
“В книгата има лично - да, но има и много, което е взето от реални истории от живота на други хора. Измислено е само това, което ги свързва”, казва тя.
Писателката определя книгата си като опит на един уплашен човек в началото на 20-те си години да съхрани “един период от живота ми, който си отива”, спомените за София, нейните миризми, детайли, образи и т.н.
Исках да разкажа живота на жените в България, казва тя.
"Все по-често обсъждаме нещата от романа в живота в България, но все още много хора отказват да повярват, че това все още е реалност за много жени в страната", казва Елми за насилието над жени.
"Писането не се случва с цел при мен, то е защото няма как иначе. Ако имаше как, щях да съм лекар, но това е нещото, от което имам нужда, за да съществувам", казва тя към края на разговора ни.
Форум