През 1977 г., две години след смъртта на фашисткия диктатор Франсиско Франко, Испания прави една много противоречива, но компромисна стъпка.
В името на помирението страната приема закон за амнистията, с който избира да не преследва престъпленията, извършени по време на Гражданската война (1936-1939) и последвалите години на франкистки терор.
Днес, повече от 40 години по-късно, Испания отново е напът да приеме мащабна амнистия. Тя може да освободи от наказателна отговорност хиляди хора, които в момента са обвинени или осъдени за незаконни действия.
Става дума за до 1500 души, които участваха в опита за отделяне от Испания на най-богатия регион Каталуния през 2017 г.
Ако стане реалност, това би била най-голямата амнистия в Испания от 1977 г. насам. Този път обаче тя идва като цената на една политическа сделка. Помилването беше поставено като условие от партиите на каталунските сепаратисти, за да подкрепят правителството на Испанската социалистическа работническа партия.
Идеята предизвика масови протести, които прераснаха и в безредици през последните дни. Противниците ѝ я определят като противоконституционна, „предателство“ и „опит за преврат“.
Въпреки това в четвъртък лидерът на социалистите и досегашен премиер Педро Санчес подписа споразумение с дясноцентристката каталунска партия Жунтс („Заедно“) и се очаква още следващата седмица да предложи закона за амнистията за гласуване в парламента.
Как се стигна дотук
През 2017 г. Каталуния проведе референдум за независимост и обяви с декларация, че се отделя от Испания. Тези действия веднага бяха обявени за незаконни от Мадрид, който временно разпусна каталунското регионално правителство.
Лидерите на опита за отделяне бяха осъдени на различни присъди, а най-преследваният от тях – тогавашният каталунски премиер Карлес Пучдемон, избяга в Белгия.
Каталунските партии обаче продължиха да участват в политическия живот, а депутатите им в националния парламент се оказаха от ключово значение след последните национални избори.
Вотът се проведе през юли и беше спечелен от дяснoцентристката Народна партия. Тя обаче не успя да състави правителство и мандатът за формиране на кабинет отиде при Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) на Педро Санчес.
Какво включва сделката
Социалистите обаче няма как да формират мнозинство без подкрепата на няколкото каталунски партии в парламента, сред които и Жунтс на Карлес Пучдемон. В четвъртък от ИСРП съобщиха, че са постигнали споразумение именно с Жунтс.
В него е записано и условието на сепаратистите за закон за амнистията, с който участниците в опита за отделяне на Каталуния да бъдат освободени от наказателна отговорност. Точният обхват на амнистията все още не е ясен, но се очаква да бъде представен в испанския парламент през следващите дни.
Ройтерс съобщи, че амнистията ще включва всички събития, свързани с каталунския стремеж за независимост от 2012 г. до днес. Включително символичното гласуване, проведено през 2014 г. и референдума за независимост през 2017 г., който беше обявен за незаконен от съдилищата.
Най-известният политик, който потенциално ще се възползва от нея, би бил Пучдемон, който ръководеше Каталуния през 2017 г. и който ще може да се завърне от Белгия. Към момента той е изправен пред обвинения в неподчинение и злоупотреба с публични средства, наказуеми с до осем години затвор.
Веднага след обявяването на сделката от социалистическата партия определиха споразумението като историческо. По думите на организационния секретар на формацията Сантос Кердан преговорите са дали „историческа възможност за разрешаване на конфликт, който може и трябва да бъде разрешен само политически“.
В същия дух говори и Карлес Пучдемон от Брюксел, като каза, че постигнатото споразумение ще служи за начало на процес, който да даде решение на многогодишния спор между Каталуния и Мадрид.
"Не е възможна по-голяма корупция"
Противоположни обаче бяха реакциите на дясноцентристката Народна партия и влиятелната крайнодясна партия Вокс.
Говорителката на Народна партия Кука Гамара каза, че Испания е поставена пред една „срамна и унизителна сделка“. Лидерът на Вокс Сантиаго Абаскал пък я определи като „преврат“ и призова за гражданска съпротива.
"Един политик дава амнистия на друг политик в замяна на неговите гласове, за да остане на власт. Не е възможна по-голяма корупция от това", каза по-рано Абаскал.
Идеята предизвика масово недоволство още преди няколко месеца, когато за първи път беше поставена на масата като условие на каталунските партии. Тогава десетки хиляди участваха в няколко мирни протеста по улиците на Мадрид, като само на един от тях по данни на властите са се включили 40 000 души.
Протестите тази седмица прераснаха в сблъсъци с полицията. По данни на Ройтерс 39 души, от които 30 полицаи, са били ранени при безредиците.
Против амнистията не са само десните и крайнодесните. Проучване показа, че около 70% от испанците са против такъв закон. Той беше разкритикуван и от политици от самата социалистическа партия.
Бившият министър-председател социалист Фелипе Гонзалес например каза, че амнистията заплашва да "унищожи социалния мир" в Испания, като предоставя на осъдените каталунски политици специално отношение.
Имаше и реакция от страна на Европейската комисия, която обикновено избягва да се меси във вътрешната политика на държавите членки. В този случай обаче европейският комисар по правосъдието Дидие Рейндерс изрази „сериозна загриженост“ за върховенството на закона в Испания и поиска допълнителна информация за обсъжданата амнистия.
"Признание, че всички сме правили грешки"
Критиците на идеята обаче посочват и още нещо – непоследователността на лидера на социалистите Санчес, която няма да остане незабелязана от избирателите.
В миналото той определяше потенциалната амнистия за каталунските сепаратисти като противоконституционна. Така сегашните му действия се превръщат в най-големия и най-противоречив политически завой в кариерата му, отбелязва Би Би Си.
Според юристите остава отворен и въпросът доколко наистина конституцията на Испания ограничава подобна амнистия.
„Вярно е, че конституцията не забранява амнистия, но това не означава непременно, че я позволява“, каза пред Политико Мерседес Гарсия Аран, експерт по наказателно право в Автономния университет в Барселона.
Политологът Пабло Симон от университета „Карлос III“ обръща внимание и на още нещо. По думите му амнистията е „много по-голямо начинание“ от предишните отстъпки, правени пред каталунските националисти, и носи със себе си сложен багаж.
„Амнистията предполага имплицитното признание, че всички сме правили грешки – че както движението за независимост е сбъркало [през 2017 г.], така и испанската държава“, коментира Симон. „От политическа гледна точка това е много трудно да се приеме.“
Форум