Връзки за достъпност

Извънредни новини

Депресия, тревожност, самоубийства. Какво става, когато държавата нехае за децата

Момент от работата в Клиника "Св. Никола" към "Александровска" болница - единствената университетска структура по детско-юношеска психиатрия в България. Снимката е илюстративна.
Момент от работата в Клиника "Св. Никола" към "Александровска" болница - единствената университетска структура по детско-юношеска психиатрия в България. Снимката е илюстративна.

Случаят с Билгин Алишев, който се самоуби на 18 години в село до Батак, напомни за един от най-големите проблеми в българското здравеопазване - липсата на специалисти по детска и юношеска психиатрия.

Само двадесет и двама. Толкова са били всички детски психиатри в България през 2023 г.

По същото време в страната е имало общо около 1 милион деца. Имало е и 185 опита за самоубийство, направени от деца и младежи под 18-годишна възраст. От тях 8 са завършили с фатален край.

Това, което не знаем в тази история, е колко деца имат психични разстройства, без да са се опитвали да посягат на живота си. Бихме го научили, ако имаше повече детски психиатри и поне някакъв анализ на ситуацията. Но такъв анализ не е правен, а специалистите и децата си остават все в същото съотношение - един милион непълнолетни срещу под 30 детски психиатри.

Организации като "Националната мрежа за децата" (НМД) от години искат от Министерството на здравеопазването (МЗ) данни за психичните заболявания и тяхното лечение при децата и юношите. Пред Свободна Европа от министерството казаха, че в различни техни системи се събират данни за броя хоспитализирани деца и за броя прегледи по диагнози, свързани с психични разстройства. Но от отговорите става ясно, че обобщен анализ липсва.

"От началото на годината до [29 януари] са регистрирани 988 такива прегледа, а за цялата 2025 г. броят им е 12 000. Това са брой регистрирани прегледи, а не брой пациенти на възраст до 18 г., тъй като един пациент може да е посетил 10 пъти детски психиатър в рамките на една календарна година и всички 10 прегледа да са регистрирани [поотделно]", казаха от МЗ.

Въпросите, свързани с тази статистика, отново станаха актуални след самоубийството на 18-годишно момче край Батак преди седмица.

Според доклад на Европейската комисия 9 милиона деца на възраст 10–19 години в Европа живеят с различни психични разстройства, като повече от половината от всички случаи са свързани с тревожност и депресия. Проучванията показват, че повече от 34% от всички психични заболявания започват до 14-годишна възраст, а 62% – до 25-годишна възраст.

Българските власти обаче са обърнали гръб на проблема, казват психиатри, психолози и специалисти по права на детето. Те дават примери.

  • Министерството на здравеопазването изобщо не събира обобщени данни за психичните заболявания сред тийнейджърите.
  • Управляващите не приемат нужните политики в областта на психичното здраве на децата.
  • А специалистите са критично малко - няма нито достатъчно детски психиатри, нито достатъчно подготвени психолози и педагози.

Липсата на анализ

Международните изследвания показват, че ако няма превенция, нито възможност за лечение в детството и юношеството, това води до увеличаване на психиатричната патология в по-напреднала възраст.

Въпреки това в България липсва анализ за това колко точно са децата в страната, които имат нужда от психиатрична помощ.

Това е сериозен проблем, тъй като ако не знаем колко и какви са най-честите психични нарушения при младежите и как са разпределени по възрасти, е невъзможно да се изработят адекватни форми на превантивна работа, казват от НМД. А когато става дума за психично здраве, именно превенцията е от ключово значение.

Липсата на политики

През 2021 г. тогавашното правителство прие Национална стратегия за психично здраве за периода 2020–2030 г. В нея е включена и част, посветена на детско-юношеското психично здраве, описани са и мерки, които са нужни, за да се подобри грижата в тази област.

Оттогава обаче "цялата работа в областта на психичното здраве е абсолютно занемарена", каза пред Свободна Европа психиатър, който пожела да остане анонимен.

Сред основните поставени задачи в стратегията беше увеличаването на болничните отделения, посветени на психичното здраве на децата.

Планирано е например разкриването на още три детски психиатрични отделения към трите университетски болници в Плевен, Стара Загора и Пловдив, както и остро психиатрично отделение за юноши към многопрофилна или университетска болница в София.

До момента обаче, вече 5 години по-късно, тези намерения така и не са осъществени.

Напротив, откриването на нови отделения от тази година става още по-трудно заради новите критерии за най-малко 1 психиатър на 5 легла в целодневните стационари на болничните заведения, разказаха пред Свободна Европа специалисти.

Липсват кадри

Причината е в критичната липса на кадри. Към днешна дата в страната няма достатъчно детски психиатри, а липсите са дори по-сериозни, отколкото в други медицински специалности.

По данни от 2024 г. детските психиатри са само 22 за цялата здравна система, като повечето от тях работят в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен. Има цели региони в страната, в които няма нито един детски психиатър, посочват от Българската асоциация по детска и юношеска психиатрия и свързаните професии (BACAPAP).

Едва 14 от тях имат договор със здравната каса според данни, поискани от НМД от здравната каза по закона за достъп до информация. Това означава, че при всички останали специалисти таксите за прегледи и лечение трябва да се поемат изцяло от семействата.

Повечето специалисти избират да работят в чужбина. Причините са от една страна в трудността на работата и голямото натоварване. От друга обаче те са и финансови.

По думите на д-р Гергана Кайрякова, началничка на дневно отделение в Пловдив, професията на детските психиатри е силно обезценена в България.

"За преглед на възрастен касата дава 50 лв. За преглед на дете - 52,50 лв., въпреки че времетраенето обикновено е доста по-голямо", казва Кайрякова и добавя, че освен това при работата с деца лекарят всъщност се занимава не само с един пациент, а с няколко, отделяйки внимание на цялото семейство на детето.

"По заплащането много красноречиво си личи отношението от страна на държавата", казва Кайрякова.

По думите ѝ държавата трябва да вложи и значително повече средства и усилия в обучение на останалите кадри, които работят пряко с деца - като лични лекари и педагози, така че те да бъдат подготвени да разпознават признаците на психични нарушения и при нужда правилно да насочват децата към психиатри.

Остава и проблемът със сериозната стигма, която кара много родители да се срамуват да говорят по темата или да не приемат психиатрична подкрепа за децата си.

Но за всичко това основна е ролята на властите, казват от "Национална мрежа за децата".

В последните години "ставаме свидетели на добре познати практики от времето на тоталитаризма – юридически документи с добри пожелания, които остават без реални последици за облекчаване и редуциране на психичното страдание, засягащо децата и техните семейства", посочват от НМД.

"Психичното здраве на децата категорично е пренебрегвано от много страни", посочва и д-р Кайрякова.

Форум

XS
SM
MD
LG