Дъщерята на Светлозара Димитрова е на 18 години и живее в Хасково. През май в интернет се появяват публикации, в които се твърди, че именно в Хасково красиви млади момичета са набелязвани в „списъци за убиване“. В публикациите пише, че списъците включват и име като това на дъщерята на Димитрова.
Само дни по-рано в града е убито 18-годишно момиче, нейна съученичка от същото училище.
„Много се притесних“, казва майката Светлозара Димитрова пред Свободна Европа.
„Нечовешко е това. Единствено детенце ми е“, добавя тя.
По-късно полицията казва, че твърденията за „списъци за убиване“ са фалшиви новини. До същото заключение стига и независимо изследване на специалисти, които следят за разпространението на дезинформация в интернет.
Само че днес, близо три месеца по-късно, Димитрова не вярва на информацията от полицията и продължава да се страхува, че „списъци за убиване“ съществуват.
„Моля се да са лъжи тези неща“, казва тя. „Но не съм убедена, че вече мога да бъда спокойна.“
Разбитото доверие в институциите обаче е само една от многото нишки в тази история. Слуховете за „списъци за убиване“ бяха предшествани от силна критика към действията на МВР след убийството на 18-годишно момиче в града. Проведоха се протести пред сградата на местното полицейско управление, а неговият директор беше уволнен заради изказванията си по време на разследването.
Едновременно с това случаят в Хасково е нагледен пример за лекотата, с която твърдения в интернет и анонимни сайтове могат да всяват обществена паника. Ако това се потвърди окончателно, майки като Светлозара Димитрова настояват някой да бъде наказан.
Какво се случи в Хасково
В началото на май Хасково беше разтърсено от убийството на 18-годишната Магдалена Русева. Нейното тяло беше намерено на 30 април, четири дни след като семейството ѝ подава сигнал в полицията, че тя е изчезнала.
За убийството ѝ беше обвинен неин 17-годишен съученик. От районната прокуратура в Хасково не отговориха на въпроса на Свободна Европа на какъв етап е делото срещу него.
По-рано оттам казаха, че младежът е направил самопризнания и сам е завел разследващите на мястото, където е скрил тялото. Според разследващите двамата с Русева са били приятели и мотивът за убийството ѝ е личен. Не беше споменато да има данни случаят да е част от по-голяма престъпна схема.
Но действията на полицията преди разкриването на престъплението повдигнаха въпроси. Повод за това беше изказване на тогавашния началник на местното управление на МВР - Иван Расоков. На брифинг на 28 април – два дни след сигнала за изчезването на момичето, той каза, че то “най-вероятно се крие” от семейството си и че няма данни да е отвлечено.
След като момичето беше открито мъртво, Расоков отрече полицията да е бездействала. Но министърът на вътрешните работи Даниел Митов поиска оставката му заради “неудачна комуникация с публиката”.
Самият Митов обаче също беше критикуван, след като каза, че местните хора, протестирали пред централата на полицията, са замеряли сградата и хулели полицаите за „няма нищо“.
На 5 юли – професионалният празник на работещите в МВР, последва и друга новина, която предизвика недоволство в Хасково. Тогава стана ясно, че Митов е наградил новоназначения директор на хасковската полиция с „Почетен знак“ на МВР – трета степен за „проявена инициативност, трайни резултати и безукорно поведение“, а самият директор е удостоил с писмена похвала 56 свои служители за добре свършена работа.
"Списъци за убиване"
Няколко дни след като беше намерено тялото на убитото момиче, в интернет се появи информация, че в Хасково действа схема за набелязване на млади момичета – част от тях за създаване на сексуално съдържание, а друга част в „списъци за убиване“.
Информацията се появи на фона на множество свидетелства през последните години на жени, които разказват, че техни снимки и телефонни номера са разпространявани в Телеграм групи онлайн, без тяхно знание. Впоследствие жените стават жертви на тормоз - съобщения и телефонни обаждания от непознати мъже, а дори и полицията да закрие някоя от групите, на нейно място лесно изниква нова.
Пред Свободна Европа Светлозара Димитрова разказва, че е видяла за първи път твърденията за "списъци за убиване", споделени във Фейсбук групата „Движение Българско семейство“. Там е била препубликувана статия от сайт, който тя досега не е виждала – „Хасковска афера“ (aferahs.com). Впоследствие нейна приятелка също ѝ разказва, че е чула за това.
Твърденията в статиите са написани неясно и без конкретни факти, не се съобщава откъде идва информацията, но стилът на текстовете е силно емоционален. Ефектът е, че читателят изпитва тревога и се усеща заплашен. Така слуховете бързо се разпространяват във Фейсбук и родителски групи. Първоначално дни наред няма реакция от страна на властите, която да отхвърли твърденията или да съобщи за проверка.
„Много се притесних и веднага потърсих медиите, защото вярвам, че публичността може да помогне“, разказва Димитрова, която още в първите дни на май дава интервю пред Нова телевизия.
„За да направя все пак нещо, за да защитя детето си, това беше единственото възможно“, добавя тя и посочва, че съвсем съзнателно не се е обърнала към полицията. Причината е в това, че в публикациите пише за полицейски чадър над виновниците.
„Как да отидеш в полицията и да се довериш на тези, които са в цялата тази схема? Не знаеш на кого ще попаднеш“, каза тя.
Всъщност няма данни за "чадър" на полицията над извършителите.
Няма и данни за това, че съществуват списъци.
Откъде са тръгнали слуховете
Анализ на публикациите впоследствие показа, че твърденията тръгват от серия слабоизвестни малки сайтове. Изследване на старшия анализатор Георги Ангелов, който работи по проекта Disinformation Observatory, показва, че за първи път „списъци за убиване“ в Хасково се споменават в две статии, публикувани почти едновременно в 11:00 ч. на 2 май в сайтовете Aferahs.com и Haskovograd.com.
Двата сайта са огледални, тоест имат идентична структура и съдържание. Те споделят новини, свързани с региона на Хасково, а собствеността и редакционните им екипи са скрити.
Съдебни документи обаче показват, че поне към края на 2023 г. те са били собственост на фирмата „Доби и Иван ЕООД“ на Иван Божев. Той и неговата съпруга Добромира Божева и към момента споделят регулярно съдържанието на двата сайта в личните си профили в социалните мрежи, както и в различни хасковски Фейсбук групи.
Това, което се знае за Божев, е, че е бил член на ОИК – Хасково от квотата на партия „Възраждане“ и е бивш кандидат-депутат от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“. На единия от сайтовете - Aferahs.com, през 2024 г. пък е публикувано съобщение за безвъзмездна реклама на партиите „Възраждане“ и МЕЧ.
След като първо се появяват на тези два сайта, твърденията за „списъци с хасковски момичета, тъмната мрежа и порно видеа с дрогирани главни героини“ се появяват на 3 май препечатани и от блога BGpravda и сайта samoistinata.bg.
Свързаният с "Правда" акаунт в Телеграм публикува почти само проруска пропаганда за войната в Украйна. По-късно samoistinata.bg изтрива публикацията, но тя вече е разпространена от други сайтове като provaton.bg и чрез социалните мрежи.
През следващите дни информацията е препечатана от множество други сайтове като bnews.bg, свързан с бившия евродепутат Николай Бареков, krasivohaskovo.bg, свързан с местната структура на партия „Величие“, Fakla.bg на бившия собственик на ПИК Недялко Недялков, който е сред водачите на протестите срещу еврото, и други.
Междувременно част от сайтовете започват да промотират и протест заради убийството на 18-годишната Магдалена в Хасково, насрочен за 26 май. Темата с убийството и евентуалните „списъци за убиване“ многократно е споменавана и в парламента от депутати на „Възраждане“ и „Величие“.
Според Георги Ангелов, който предостави анализа си на Свободна Европа, всичко това сочи с висока вероятност за координирана дезинформационна кампания, използваща чувствителна тема – насилието над деца – за постигане на политическа и социална мобилизация.
По думите на Ангелов „кампанията следва добре познат модел: близки до партии сайтове с непрозрачна собственост публикуват шокиращи твърдения, без никакви доказателства. Те бързо се разпространяват през социални мрежи, блогове и политически говорители“.
Според него вероятните цели на тази кампания включват мобилизация на електорат чрез страх и морално възмущение, както и допълнително подкопаване на доверието в разследващите органи и правителството.
Какво казват семейство Божеви
Свободна Европа опита да се свърже с хората, стоящи зад двата сайта, за които има данни, че първи са публикували противоречивата информация за „списъци за убиване“ - Aferahs.com и Haskovograd.com. Изпратихме запитване по мейл и във формата за контакт, но не получихме отговори до завършването на материала.
По телефона се свързахме с Добромира Божева, която отрече да има общо със сайтовете и каза, че те не са собственост на съпруга ѝ от 2023 г. насам, въпреки че двамата продължават да споделят съдържанието им в профилите си във Фейсбук.
По думите ѝ тя е чула за първи път за твърденията от момичета в Хасково.
Какво каза полицията
Анализът на Ангелов съвпада и със заключението на МВР, че става дума за „фабрика за фалшиви новини“. На 7 май беше съобщено, че ГДБОП е започнало разследване по случая, като е засечена стройна организация за създаване и разпространение в мрежата на фалшиви новини, свързани с убийството на 18-годишно момиче в Хасково.
На 1 юни МВР съобщи, че според разследването няма данни за съществуване на списъци с имена на момичета от Хасково, които да са били набелязани като потенциален обект на насилие. Освен това БНТ съобщи, че от ГДБОП са установили мейлите, от които са публикувани твърденията, както и хората, които стоят зад тях, но „работата по случая продължава“.
Свободна Европа изпрати въпроси както до пресцентъра на МВР, така и до районната прокуратура в Хасково, но оттам не отговориха на питанията – докъде е проверката и кои са установените лица зад схемата.
Изгубеното доверие
По думите на Светлозара Димитрова никой не се е свързал нито с нея, нито с дъщеря ѝ, за да им съобщи заключенията от проверката. Това не се е случило, въпреки че дъщеря ѝ по-рано е провела разговор с разследващ полицай за случая. Димитрова е разбрала от медиите за извода на полицията – че списъци за убиване не съществуват.
Казва, че смята това за непрофесионално. Не е и убедена, че може да повярва на извода.
Тя не е единствената с ниско доверие в МВР. Случаят всъщност е симптоматичен – проучване на „Галъп интернешънъл“ само преди няколко седмици показа, че повече от половината от българските граждани (58%) не вярват на полицията. Прави впечатление какво отговарят анкетираните на въпроса към кого биха се обърнали първо в случай на нужда – повече хора биха се обърнали към медиите (38%), отколкото към МВР (36%). Това се случва на фона на дълги години, в които излизат данни за корупция по всички нива в МВР, както и в прокуратурата.
В конкретния случай в Хасково плащат висока цена за това загубено доверие в институциите.
„Не вярвам на заключението на полицията, защото според мен нищо не беше направено“, казва Светлозара Димитрова.
„Но в същото време много се надявам това да е лъжа. Като майка, като човек, като граждани се моля да не е вярно.“
*Публикацията е съвместна работа на Свободна Европа и Factcheck.bg.
Форум