Европейската комисия предвижда 458 милиона евро от европейския бюджет да бъдат заделени за България между 2021-2027 г., за да ѝ помогне да осъществи преход към по-чиста икономика.
Това става ясно от справка на Европейската комисия, раздадена в сряда на европейските посланици в Брюксел. Тя обяснява как ще бъдат разпределени 7,5 милиарда евро от Фонда за справедлив преход между страните членки, които Еврокомисията иска допълнително от евробюджета, за да финансира Европейската зелена сделка.
Сумата за България е пета по размер - след парите, които са предназначени за Полша, Германия, Румъния и Чехия. Четирите страни ще си разпределят според плановете на Комисията близо 4,5 млрд.
Говорител на Комисията заяви, че разпределението на парите е направено по ясни „социални и икономически индикатори“, според усилията, които ще са необходими за постигане на целите и БВП на глава от населението. Сред индикаторите са включени произвежданите от техните икономики СО2 емисии, наличието на замърсяващи производства, работните места, които ще бъдат изгубени при затварянето им и делът в икономиката на замърсяващите производства.
Според разпределението Полша ще вземе 2 млрд. евро, Германия – 877 млн., а Румъния – 757 млн. евро, Чехия 581 млн. евро между 2021 и 2027 г. След България идва Франция, за която са заделени 402 млн. евро. Най-малко пари, 4 млн. евро са планирани за Литва, и 8 млн. за Малта.
За всяко едно евро от парите от Фонда за справедлив преход България трябва да пренасочи 1,5 евро от средствата, които Еврокомисията ще ѝ отпусне по Европейския фонд за регионално развитие, Социалния и Кохезионния фонд. Така тя ще разполага с 1,71 милиарда евро за 7 години, за да трансформира икономиката си така, че тя да не зависи от въглищата и да намали въглеродните газове. Така бюджетните пари, заедно с еврофондовете и националното съфинансиране, трябва да осигурят по разчетите на Европейската комисия, инвестиции от 6,1 милиарда евро за седем години.
Европейската комисия обяви намерение да задължи страните членки да направят икономиките си въглеродно неутрални до 2050 г. чрез поредица от 49 мерки. Това ще стане за сметка на развитието на чисти технологии на мястото на въглищата, торфа и добива на шистов газ. Мерките включват и поскъпването на въглеродните емисии, облагане на авиацията, намаляване на стандартите за емисиите от автомобилите и енергетиката, въвеждане на такса за внос на стоки, произведени чрез замърсяващи технологии и други.
7,5-те милиарда са част от Фонда за справедлив преход, който трябва да компенсира разходите на страните да модернизират и изчистят икономиките си. Той ще е в размер на 100 млрд. евро за 7 години, като останалите средства в него ще постъпят като заеми от Европейската инвестиционна банка и от бившия Фонд „Юнкер“, който сега се нарича План за инвестиции за Европа.
За да получат достъп до бюджетните грантове, страните членки ще трябва да добавят национално финансиране за проектите, както и да пренасочат средства от парите от структурните и Кохезионния фонд в размер общо на 11.25 мрлд. евро. Тъй като последните се разпределят само между 14 от държавите членки, те ще бъдат най-засегнати от пренасрочването на средства от други програми, финансирани чрез еврофондове.
Говорителят на Европейската комисия съобщи, че достъпът до бюджетните пари ще бъде обвързан с постигането на целите на Зелената сделка. Полша, която ще вземе лъвския пай от тях, е единствената държава, която не даде одобрение на проекта по време на срещата на върха на ЕС през декември.
Полският премиер Матеуш Моравецки заяви през уикенда, че страната, чиято енергетика е зависима от въглищата на 80%, ще се нуждае от повече време за прехода от предвидените от останалите страни 30 г.
Вижте също Битката за „зелените“ пари в ЕС започва. Кой ще може да ги вземе?