Бой, газ, обиди, пренебрежение. Какво се случи в първите сто дни на протестите

Протестите срещу кабинета и главния прокурор навършиха 100 дни. Те бяха посрещнати с обиди от управляващите, преминаха през няколко вълни на полицейско насилие, броят на участниците сериозно намаля, но демонстрациите не спират. На 8 октомври 2020 г. протестиращите бяха подкрепени от Европейския парламент в исканията им за справедливост.

Премиерът и главният прокурор продължават да твърдят, че няма да подават оставка. В опит да заглуши исканията Бойко Борисов предложи вариант за "рестарт" на системата чрез нова конституция. Проектът за нея се оказа бързо написан от неназовани автори и обсъждането сложи началото на дълга парламентарна процедура, удържаща мнозинството на власт.

"Вие не сте сами." Протестите срещу кабинета и главния прокурор навършиха 100 дни

За 100 дни протестите доведоха до шест министерски оставки и до смяна на шефа на НСО. Отпадна и табуто около името на депутата от ДПС Делян Пеевски, който често се споменава като символ на задкулисното управление.

На 7 юли съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов е избутан от гардове на НСО, докато се опитва да стигне по вода до плажа край Росенец, където се намира лятната резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Протестите започнаха на 9 юли 2020 г. Ето как изглеждаше всичко оттогава до днес.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова излизат от президентството, за да подкрепят протестиращите, събрали се в първия ден на протести на 9 юли 2020 г. Часове по-рано прокуратурата и полицията са влезли в президентството, за да извършат претърсване. Това е вторият мотив за началото на протестите след случая с Христо Иванов в Росенец.

Бойко Борисов говори пред своите привърженици пред сградата на Министерския съвет на 10 юли 2020 г. Министрите и депутатите на ГЕРБ са обидени от това, че протестиращите са ги определили като мутри с лозунга "Мутри вън!" На 12 юли Борисов официално обяви, че няма да подава оставка.

"Да изхвърлим мафията". Защо протестираха хората на 9 юли

Млад мъж се е качил нависоко пред сградата на бившия Партиен дом с плакат "Бездушието вреди сериозно на Вас и на другите около Вас".

В подкрепа на протестиращите в София и техните искания, започнаха масови протести и в други градове, сред които Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора.

Протестиращ в Русе държи плакат с лика на депутата от ДПС Делян Пеевски и надпис "Кралят Слънце".

Старозагорци блокираха единствения изход от Стара Загора към магистрала “Тракия”. На 28 юли автоколона от около 200 автомобила се опита да излезе на аутобана, но беше спряна от полицейски кордон. Така пътят Стара Загора - Хасково остана затворен за движение.

Жена държи плакат на протестите в Пловдив.

Варненци излязоха по улиците на морската столица със знамена и плакати в подкрепа на протестите.

Българи по цял свят организираха протести в градовете, в които живеят. Те се солидаризираха с исканията на протестиращите в България и поискаха още:

• гласуване по пощата на следващите избори за всички български граждани;
• възстановяване на поправките в Изборния кодекс от 2014 г., отнасящи се до автоматичното отваряне на секциите от предходните избори. През 2014 г. са отворени 428 секции;
• създаване на Многомандатен избирателен район „Чужбина“ (МИР Чужбина), за да имат представителство в парламента;
• изграждане на система за електронно гласуване.

Протестиращи българи оргазнизираха шествие във Виена с плакати на български, английски и немски, за да привлекат вниманието на жителите на австрийската столица.

Българи в Лондон започнаха да се събират пред българското посолство в британската столица.

В Берлин българите организираха дискусия на тротоара пред българското посолство и акции пред Канцлерамта (еквивалент на Министерския съвет в България).

В Брюксел българите се обърнаха към централите на европейските партии в търсене на подкрепа към протестите и в желанието си да привлекат вниманието на европейските политици.

"Просто ми писна всеки да краде". Гласовете на протестиращите зад граница

В края на юли и в началото на август в центъра на София изникнаха палаткови лагери. Те блокираха ключовите кръстовища на Орлов мост, на площад "Независимост" и пред Софийския университет "Св. Климент Охридски". На няколко пъти те бяха премахвани от полицията, а след това отново възстановявани.

"Лични карти, лични карти". Среднощното разчистване на Орлов мост

На 2 септември се проведе първото т.нар. Велико народно въстание. Това е игра на думи с институцията Велико народно събрание. Изразът беше въведен, след като премиерът замени исканията на протестиращите със собствена инициатива за написване на нова конституция и свикване на Велико народно събрание, което да я приеме. Протестът продължи 14 часа без прекъсване. Над 100 души бяха арестувани, сълзотворен газ и водни оръдия бяха насочени към протестиращите, полицаите бяха "обстрелвани" с бомбички, шатрите, палатките и техниката бяха пометени, павета, кашпи и пейки бяха изкъртени.

В 56-ия ден на протести се стигна до сблъсъци между полиция и протестиращи. Над 100 души бяха арестувани.

На 2 септември журналистът Димитър Кенаров беше бит и задържан, докато снима протестите в София. Случаят изостри вниманието не само към протестите, но и към състоянието на медийната свобода.

Кой пострада и как пострада? Картини от една паметна нощ

След първото Велико народно въстание се проведоха още три негови издания. Българи в чужбина публикуваха клип, в който задават на различни езици 29 въпроса към правителството, прокуратурата и персонално на Иван Гешев. Част от тях бяха зададени и от групата за върховенство на закона в Европейския парламент (част от комисията LIBE).

На 8 октомври Европейският парламент прие резолюцията за състоянието на върховенството на закона в България, изготвена от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). От общо 691 евродепутати 358 подкрепиха документа, 277 гласуваха против и 56 се въздържаха. Евродепутатите признаха като легитимни исканията на българския народ и неговите "стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация".

Зам.-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова в Европейския парламент.