Намесата на Русия във вътрешната политика на България е описана в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който е одобрен от Министерския съвет. Разсекретената част от документа за средата на сигурност, в която е преминала миналата година, е публикувана на сайтовете на службата и на правителството.
"От средата на 2021 г. Руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.
Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция", пише в доклада.
"Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум", казват от контраразузнаването за първи път.
Според доклада за хибридните си атаки Русия ангажира "дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.
Вижте също Кое е вярното: Служебното правителство ли сваля цената на бензина?Според документа "недоразвитата диверсификация на източници и маршрути ограничава способността на България за противодействие на възникващите колебания на пазара на природен газ в контекста на енергийната криза в Европа през 2021 г.
"Значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове предвид хибридна операция срещу Украйна, прераснала във военна инвазия. В тази връзка са налице рискове за сигурността на доставките", допълват от ДАНС.
В доклада е отделено място на разкритата в началото на 2021 г. група от петима бивши военни, които бяха уличени, че са шпионирали в полза на Москва. Както и пресичането на дейността на руски разузнавачи в България.
Единствената спомената държава е Русия, но в документа се говори за дейността на няколко чужди разузнавателни служби на територията на страната.
"България е обект на системен разузнавателен интерес, насочен към ангажиментите ни в ЕС и НАТО, модернизацията на Българската армия, икономиката и вътрешната политика, особено заради поредицата парламентарни избори през миналата година. Опити за влияние и въздействие има в държавни, военни, образователни и религиозни институции, медиите, неправителтвения сектор", докладват от контраразузнаването.
Фалшиви новини
От ДАНС обръщат внимане и на опити да бъде използвана пандемията от COVID-19 - чрез разпространение на фалшиви новини и пряко за дискредитиране на български и европейски институции.
“Отправяни са призиви за извършването на “граждански арести” и физически посегателства над журналисти, членове на неправителствени организации и политически представители, поддръжници на ваксинационните кампании и ограничителните мерки. През втората половина на 2021 г. е наблюдавана и значителна протестна активизация срещу противоепидемичните мерки”, пишат още от спецслужбата.
В доклада не за първи път се говори и за това, че лошото състояние на здравната система е риск за националната сигурност. Увеличаване на решенията за ТЕЛК е посочено като опасност за финансовата сигурност на страната.
Междувременно днес служебният кабинет одобри на заседанието си допълнителни разходи по бюджета на ДАНС за 2022 г. - 3 200 000 лева. От тях 1 200 000 лв. ще се изразходват за изграждане на комуникационна и информационна система в агенцията за обмен на класифицирана информация в реално време.
Докладите на ДАР и Военното разузнаване
Министерският съвет е публикувал и докладите на Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) и служба “Военно разузнаване”. В заплахите, описани от първата служба обаче, не се споменава Русия. Говори се за нестабилност в Източна Украйна, без да се посочват сепаратистките Донецка и Луганска републики.
В доклада е обърнато повече внимание на това, че агенцията е трябвало да възстанови нормалната си дейност и вътрешен ред, след като в средата на миналата година бяха сменени шефовете на всички спецслужби. Заключението е, че в разузнаването няма достатъчно хора.
Причините били както цялостната лоша демографска ситуация, така и “недоброто като цяло здравословно състояние и ниската психологическа устойчивост на населението, бързата загуба на мотивация сред кандидатите след запознаването им с високите изисквания и множеството проверки, които трябва да преминат, ограниченията, които трябва да спазват при евентуално назначаване”.
Военното разузнаване обаче, също като ДАНС, е обърнало внимание на Русия като дестабилизиращ фактор на средата за сигурност. В доклада на службата се говори за “стремежите на Москва чрез силови механизми да промени според разбиранията си световния ред и да обособи своя сфера на доминация и влияние”.
Споменават се започналите в Русия репресии след изборите през септември 2021 г., които са анализирани като свързани с подготовката на атаката срещу Украйна. Описани са и опитите на Русия да контролира Беларус и Молдова.
Говори се и за голямата зависимост на съседна Сърбия от Русия и Китай. Както и опитите на Белград за дестабилизация на Босна и Херцеговина и на Черна гора.
Вижте също "Когато България е губеща страна, някой друг печели". Александър Николов пред Свободна Европа