Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Когато България е губеща страна, някой друг печели". Александър Николов пред Свободна Европа


Александър Николов в студиото на Свободна Европа

Бившият министър на енергетиката Александър Николов обвини днешното ръководство на министерството в некомпетентност. Обявените от служебното правителство "хаос и разруха" в енергетиката той отдаде на пиарски подход.

"България няма да има проблем с доставките на газ, но ще си платим цената за това". Това каза в интервю за Свободна Европа бившият министър на енергетиката Александър Николов.

Според него "хората, които са в Министерство на енергетиката, нямат идея какво правят, защото те говореха за неизбежност на „Газпром“ без да имат идея какво се случва с „Газпром“.

Александър Николов каза, че "илюзията на текущия политически състав на Министерството на енергетиката, е, че България не е част от Европа". Според него поведението на „Газпром“ към България "ще е същото поведение, което „Газпром“ има към Франция, Германия, Унгария". Доказателство за това е спирането на доставките на газ през „Северен поток“.

Според Николов една от грешките, довели до липса на реакция на редовния кабинет по отношение на цените на горивата е, че "фокусът върху регулаторите отпадна. И това се случи, може би, след един тежък конфликт, който беше свързан с това кой-как би управлявал Българската народна банка".

По думите му, за да има ефект по-ниската цена на руския петрол по отношение на българските потребители е необходима работа на регулаторите. "Ако, който и да е премиер на държавата, договаря дерогация за конкретни обеми, тази дерогация и разликата в цената трябва да се пренася в обществото", каза Николов.

През май България получи отсрочка от петролното ембарго върху Русия до края на 2024 година и доставките на руски петрол до пристанището в Бургас ще продължат.

Николов каза, че "Лукойл" са съдействали с информация на Министерството на енергетиката след началото на войната на Русия срещу Украйна. "От страна на „Лукойл“ не сме срещали никакви пречки за предоставяне на информация – за резервите, с които разполагат, за начина на работа, за необходимостта от природен газ, за да функционира по нормален начин рафинерията и т.н.".

Преди седмица президентът Румен Радев изненадващо се срещна с ръководствата на "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България". Целта на срещата беше да бъдат обсъдени възможностите за ограничаване на инфлацията и за развитието на предвидима икономическа среда в страната. Няколко дни по-късно Радев каза, че след срещата цените на бензина са паднали. Реалната причина за падането на цените обаче са естествени пазарни тенденции, които се наблюдават във всички европейски държави.

Според Александър Николов насочването на вниманието към цените на бензина в момента "има някакъв, меко казано, пиарски подход, за да се изчисти имиджа. Само че голямата болка на текущия екип е, че няма как да замести прокламираната експертност или липсата на такава, с пиарски ходове".

България няма да има проблеми с доставките на газ, но ще си плати цената. Александър Николов пред Свободна Европа
please wait

No media source currently available

0:00 0:40:26 0:00

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Има лек спад на цените на горивата, тенденция, която не е характерна само за България. Тя се вижда във всички европейски държави. Кой сваля цените на горивата в момента? Служебното правителство ли е?

- За да се говори за цени на какъвто и да е ресурс или на каквато и да е стока, или услуга, трябва да се проследи целия процес от производство до краен консуматор. В случая с горивата – първо петролната компонента в България мисля, че е около 40%. Останалото е акциз, разходи, обработка, персонал до крайния търговец и т.н. Съответно след това се наблюдават какви са механизмите на пазара. В България, специално за горива, пазарът е изцяло отворен.

Институциите, които могат пряко да влияят, са няколко. В най-голяма степен, естествено, това са акциз и ДДС, но те не са променяни, съответно там няма ефект. След това, от гледна точка на търсене, предлагане и регулиране на пазара, е много важно да бъдат наблюдавани няколко институции – две министерства и два регулатора. Двете министерства в случая са Министерството на финансите и на икономиката. Регулаторите са КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) и КЗП (Комисия за защита на потребителите). До много малка степен КЕВР (Комисията за енергийно и водно регулиране), като в случая КЕВР по-скоро няма касателство.

За мен една от грешките, които се направиха и, не знам дали грешка е точна дефиниция, но по-скоро в резултат на множеството кризи, които се случиха от декември месец нататък, фокусът върху регулаторите отпадна. И това се случи, може би, след един тежък конфликт, който беше свързан с това кой как би управлявал Българската народна банка (БНБ). Регулаторите в България имат изключително важна роля и към момента, поне според мен, нямат позитивна промяна. Нито във формат на състав, нито във формат на начина, по който си вършат работата.

Ако се върнем на това, което се случи с горивата, има нещо също много важно. Достатъчно дълъг период от време отнема за това конкретната суровина да бъде превозена към рафинерията, да бъде преработена и след това да влезе в пазара. Естествено, търговската практика е такава, че на всички по цялата тази верига е по-изгодно да забавят намаляването на цените, когато има такава пазарна тенденция, и по-бързо да реагират, когато има обратната тенденция.

Т.е. затова е важен регулаторът, за да наблюдава какво и как се случва. И на финала все пак трябва да се наблюдава и трансферът на средства евентуално към собственик. Знаем, че на рафинерията в България собственикът ѝ е в Швейцария. Дали реалните печалби остават в България, за да бъдат обложени? Как се разпределят и т.н. Т.е. не мога по никакъв начин да отдам текущите тенденции на нищо друго освен на свободен пазар и механизми.

- Вие отворихте няколко теми тук. В началото върнахте към периода в началото на годината, когато имаше тежък конфликт между представителите на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Продължаваме промяната“ (ПП) по отношение на избора на нов управител на БНБ. И казвате, че всъщност този спор е бил прътът в колелото, заради който не са предприети мерки по отношение на овладяване на цените на горивата?

- Не, не. В никакъв случай. Просто казвам, че за първия регулатор, за който се повдигна темата, имаше за мен, меко казано, странен конфликт и странна реакция към човек, който в няколко парламента подред и за няколко бюджета свърши огромно количество работа.

- Какво имате предвид, не Ви разбирам?

- Любо Каримански [Любомир Каримански беше предложен за управител на БНБ от ИТН - бел. ред.], мисля че е вече достатъчно ясна и достатъчно публична фигура. Отношението към него и отношението към неговата кандидатура беше странно.

- Да, но това как кореспондира с това, за което говорим?

- Ако в тази коалиция не можеше да се вземе решение за БНБ и на фона това, че имаше още няколко регулатора, които трябваше да бъдат ревизирани като начин на работа, предполагам, че не съм присъствал на коалиционни съвети, чисто мисленето за това дали и как може да бъде сменян един или друг регулатор, или неин председател е било много трудно. Но това няма толкова пряко касателство с горивата. Много внимателно трябва да се наблюдава как работи Министерството на финансите, всички свързани звена, включае НАП, „Митници“, акцизи и т.н.

Министерството на икономиката, от гледна точка на свободния пазар. И задължително до голяма степен КЗК. Защото е много лесно, когато има олигополна структура. В България все пак първо не са толкова много компаниите, които могат да търгуват с горива, особено в голям мащаб, и би било лесно да има спекулации относно картелни споразумения. Не казвам, че има такива. Казвам просто, че мониторингът трябва да е достатъчно сериозен, за да се запази общественият интерес.

- Около „Лукойл“ беше тишина в месеците на управление на четворната коалиция, начело на която бяха „Продължаваме промяната“. Защо се получи така?

- Нямам отговор на този въпрос, а и не е било в моя ресор. Поради тази причина не бих искал и да спекулирам. Нещо важно. „Лукойл“, от декември до януари и началото на февруари, имаше индикации за потенциално възникване на война в Украйна. Когато войната стартира, специално в нашия ресор, беше необходимо да се изготвя понякога ежедневен, ежеседмичен и малко по-дългосрочен кризисен план. От страна на „Лукойл“ не сме срещали никакви пречки за предоставяне на информация – за резервите, с които разполагат, за начина на работа, за необходимостта от природен газ, за да функционира по нормален начин рафинерията и т.н. Т.е. от гледна точка на комуникация с рафинерията, аз не мога да кажа нищо негативно, напротив. Достатъчно прозрачно подходиха към нас. Вече, доколкото се отнася до ресора и функциите на министерството на финансите и министерството на икономиката, не мога да кажа там.

- Да, знам, че по отношение на цените нещата са извън Вашите компетенции. Още повече, че при "Лукойл" ценообразуването е през доста сложна схема. Но Министерство на енергетиката имаше касателство що се отнася до това, че представителят на държавата беше човек, който вие определяте и който обсъждахте евентуално да смените, но така и не се случи смяната. Това е, защото бяхте доволни от начина, по който работехте, не се налагаше или защо?

- Най-ясният и рационалният отговор беше това, което направихме всъщност, беше преглед на съществуващия договор с всички свързани неща по него, всички спекулации, относно материални облаги и прочее и мога да кажа, че са доста далеч от истината и доста далеч от това, което се споделя в публичното пространство, първо. И второ, размерът на „проблема“, който представлява представителят на България спрямо това, което се случи в Министерство на енергетиката и най-вече ситуацията с природния газ, с компенсациите, които бяха необходими за електроенергия, с начина на работа на ЕРП-тата и системните оператори, това беше просто несравнимо.

- Казвате, че е свършил много работа, с която Ви е бил полезен?

- Не, не, не. Говорим за степенуване на рисковете и приоритетите, които трябваше да има министерството. И на фона на това какво представлява представителят и правомощията му, това беше съвсем отвъд приоритетите. Все пак това, което направихме с правния екип и с „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), беше подготвена структура на конкурс, потенциално, който да е достатъчно ясен като критерий, но в същото време да не е ограничителен, така че да има достатъчно на брой кандидати и при необходимост да се вдигне експертизата или текущият представител да защити присъствието си там. Този конкурс, така или иначе не се стигна до него поради оставката на правителството.

И друго нещо. Позициите, които е имал представителят на държавата в рафинерията, ясно се протоколират на срещите на надзорния съвет. Така че много лесно могат да бъдат проследени чрез задаване на въпроси към Министерство на енергетиката за конкретните срещи, относно позициите, които е заел конкретният човек. Така че малко се преувеличава възможността за влияние на конкретния представител на държавата в рафинерията.

- Как в такъв случай да си обясним факта, че след началото на войната цените на борсата на руския петрол падаха. Той беше по-евтин спрямо другия сорт петрол. „Лукойл“ може да работи с неруски петрол и е работил до преди войната. След войната започна основно и то дори по-големи количества руски петрол да внася. В същото време България договаря дерогация за пристанището т.е. в полза на „Лукойл“, а българският потребител нищо не разбира от цялата тази работа.

- Факт. Сега, няколко много важни аспекта и няколко много важни детайла. Дерогацията по петрола за България е договорена лично от премиера тогава – Кирил Петков. След като е договорена тази дерогация вече влизаше, и не казвам дали е нещо полезно или вредно, казвам какви са фактите. За България трябва да е полезно това нещо на фона на цените. Всъщност последно вчера късно гледах цените и отклоненията на руския петрол спрямо Crude и TTI. Разликата в момента е около 17 долара. Факт е, че руският петрол е с около 20% по-евтин, 21,5% по-евтин от стандартните котировки на щатския петрол. Сега, за да се получи ефектът към населението, това, което се изисква, е точно работата на регулаторите. Ако, който и да е премиер на държавата, договаря дерогация за конкретни обеми, тази дерогация и разликата в цената трябва да се пренася в обществото.

Проследяването на цялата верига на доставка на конкретния петрол, суровина, преработката му и колко е разходът за производство и колко е допустимата норма за печалба, е вече функция на регулаторите. Там трябваше да бъдат Министерство на финансите, вероятно КЗК и КЗП заедно. За да може поне размерът на българското потребление да включва тази разлика в цената. Сега, естествено, че в отворен пазар и пазар, в който Европа функционира със свободно движение на стоки и услуги, не е много ясно това правило дали се спазва.

Дали и каква е ползата на рафинерията към момента и на собственика са все още форма на спекулации. Те ще бъдат изчистени, когато станат ясни финансовите отчети на дружествата, както на консолидирано ниво извън България, така и в България. Но отново си говорим тук за малко политическа воля и разбиране на финансовите процеси в дружеството.

- Как си обяснявате факта, че в началото на предизборната кампания като основна тема беше зададена проблемът с газа? Рязко, миналата седмица, на преден план беше изведен проблемът с цените на горивата при срещата на президента Румен Радев с висшето ръководство на „Лукойл“.

- Търся думи, с които да се изразя по-приемливо. Т.нар. проблем, който беше дефиниран, с меко казано странни съществителни като „криза“, „разруха“, беше функция на сугестиране и много ниско ниво на компетентност на текущия екип на Министерство на енергетиката към ресорния вицепремиер и от там вероятно към премиер и президент. Тази визия за "хаос и разруха" не се споделя от никой, отвъд Министерство на енергетиката. Резултатите за природния газ за следващите два месеца много ясно го показват. Надявах се нещата, които казах пред Нова телевизия на втория ден след излизане от административната ми роля, да не се сбъднат, но те се сбъднаха. Това, което беше направено и фактът, че на нашия екип в министерството нямаше нито една свободна събота и неделя. Някои хора им се събраха средно по три-четири часа сън. Това, че трябваше постоянно да пътуваме, за да може да се установят възможности за инфраструктурни решения, възможности за реални доставки на газ.

Начинът, по който изглеждаше инфраструктурата от гледна точка на енергийния микс, заместване на електричество спрямо газ и т.н. Това, което се остави за текущия кабинет, беше безкрайно спокойствие. Това спокойствие аз съм го видял с очите си, защото съм видял т.нар. Кризисен щаб с неговия политически кабинет къде заседава в събота и неделя, точно преди пресконференция.

- Къде заседава?

- Там, където аз си позволих да си почивам, след като излязох от кабинета.

- Какво имате предвид?

- На около 450 км от София.

- На морето?

- На морето.

- Кризисният щаб заседава на морето?

- В кавички.

- Казвате ни, че щабът, който се казва, че работи денонощно по проблемите на енергетиката и кризата с газа, в ключови моменти е на морето?

- По-малко от 12 часа преди следващата пресконференция.

- Когато обявиха, че разговорите с „Газпром“ са неизбежни?

- Трябва да си погледна конкретно датата, за да не кажа нещо, което не е така. Въпросът е, че повтарянето на конкретна реторика, липсата на конкретика при задавани на въпроси и т.н. ясно показаха нивото на доверие към информацията, която се спуска от там.

- Правилно ли ви разбирам, че вдигането на темата за цените на горивата, които в момента са в процес на естествен спад, се използва, за да се отклони вниманието от обявения хаос и разруха. Така ли?

- Звучи грубо, но има някакъв, меко казано, пиарски подход, за да се изчисти имиджа. Само че голямата болка на текущия екип е, че няма как да замести прокламираната експертност или липсата на такава с пиарски ходове. Откакто имаше протести, които приключваха по един изключително брутален и грозен начин през 2020 г., чувствителността на обществото доста се засили. Няма как, когато има толкова виден проблем с експертиза, той да бъде заметен под килима.

- Предполагам говорите за настоящия служебен министър на енергетиката. Вие познавате ли го като енергиен експерт?

- Не го познавам.

- Това, което прави впечатление във вашето говорене, е, че по отношение на президента Румен Радев вие говорите положително. Изтъквате неговия принос в определени разговори, включително и за газа. Защо?

- Защото във всяко нещо, което се случи от декември насам, всъщност от май месец 2021 г. насам, аз не съм имал проблеми с президента Радев.

Като заместник-министър в служебното правителство основната задача, която имах, е да анализирам в детайли финансовото състояние на дружествата. В българската енергетика заравянето във финансовите резултати е нещо трудно, в някои ситуации и опасно. Тогава имахме безусловна подкрепа от президентската институция. По време на първия служебен кабинет.

След това, през цялото време на кабинета, имаше позиция към мен, че имам пълната свобода, от гледна точка на политическа номинация, да се върши работата рационално. Аз се опитах да няма никаква политическа окраска на енергийната система, защото тя има директен ефект на цялото общество. Нещо повече. Енергийните разходи и ефективността в системата е с най-сериозен мултипликатор, което ще рече, че тя има най-голям ефект върху БВП. Ако българската енергийна система е управлявана нормално, поради това къде се намираме като география и поради това, с какви активи се разполага, включително и природни ресурси, включително и слънчева радиация, ако искате, България може да изглежда значително по-добре.

- Тогава сте имали подкрепата на президента, само че в един момент Стефан Янев ви уволнява.

- Президентът Радев е с изключително добро отношение на обществото към него. Аз не съм имал никога проблем в комуникацията с него лично. Никога. Напротив. Два дни преди да излезем от административна роля, ние бяхме на форум, който той беше организирал в резиденция „Бояна“ с доста представители на различни типове бизнеси относно иновации. Тази среща, която беше изключително широка, мина изключително ползотворно. Като фигура на президента аз нямам никакъв казус.

Отделно от това, мисля, че вземането на решение за служебни кабинети, които станаха вече функция от няколко, може би ще станат 5-6 за два мандата, което е страшно много, и намиране на хора, които да се заемат с подобна задача в рамките на три месеца. Да жертват личния си живот, професионална кариера е изключително трудно. Не мисля, че най-позитивното нещо, което може да се случи, е политическата цена да се плаща от един човек. Един ваш колега каза, че на тези хора ще им се забравят имената като излязат от кабинета. Аз не искам да им се забравят имената.

- Защо Стефан Янев ви уволни, след като вие казахте, че сте имали пълната свобода и сте започнали да ровите във финансовите резултати на енергийните дружества?

- Мога да кажа само фактология. На 12 август 2021 г. бяхме на среща, на която след изключителни опити за увъртания се преразгледа за първи път договорът с азерската компания, както и първият подписан анекс. На срещата присъстваха представители на „Булгаргаз“ и Български енергиен холдинг, Министерство на енергетиката, в Министерството на финансите. Много неща са установени на тази среща. На следващия ден бях освободен.

- Какво установихте?

- Аз нямах каквато и да е комуникация от тогава със Стефан Янев. Единственият път, когато сме говорили, беше на една странна среща със синдикати и работодатели относно начина на функциониране на ТЕЦ-2 и ефектите върху мини „Марица Изток“.

- Каква е връзката между вашето освобождаване и това, което сте говорили на тази среща?

- Това може да отговори единствено бившият премиер, защото се случи на следващия ден в 18 часа. Изключително странно е, че аз, излизайки от кабинета, след това продължи второ служебно правителство, с различен състав на Министерство на енергетиката от гледна точка на заместник-министри и със същия министър. Малко по-късно има втори анекс на „Булгаргаз“ с азерската компания. Вторият анекс също намалява допълнително количествата за България.

- Първият намалява веднъж, вторият – още веднъж. Така ли?

- Точно така. Няколко важни аспекта. Първо: вторият служебен кабинет изглеждаше по малко по-различен начин и понеже тогавашното ръководство на „Булгаргаз“ все пак имаше достатъчно разум да се опитва да си „връзва гащите“ през БЕХ и отправи съответни запитвания към тях и към Министерство на енергетиката. И след като за цялата информация за случилото се и ефектите по първия анекс беше информиран целия екип и малко по-късно през март стана ясно, че няма никакъв проблем с инфраструктурата и че реално пълните количества могат да влизат в България и нещо, което сега се спекулира страшно много с него, че щял да потече азерският газ към България на 1 октомври. Азерският газ, към момента, влиза в пълни количества към България.

Много е странно, че въпреки че цялата информация беше налична, първо – не само, че не се запазиха количествата по първия анекс, но се намалиха допълнително. В реална консумация на енергийни ресурси има продавач, който вероятно може да бъде производител, купувач, транзит и съответно в цялата тази верига остава печалба или загуба. Когато България е губеща страна, някой друг печели.

- Оставам с впечатлението, че президентът …

- Само да кажа нещо. Когато ми се обади тогавашният министър, за да ми каже, че ме освобождава от длъжност, няколко часа по-късно получих обаждане от президентската администрация и ми благодариха за работата. Те не бяха информирани за решението на тогавашния премиер. Как се взема това решение е въпрос към друг човек. Не искам да тръгне спекулация, че тогавашното ми освобождаване е било директно от президента Радев.

- Но се получава разминаване. От една страна изглежда като да се работи в защита на руските търговски интереси, от друга се демонстрира поведение, което да показва европейската ориентация на България.

- Президентската институция не е институция, която да има ефект върху търговски отношения, контрагенти.

- Румен Радев тогава назначи служебното правителство, както и в момента назначи служебното правителство. В този смисъл президентство – изпълнителна власт съвпадат.

- Нека да направим една по-дълга хронология на случилото се. Ако се твърди, че не е търсен баланс, нека да проследим каква беше структурата на кабинетите. Защото от 2 служебни кабинета до момента се родиха 2 политически субекта. Когато беше ясно, че ще се сформира нещо, което ще е на по-късен етап партия и тя се роди като „Продължаваме промяната“ и след това четворната коалиция, единият от основните упреци към тази коалиция и към този начин на работа беше, че тя е прекалено прозападна и проамерикански настроена. Съответно, ако президентът е назначил тези хора, тогава той трябваше да получи упрека, че е назначил прекалено прозападно и проамерикански ориентирани хора.

Вторият политически субект, който се роди, е с точно противоположна позиция в политическия спектър. Тоест аз, чисто хронологически и обосновано за мен, мога да кажа, че опитът да се сформира някакво балансирано правителство е налице. И към момента мога да кажа, че в текущия служебен кабинет има хора, с които аз съм работил прекрасно, независимо че имаме различно разбиране за начина на функциониране на пазара и т.н. И най-вече, в най-първия кабинет, освен дружествата се занимавахме и с Плана за възстановяване и устойчивост. И затова пак ще кажа. Аз и от текущия вицепремиер Атанас Пеканов имам изключително добри впечатления и мисля, че той ще свърши работа много добре.

- Какъв е знакът обаче, който България дава в момента по отношение на енергетиката, защото хората, които са в Министерство на енергетиката в момента, са проруски настроени и това не е тайна за никого.

- Хората, които са в Министерство на енергетиката, нямат идея какво правят, защото те говореха за неизбежност на „Газпром“ без да имат идея какво се случва с „Газпром“. Второ, хората, които отговаряха за инфраструктурата на природния газ в България, няколко седмици не бяха включени в работната група, която отговаря за транспорт на газ.

- За „Булгартрансгаз“ говорите, нали?

- Точно така. И много други факти го показаха, така че няма ориентация, просто защото не се знае какво се върши. В момента няма повече количества газ, които „Газпром“ ще достави.

- Ние имаме битка, която изглежда повече символна и политическа, дава политически знак. Битката, която се води за газа – имайки се предвид, че България не е голям потребител на газ. В същото време, по отношение на петрола, за Русия е отворена широко вратата.

- Само да се върнем на битката за газа, защото много е важно това, което казвате. Илюзията на текущия политически състав на Министерството на енергетиката, че България не е част от Европа - тоест, че проблемът, който Русия, водейки война с Украйна, има с Европа, няма да се отрази на отношенията на Русия спрямо България, защото е България. Това са пълни глупости.

Поведението на „Газпром“ към България ще е същото поведение, което „Газпром“ има към Франция, Германия, Унгария, ако щете. И това се видя, когато се случи проблемът с така наречения ремонт на „Северен поток“. Германия и Франция дадоха ясен сигнал какво точно се случва. И това беше много след Полша, България и много други държави.

- Но те са големи потребители на газ. Ние сме малки потребители на газ, а в същото време големият бизнес на Русия е петролът.

- Не, това не е така. Когато очакваме, като малък потребител, някой да ни направи реверанс, защото е дошъл нов министър, който дори не се е запознал в детайли с документацията, свързана с кореспонденцията, водена със същия контрагент, е меко казано странно. И затова беше поставен и вицепремиерът, и премиерът в неудобна позиция, защото комуникацията, която те са получили, за мен е меко казано леко изкривена. Затова те казваха, че не са наясно кой какви преговори е водил или не е водил с „Газпром“. Кой разговаря с „Газпром“ и как?

- Да, това така и не стана ясно.

- На някого вдигнали ли са телефона? На мен това ми е много интересно.

- На Вас вдигаха ли ви телефона?

- Ние през цялото време сме следвали принципите на добра търговска практика и спазване на правото. Затова има много ясна хронология и документи и в „Булгаргаз“, и в Министерството на енергетиката.

- Това, което каза служебното правителство, е, че има осигурени количества газ за септември и мисля, че за началото на октомври. Ще имаме ли газ през ноември?

- Ще имаме. България няма да има проблем с доставките на газ, но ще си платим цената за това, което е текущо направено и в дружеството, и в Български енергиен холдинг, и в Министерство на енергетиката. Както се вижда съвсем случайно „Булгаргаз“ реши да публикува късно вечерта прогнозата си за ноември.

- С която увеличава прогнозната цена. Защо?

- Ноември месец трябваше да има няколко компонента, които щяха да изглеждат по различен начин, ако се беше подходило по друг начин, но това е друга тема. Ноември месец ще има азерския газ по дългосрочния договор, потенциално може да бъде използван газ от „Чирен“ и това, което е договорило текущият екип, който след срещи със синдикати, работодатели, там не знам кой още беше поканен, само сигурно БДЖ ги нямаше. Не знам какво излезе от тази среща в тази си структура, защото накрая се излезе и се каза: „Аз искам 250 лв“. Ами, и аз искам от утре да си купувам минерална вода за 12 стотинки. Искам, но има неща, които са функция на пазара и това какво е текущото му състояние.

Накрая отвъд азерския договор и „Чирен“ ще има това, което е договореното от текущото министерство. Когато компонентата на азерски газ няма да има промяна спрямо октомври, „Чирен“ е нагнетен на много по-ниски количества от текущите пазарни, остава функцията на това, което е договорено от текущия състав на енергийното министерство. Около 60% от консумацията ще е потенциално на по-висока цена.

След като повишението на цената е около 12%, тогава това означава, че цената е с около 20 на сто над спот текущо. Нека тогава да се каже какви бяха процедурите, които доведоха до това, количествата, които ще са ноември месец по предложение на "Булгаргаз" към КЕВР, да са с такава структура. Нещо много важно - отказването на слота, който беше договорен за октомври и след това намиране на слот през Турция, който вместо да беше използван за ноември и след това да се направи процедура за декември, защото имаше много свободни слотове, това съм го говорил лично и в Гърция, щеше да доведе до един съвсем различен енергиен микс. Тоест остава въпросът как изглежда офертата, която беше в Министерството на енергетиката и в „Булгаргаз“ спрямо приетите цени.

- Вие писахте, че сте я изчели на заседание на Министерски съвет, аз я търсих в стенограмите, няма я тази оферта.

- Много странно, че я няма.

- А трябваше ли да я има?

- Според мен трябваше да я има.

- Аз я и изисках, като въпрос отправих към Министерски съвет, до този момент нямам отговор.

- Само че имаше конкретна причина там да се изчете тази стенограма. И конкретната причина е, че няколко пъти, дори от коалиционен партньор в лицето на ресорния Корнелия Нинова, се споменаваше, че България не желае да води преговори, че едностранно е прекратила договора с „Газпром“ и така нататък. За да няма тези спекулации, за да няма отново неразбиране, цялата оферта беше изчетена от край до край. Когато е необходимо и когато има конституиран парламент, тази оферта може да я има, както и цялата хронология на това какви са първичните оферти, колко на брой са били каргата и тн.

- На финал да Ви попитам за АЕЦ „Козлодуй“. В предишния наш разговор през март месец вие казахте, че се върви към посока на това през 2024 г. единият от ядрените ни реактори да работи с неруско гориво. Ще се случи ли това или по отношение на ядрената енергетика зависимостта ще продължи?

- Това е въпрос за текущия състав на "Български енергиен холдинг" и за Агенция за ядрено регулиране.

- Но няма нищо подписано по този въпрос, така ли? Ние все още сме си на 100% руско ядрено гориво?

- Доколкото знам, няма, но не мога да кажа със 100% сигурност, защото съм далеч от министерството вече над месец и половина.

- Благодаря и ще Ви каним отново тази зима, когато ще си говорим често за енергетика.

- За съжаление няма да сме единствените, цяла Европа ще говори много за енергетика и това, което се случва в Европа, е функция на 10-годишна летаргия. И нещо, което е малко по-встрани, но все пак в темата, ще дам пример. Когато министър, който отговаря за инфраструктурата, твърди, че един инфраструктурен проект, който има ясен график и изпълнение и това е видно и при строителя, и при контрагента извън България, изведнъж се е ускорил в рамките на 2 седмици, е меко казано странно.

Затова за финал бих искал да кажа, че ефектите на енергетиката и работата или липсата на такава, се виждат в бъдещи периоди. Това, което се случва сега, ще си го плащаме в дълги периоди занапред.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG