"Целенасочено сме се направили зависими" от Русия. Александър Николов пред Свободна Европа

Българската енергийна система е много сериозно зависима от Русия и това не е случайно, защото през последните 10 години целенасочено се е работило в тази посока. Това коментира в Студио България на Свободна Европа министърът на енергетиката Александър Николов.

"Абсолютно целенасочено сме се направили зависими", каза Николов - "за да може зависимостта и капиталовите потоци да текат в една определена посока".

Войната на Русия срещу Украйна и последвалите санкции срещу Москва правят проблема със зависимостта още по-тежък. Западът вече обсъжда да ограничи купуването на руски петрол и газ. САЩ и Великобритания вече взеха такива решения.

Според Николов, България може да получава необходимите количества природен газ и без руски доставки. В средата на годината изтича анекс по договора с Азербайджан, заради който България не внася повече газ оттам. Правителството вече е провело разговори с Турция, за да може част от количествата да бъдат доставени през турска територия.

Основните количества алтернативен газ се очакват през интерконектора с Гърция, който ще заработи преди началото на следващия отоплителен сезон, каза Николов.

Европейският съюз вече обсъжда възможността за общо договаряне на газ и петрол, за да има "икономия от мащаба", обясни министърът.

Единствената българска ядрена централа вече работи по проект да може да използва и неруско ядрено гориво. Николов очаква до средата на 2024 г. АЕЦ "Козлодуй" да може да работи с гориво от американската "Уестингаус".

Александър Николов каза, че е "очеизвадно" как предишните управляващи са засилвали зависимостта на България от Русия.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Двайсети ден от войната в Украйна. Наред с човешката трагедия, породена от необоснованото нахлуване на Русия в Украйна, светът е изправен пред безпрецедентна икономическа криза. Криза, която е свързана с това, че много държави зависят от ресурсите на Русия. Новината, която съвсем пряко ни засяга от последните 24 часа, е свързана с предложението на "Булгаргаз" за близо 60% увеличение на цената на газа. Защо се случва това, като се има предвид, че в началото на годината това бeше основният проблем и основните критики както към "Булгаргаз", така и към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – че без причина се вдига цената?

- Точно така. Към текущия момент сравнението с 1 януари е много точно поради това, което назовахте, и то е войната в Украйна. В момента промените в цените на енергийните ресурси, включително и природният газ, са видни навсякъде. Те не са в рамките на няколко десетки процента, те са в рамките на няколко пъти, особено в дните, в които се дава прогнозна цена.

Държа да подчертая, че дружеството ["Булгаргаз"] е задължено да внесе предложение [за цената] на десето число към регулатора и го е направило. И към конкретния момент, с оглед на съществуващите дългосрочни договори и движението на котировките на международните пазари, се внася това предложение.

Отвъд тежко негативната ситуация и на пазарите, която е несравнима с човешката трагедия в Украйна, но това, което се случи през последните пет дни, е, че цените значително се отдръпнаха от върховете си. Kакто на природния газ, така и на петрола – основа в компонентите, които са критични за изчисляване на цените, а именно – доставка на холандски хъб (TTF) и петрол. И двете са с драстичен спад, съответно финалното предложение на "Булгаргаз" към КЕВР, при запазване на текущите нива, ще е значително по-различно.

- Увеличението, което е от началото на войната, е някъде с около 40%. "Булгаргаз" обаче предлага с близо 60%.

- Не.

- Това, което се вижда, е един пик от 24 февруари – върховата му стойност е на 7-8 март – и сега отново пада тази цена.

- Точно така. Вие наблюдавате петрола, предполагам.

-Не, цената на природния газ (TTF) на борсата.

- Последната цена е 119,7. Ако погледнете има един индекс, който после ще ви го покажа. По принцип промяната в цената първите десет дни беше няколко пъти. От около 80 евро, на колкото се търгуваше преди началото на конфликта, може би в началото на месеца е било малко по-малко, а след това обемите достигнаха дори до 320 евро.

Тоест, в момента, в който е публикувано предложението, са се наблюдавали месец напред фючърсите на конкретния продукт и те са показвали, заедно с микса, който е от "Чирен" плюс ефектите от петрола върху другия дългосрочен договор – трите, в съвкупност с конкретната тежест в микса за следващия месец, са давали това предложение. По процедури и правила в момента "Булгаргаз" няма много възможности за изобретателност.

- Но това важи за "Булгаргаз" както сега, така и преди.

- Да, само че пак ще кажа това нещо, което беше доста ясно тогава. Първо, тогава нямаше военен конфликт. Второ, управлението на дружеството...

- Да, но формулата е една. Вие казвате, че "Булгаргаз" няма опции за движение, но формулата е една.

- Няма опции за движение дотолкова, доколкото се управляват конкретни договори, конкретен начин на продажба и т.н. Тоест, там отвъд това, което се направи с цената с 30-те процента и към конкретната дата, мога да ви покажа какви бяха промените в конкретния месец декември и защо. [...] Но не знам дали е нужно да се връщаме пак в старата тема, защото...

- Вие казвате, че и сега е така, и тогава, но изглежда като тогава да е било политически натиск в сравнение с това, което се случва в момента.

- Не е политически натиск. Това, което се случва в момента, и начинът, по който работи дружеството, е значително по-различен. Начинът, по който се управляват количествата, е различен. Начинът, по който се развиват сделките на борсата, е различен. Това се повдига вече за десети път, обяснявали сме го. Като се прави сравнение за нещо, което е в съвсем различен контекст, е малко странно. Темата, понеже стана буквално "дъвка" за опозицията и в крайна сметка показа тяхната брутална некомпетентност, поради тази причина се опитвам да обясня защо текущото ръководство си върши работата.

На фона на цялата тази геополитическа ситуация натискът, който се упражнява върху тях, е меко казано странен. А за мен е притеснителен, защото точно това дружество заедно с "Булгартрансгаз" в момента са критични за цялата българска енергийна система. Особено в отоплителен сезон и особено на фона на това, че с оглед на рамката на ЕС това, което трябва да се направи в следващите няколко тримесечия и години, е тотално да се промени моделът на работа и да има реална диверсификация и независимост от Русия.

- Последно да ви попитам за ценообразуването. Асен Василев предишния път каза, че е имало възможност да бъде реагирано – за намаляване на повишението на цената на газа – като в общата цена се калкулира цялото количество, което очакваме от Азербайджан. Това направено ли е в момента?

- Не.

- Защо?

- Защото цялото количество не е получено от Азербайджан.

- Ама то и тогава беше така.

- Тогава това, което можеше да се направи – първо, да се изследва дали цялото количество може да влезе, което не беше направено. И друго нещо, което трябваше да бъде направено...

А, само една вметка по този повод – същото ръководство, което обяви 30% увеличение тогава, няколко дни по-рано обяви, че то ще е 14%, а на следващия ден обяви, че ще има 32% намаление. Ако, който и да е нормален човек смята, че ако на следващия ден смяташ, че може да има 32% намаление в активен отоплителен сезон, но все пак вкарваш [увеличение на] цената 30% в един от най-тежките месеци напред – януари, от гледна точка на обем изконсумирана енергия, за мен има нещо тотално грешно.

- Тоест, опцията азербайджанският газ да бъде вкаран изцяло във формулата на ценообразуване е била невъзможна и тогава, и сега?

- Аз не съм чувал тогава да има такова твърдение.

- От страна на Асен Василев беше казано и на [парламентарна] комисия.

- Начинът, по който се прави ценообразуването, и наредбата, която е написана от КЕВР, посочва реални количества в системата. Тоест, важно е как се правят договорите преди да влязат в системата, защото тази система влиза в микса и след това се подава за ценообразуване.

- Възможно ли е реалното увеличение да е по-малко с оглед на това, че трендът е надолу?

- Да, естествено. Всички фактори, които са занапред, ще бъдат взети под внимание със сигурност. И поради това, че очевидно последните два-три дни има успокоение или поне някаква доза на сигурност в пазарите, които смятат, че няма да има затруднение в доставките, че няма да има недостиг, че системата, дори и по време на трансформация, ще трансформира много по-ниска цена и с много по-омекотен негативен ефект – цените вървят надолу.

Когато цените вървят надолу, първо е важно, че предложението сигурно ще е с различна стойност. Второ, това, което прави "Булгаргаз" в момента и особено ако сравните това, което се случи с предложението през март – предложението на "Булгаргаз" през март беше 3,5% нагоре. Ако погледнете какво се е случило на пазарите през февруари и входирането на предложението за март, ще видите какво е направило дружеството.

В момента се задава въпрос и този въпрос никога не се гледа нито в контекст назад, нито в контекст напред. Април е краят на отоплителния сезон, съответно целият обем, който ще бъде изконсумиран, ще бъде на много по-ниско ниво.

- Казвате, че отоплителният сезон приключва в края на март. Да разбирам ли, че го фиксирахте току що, че е 31 март, защото има регламент, по който се случва това нещо?

- Най-големите обеми, които се консумират по време на отоплителния сезон, започват да намаляват през март, което означава, че натискът на цените и социалните разходи започва да намалява. Отоплителният сезон след 31 март зависи от температурата, но със сигурност няма нито една година, в която април да е бил с по-голяма консумация от март.

Има отклонения, когато март е с по-голяма консумация от февруари и затова начинът на управление на количествата и цените е изключително критичен до края на март. Оттам нататък ще има достатъчно време, в което да се планират доставки, начин на управление, начин на нагнетяване, планиране на ресурси за следващия отоплителен сезон, планиране на доставчици.

- Това, което каза Асен Василев, е, че ЕС върви към общи покупки на газ и на петрол. Какъв е този механизъм? Можете ли да кажете как точно ще се случва и кога евентуално може да се задейства подобно нещо?

- Все още се планира и доколкото знам ще има пилотен проект, в който да се подсигурят количества за всички държави членки. За момента нямам детайли, тъй като не е реално реализирана процедура.

- Какво се случва, ако по някаква причина спре газът, който идва към България?

- Със сигурност потреблението, което е критично, особено като функция на обществен доставчик – критични дружества и топлофикационни дружества, ще бъде обхванато от алтернативни доставчици. Няма да има проблем с незадоволени поръчки.

- Какво имате предвид под алтернативни доставчици? Ако от 100% потребление, 90% в момента е по линия на руския газ, 90% алтернатива трудно се събира.

- То е такова, защото [в отговор на] на въпросите, които зададохте по-рано за предходното ръководство на "Булгаргаз", има съвсем доброволен отказ с анекс от количества по южния газов коридор. Първо, договорът там обхваща около 30% от общата консумация. Второ, България има достъп до достатъчно алтернативни трасета и възможност за доставка и на втечнен газ, като там вече въпросът ще бъде на каква цена може да дойде той.

Това ме връща към въпроса ви защо ЕС трябва да прави общи доставки. Когато говорим за втечнен газ, изключително важно е [да има] икономия от мащаба и планиране на по-големи количества, така че критичен доставчик да може да реализира достатъчно голям обем.

Понеже България е малък пазар с обща консумация приблизително 3 милиарда куб. м, е необходимо да се подходи или регионално – с всички държави около нас при възможна доставка от други страни, включително Катар, Египет, Тунис и т.н. Но, накратко казано, с договора, който имаме с Азербайджан, и с потенциални доставчици на втечнен газ, функциите на обществен доставчик на "Булгаргаз" ще бъдат спазени.

- Откъде влиза този втечнен газ, защото връзката при терминала, който при Александруполис трябваше да бъде построен, включително и той се забавя, а той е именно за втечнен газ?

- Александруполис е по план, който трябва да се случи през 2023 г. [Терминалът край] Ревитуса е алтернативна възможност, има през турските терминали възможност близо до границата и доставка през съществуващата инфраструктура, така че това не е проблем.

- А може ли да ни кажете в момента това, което потребяваме като руски газ, по коя тръба влиза в България?

- По последно изградената.

- По "Турски поток"?

- Да.

- Тоест, тръбите, които са откъм Румъния, не ги използваме въобще, така ли?

- Точно така, не ги използваме.

- Кога се е случило това?

- При подписване на механизмите на т.нар. процедура Open Season – мисля, че през 2018 г., но мога да греша. Иначе, след изграждането на инфраструктурата по т.нар. разширение на газопреносната мрежа, което беше [наречено] руски, турски или какъвто и да е поток, оттам минава цялото количество, което идва от "Газпромекспорт".

- Т.е. Русия си е избрала за доставка изцяло, сто процента трасето, заобикалящо Украйна. Това, което беше пуснато т.нар. „Турски“ , „Балкански поток“.

- Да, но това не означава, че и към момента няма поток на газ от Русия към Украйна.

- Но на нас не ни влиза нищо по тази тръба, която е отгоре, откъм Румъния.

- Точно така, да.

- Договорът, който имаме с „Газпром“, изтича тази година.

- Да.

- Какво правим? Вие казахте, че в момента не се водят преговори за доставки с „Газпром“, защото в ситуация на война, в това има логика, не се водят подобни преговори.

- Не е въпрос само на войната.

- Но какво правим другата зима при 90% зависимост от Русия.

- Не сме на 90% зависими от Русия, има 30% от количествата по договор с Азербайджан. Имаме хранилище в Чирен.

- Добре, но към момента колко процента ни влизат, по-малко от 6% от Азербайджан.

- Точно така. Не защото го няма договорът и не защото я няма възможността това да се случи.

- Аз Ви питам за реални количества.

- Реалните количества сега, но това не означава, че сме зависими от конкретен доставчик. Това, което казвам, е, че абсолютно целенасочено сме се направили зависими. С подписани анекси, с начин на управление на дългосрочните договори и т.н.

Това, че България се намира географски на мястото, на което се намира, прави системата ни много по-лесна за трансформиране, отколкото на други държави. Т.е. зависимостта на България от единичен доставчик поради това, че сме близо до море, близо до две съседни държави, които имат достатъчно терминали и има такава инфраструктура, която включва хранилище и много добра свързаност със съседните държави, ни дава доста добра алтернатива.

- Аз Ви разбирам за инфраструктурата, само че по тази инфраструктура нещо тече и то всъщност е важно това, което тече. Затова Ви питам.

- Точно така. Но нещо много важно, което пропуснах да кажа. Вече са проведени и допълнителни разговори с партньорите от Азербайджан. Има потвърждения, че може и по-големи количества да пристигат от там.

- Кога, какви?

- Сега, кога и какви са част от търговските отношения занапред. Въпросът е, че това, което казвате колко сме зависими, трябва да се има предвид, че освен втечнен газ, по южния газов коридор може да влиза в България над 1 млрд. кубични метра газ. Т.е. над 1/3 от общата консумация. Към текущия момент консумацията в България обхваща и търговска дейност, и експорт.

- Аз се обърквам, защото между "може да влиза" и "влиза" има разлика. Заради това Ви питам.

- Да, само че зависимостта не се мери към конкретна дата.

- Да, но нали в края на годината този договор свършва.

- Е, и като свърши какво?

- И аз това питам, какво?

- Въпросът е към края на годината. Сега, Вие казвате данните към момента, затова казвам – към края на годината може да има много по-големи количества от Азербайджан и може да има количества във втечнен газ. Това, че към момента получаваме и консумираме фактически над 85% природен газ от Русия, не означава, че фактическата ни зависимост и възможностите за диверсификация са ограничени. Това се опитвам да кажа. Т. е. България не е задължително в слаба позиция, заставайки на преговори с „Газпромекспорт“, ако въобще има такива.

- Т.е. Вие поставяте това под въпрос въобще да се случат тези преговори.

- Сега, ние сме част от ЕС, а ЕС има ясна рамка и позиция относно войната, първо. И второ за мен независимо от текущата ми шапка и роля на енергиен министър, има само една ултимативна ценност и тя е човешкият живот.

Ако някой поставя цена на човешкия живот и на подобно поведение, аз не бих, при все това, че някой може да ме критикува дали тогава ролята ми трябва да не бъде на енергиен министър. Т.е., за да кажа съвсем простичко, може да има необходимите количества в България и без „Газпромекспорт“, първо. И второ – въпросът тогава е в цената. Ако, естествено, че при положение, в което искрено се надявам, войната приключи най-скоро, по възможно най-дипломатичен начин и бъде ясно, че има първо ясна рамка и позиция на ЕС. Второ, ясно и прозрачно поведение на „Газпромекспорт“ спрямо целия ЕС, не само спрямо България, тогава могат да бъдат инициирани преговорите.

Поради нещо много просто, което е чисто търговско – когато пазарът е спокоен, тогава цените са реални. Да отидем на преговори, за да стъпим на база на цени, които са абсолютно непоносими за българската икономика и поради това в началото на разговора имахме много дълга тема за това защо цените са такива, а предложенията такива – защото в момента се търгуват страхове.

Всъщност в момента плащаме цената на войната. Всички. И тази цена ще се плати от всички. Т.е. ако очаквате да кажа чисто политически коректно, че всичко ще бъде наред, когато има война на да кажем 400 км, ако някой очаква, че, грубо казано, ще ни се размине. Всъщност няма.

- Не го очакваме това нещо, но пак да Ви попитам, Вие казахте, че не сме чак толкова зависими, че има как да доставим по друг начин. Ходихте до Азербайджан два пъти, ако не се лъжа.

- Да.

- Единият път не го обявихте.

- И двата пъти сме ги обявили.

- В края на декември също бяхте там.

- Да, и беше обявено също.

- Не намерих информация, може би грешката е моя, но да Ви попитам. Казвате, че има възможност за увеличаване на доставките от Азербайджан и ако я има тази възможност, ние защо не се възползваме в момента от нея.

- Защото цената ще е по-различна.

- В смисъл?

- По-висока.

- Защо? Нали през цялото време говорим за „евтиния азербайджански газ“.

- Евтиният азербайджански газ е газът по дългосрочен договор. Когато се добавят количества на конкретен SPOT пазар, цената на SPOT пазара, т.е. цената за днес, казано по друг начин, ако видите цената на борсата примерно на електроенергия, че днес е 600 лв., но имате договор за 10 години на 150 лв. или на 200 лв., това е разликата. Защото търговските отношения са по-абсолютно същия начин.

Когато от находището в „Шах Дениз“ се подписва договор през определени партньори, за доставка на определено количество в рамките на 25 години, не на 2-3 месеца или една година, е естествено, че това количество се планира по съвсем различни срокове.

- Ние в момента това количество не го доставяме заради липсващата връзка с Гърция?

- Не, не го доставяме заради липсваща връзка с Гърция.

- А защо?

- Това е обяснение, което е абсолютно нерелевантно. Не го доставяме, защото сме се съгласили с конкретен анекс да не ни се доставя. Това е истината. И когато този анекс изтече, ще можем да си доставяме съответните количества по договор.

- Говорите за анекса, който изтича в средата на тази година?

- Точно така.

- И когато изтече този анекс в средата на тази година, който ни фиксира към определена точка…

- Не ни фиксира към определена точка. Единственото нещо, което се споменава, е обемът.

- Фиксиран обем?

- В договора е оповестена конкретна точка или, и това също го говорихме и не знам защо неща, които са обсъдени много пъти, ги повтаряме. В договора с азербайджанския партньор е посочена конкретна точка или точка на свързване на конкретни инфраструктури, което ясно показва каква е алтернативата и къде може да бъде доставяно.

Отделно от това, дори това да не се случи, има други възможности през Турция. Отделно от това, дори да не го вземаме физически, имаше възможности да се сключват сделки на конкретни виртуални точки и да се реализира финансовия резултат в полза на „Булгаргаз“ и отделно от това всички тези неща не са направени.

Отделно от това, ако това беше цялото нещо истина, човекът, който е отговорен за дружеството, следва да предяви претенциите си към виновния, ако виновният наистина е физическата инфраструктура. Нито едно от четирите неща не се е случило.

- И като изтече този анекс за фиксирано количество, за който Вие казвате, сега в средата на годината, какво ще се случи?

- Ще си получим пълните количества по договора.

- От къде?

- По принцип това, което целим, е както знаете и както каза премиерът, да се получават по гръцката връзка. Ако физическите тестове тогава не позволяват да минава през гръцката връзка, т.е. не са приключили процедурите и не е в търговска употреба тя, ще ги получим или през Сидерокастро, или през Турция, или ще се реализира финансовата полза като се заменят или заплатят конкретните количества и след това се вкара за България от алтернативна точка.

- Но тази връзка (с Гърция) няма да е готова до средата на годината по обективни причини и всички го знаят това. Дори и физически да е готова, тя няма да е въведена в експлоатация.

- Т.е. ще има някакъв период преди следващия отоплителен сезон, в който или ще текат тестове, или ще може да се използва. В този период ще се ползват алтернативните трасета. За отоплителния сезон ще се използва гръцката връзка.

- Имаме ли резервирани капацитети по тези алтернативни трасета?

- Има да.

- Т.е. Вие сте направили някакъв план, по който газ от Азербайджан да дойде по някакви алтернативни трасета.

- Точно така. И това е причината, поради която премиерът Петков се срещна и с президента Ердоган относно споразумението за връзка с „Боташ“. За да има още една алтернатива. Засега всичко е позитивно.

- Позитивно, какво имате предвид, някакви конкретни капацитети са резервирани, подписани са договорености?

- Не, не са подписани. Към момента има необходимите капацитети. Това, което се опитваме да направим, е да си подсигурим още една входна точка със сигурност вече с договорни отношения между „Булгартрансгаз“ и „Боташ“. Дори когато това не беше факт, при ескалирането на конфликта и започването на войната има проведени разговори с Турция и имаме уверението, че при необходимост ще влизат по-големи количества и от там.

- Като казахте „Булгартрансгаз“, защо не сменихте ръководството на „Булгартрансгаз“?

- Първо, аз се опитвах да го кажа няколко пъти. Единоначалието, мисля, че отдавна е минало и се надявам да е така. Аз не сменям, не вадя.

- Но, ако някой не върши работа?

- Ако някой не върши работа си има ясна, йерархична структура. Това е конкретно дружество в енергийната система – Българският енергиен холдинг (БЕХ). А пък може и да има промяна, когато БЕХ реши да има промяна.

- И „Булгаргаз“ е към БЕХ.

- Точно така.

- Добре, но защо при положение, че ръководството на „Булгартрансгаз“ е отговорно, включително и за изграждането на интерконектора с Гърция, Вие доволни ли сте от тяхната работа?

- Ще разделя въпроса на две и ще ви отговоря директно. Текущо аз съм доволен от тяхната работа, защото, както бившият премиер, бившият вицепремиер и бившият енергиен министър обявиха една грандиозна, корупционна сделка, се оказа, че тя е в полза на българските потребители. Една от причините да я има тази сделка е „Булгартрансгаз“, давам само един пример.

В по-широк план. Има хора, които са били поставени, меко казано, под политически натиск. Не оправдавам никого. Само казвам нещо много просто. Когато човек може да работи и е поставен в добра среда – той работи. Когато на човек не му е дадена възможност да работи, се случват странни неща. Относно въпроса Ви за изграждане на огромния инфраструктурен проект, който е глътнал достатъчно пари, определено не съм доволен.

Определено не съм доволен от начина, по който Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е одобрила финансовия модел. Нещата, които са включвани вътре. Определено не съм доволен от референтни цени, от факта, че бившият екоминистър Емил Димитров нарече проекта „екологична катастрофа“, бивш министър на ГЕРБ (бел. ред. Емил Димитров беше предложен от „Обединени патриоти“ в третия кабинет с премиер Бойко Борисов).

Определено и от много други неща не съм доволен. Само че в момент на война и в момент на криза, най-важното нещо за системата е устойчивост. И ако тази система може да е устойчива само във формат, в който трябва да работи така, че да гарантира национална сигурност, включително и газови доставки, всяка промяна на каквото и да е ръководство без основателна причина би било, за мен, допълнителен риск.

И в текущите си действия от последните ни дни в правителството, на фона на всички неща, които се случиха, аз това, което мога да кажа, е, че заставам изцяло зад БЕХ в момента и в нещата, които те са предприели. От там-нататък въпросът дали аз сменям, слагам, назначавам, уволнявам някого, не мисля, че е състоятелен, дотолкова, доколкото не се отнася до дружества, които са под пряк контрол на Министерство на енергетиката.

- Добре, малко за петрола да си поговорим. Правена ли е в момента проверка на складовите наличности на „Лукойл Нефтохим“?

- Складовите наличности са прерогатив на друго министерство.

- На Министерство на икономиката, да, но в крайна сметка то е свързано с националната сигурност в момента и със стратегическите резерви, които имаме в момента.

- Да, точно така, съгласен съм. Към момента ръководството на „Лукойл“ се държи доста кооперативно и ни съдействат по всякакъв начин, така че да е подсигурено всичко необходимо за локалния пазар. И мога само да им благодаря за всичките ни срещи.

Да, техните складови наличности, към момента, осигуряват достатъчен запас и резерв. Коментираме с тях и възможностите за допълнително ограничаване на рисковете, свързани с природния газ, тъй като за производството на петролните продукти е необходимо постоянно количество подаване на природен газ. Поради тази причина отпускателният сезон на „Чирен“ беше удължен с още един месец т.е. до края на месец април при всякакъв систематичен риск рафинерията ще продължи да работи. Това сме направили към момента. С тях се коментират всички възможни търговски елементи, цена, време на доставка и т.н.

- Може ли да обясните, по каква причина „цената на колонка“ остава същата, при положение, че цената на руския петрол е изключително ниска. Знаем, че „Лукойл Нефтохим“ работи предимно с руски петрол.

- Цената на руския петрол не е изключително ниска. Не пада. Покачва се с по-бавни темпове. Има разлика между двете цени – да, но тя не е толкова, колкото се спекулира. Това също може да се види.

Петролът, с който „Лукойл“ работи към момента е 65 % руски, 35 % е извън Русия. Имаме проведени разговори точно с тях по тази тема, как и дали това би могло да се случи, но тъй като това би могло да се случи на ниво група, на ниво швейцарската компания, очакваме все още отговор.

- По отношение на АЕЦ „Козлодуй“. Вие бяхте и в САЩ на посещение. При ядрената централа сме много пряко свързани с Русия. Какви са запасите от ядрено гориво, които има България в момента и ще се върви ли по посока на диверсификация и там на ядреното гориво и кога?

- Категорично да. Това вече не въпрос „дали“, въпросът е „как“. Една от темите, които бяха обсъдени в САЩ е ядрената енергетика, както и амбициите ни да я развиваме. През последните няколко седмици други подобни на нас държави, визирам Чехия и Унгария, които към момента също са сериозно зависими от Русия, направиха същите постъпки. Доста по-агресивно от нас.

Нашата цел е в средата на 2024 година единият от реакторите да може да работи с гориво от Уестингхаус. По всички възможни механизми и нива на интервенция, имам предвид доставчикът, който разработва горивото, екипът на АЕЦ „Козлодуй“, регулаторът, както и на политическо ниво, към момента има разбиране за това, че това не е въпрос, а това е проект, който трябва да се случи максимално бързо и да ни намали зависимостта от Русия на тази тема. И за съжаление истината е много проста и тя е, че българската енергийна система към момента е много сериозно зависима от Русия и това не е случайно. Това е била дългосрочна политика, която ни поставя в ситуацията, в която сме в момента.

- И ако трябва да проследите хората, отговорни за тази политика, кого бихте посочили?

- Не е много сложно да бъдат проследени през последните 10 години.

- През последните 10 години ли започва това или преди това?

- И преди това, но през последните 10 години не са направени необходимите постъпки с оглед на това, че в крайна сметка е било ясно ние вече, в каква общност се намираме.

Преди промените 90-а година не вярвам, че някой е очаквал да се работи в посока диверсификация и по-ниска зависимост от Русия. Тогава е било съвсем логично. Към момента не мисля, че в рамките на 20 и повече години е направено, каквото и да е, за да се намали тази зависимост. Нищо не е направено.

- Бихме ли могли да имаме проблем с отработеното ядрено гориво в дългосрочен план?

- Проблемът започва от регулацията, която имаме в момента на ниво ЕС, която казва, че отработеното ядрено гориво трябва да е в конкретната държава, където се е случило отработването му. Не мисля, че ще има проблем, защото очаквам промяна в тази регулация. И когато тази промяна се случи има конкретни партньори, с които може да се уговори начина, по който в момента се случва договора с Русия.

- Промяна по посока на?

- Промяна по посока на това да се използват външни партньори, които да прилагат всички процеси по намаляване на изгорения товар и след това заравяне.

- Няколко политически въпроса. Според вас имало ли е саботаж на изграждането на интерконектора с Гърция?

- Не бих използвал думата „саботаж“. Ако прегледаме всички данни и начинът на структуриране на финансирането, начинът на комуникация с различните партньори, времето, което е отнело за отчуждителни процедури, сложната технология, която е избрана за преминаване под язовир на трасето и т.н. и цялото това нещо да отнема 12 години, при положение, че трасето е два пъти половина по-кратко от "Турски поток", който е изграден физически за година. И мисля, че е ясно. И след това двете сложени в контекст – едната тръба има един единичен доставчик, изцяло зависи от него, изплащането изцяло зависи от него, горивото, което тече по него изцяло зависи от него, трансферира поток към трети държави…

- За "Турски поток" говорите.

- Да. Изпълнителите са били, очевидно пряко и непряко, свързани със същата компания и т.н. Другата инфраструктура е две компании, три държави общо са свързани и са с директна полза от това нещо. Цената няма как да я коментирам, защото в единия случай говорим за нещо, което е няколко милиарда, в другия случай за 200 млн. и въпреки това, трасето не се е случило. И сега се озоваваме в ситуация, в която е очевидно защо това не се е случило. Очеизвадно е.

За да може зависимостта и капиталовите потоци да текат в една определена посока и трябва да се наваксва нещо, което е трябвало да се случи в рамките на последните няколко години, да се направи за няколко месеца. Но аз мисля, че ще се направи ще се случи.

- Ние въобще някаква сметка от "Турски поток" имаме ли?

- Бих казал, че да.

- Каква?

- Да, но слагам една огромна въпросителна и един огромен риск. Огромният проблем с тази тръба, е че цялото й изплащане, целият финансов модел, стъпва изцяло на 100-процентова зависимост от „Газпром“. Това е огромният проблем. Т.е. строи се бизнес, прави се предложение, входира се инвестиционно намерение, одобрява се и от деня, в който това се одобрява, до деня, в който функционира и се изплаща, който и да е собственикът, той зависи пряко от политиката, благоволението, поведението и т.н. на един, единствен доставчик. Това трасе, в текущия му формат, много трудно би могло да се използва с алтернативен, reverse flow, от други държави и т.н.

- То е резервирано за следващите 20 години. Ние ще имаме ли един лев приход и кога?

- Имаме приход. Те, приходите по тръбата, които са гарантирани са 9 млрд. Това е факт. Но към текущия момент това, което е необходимо да влезе в „Булгартрансгаз“, за да се изплати инвестицията, е към 1,3 млрд. още. Т.е. тези 1,3 млрд., които на-вероятно ще се реализират, ако е нормален и добър пазара и спокоен, означава, че реалното изплащане на техническата инфраструктура, на реализираната инвестиция, на направените разходи, без да се слага цена на капитала, отиваме на около 2028-2029 г. Най-важното условие, е че зависим единствено и само от „Газпром“.

Нещо, което е важно, но пак е риск е, че експлоатационният срок на инфраструктурата е много дълъг. Обаче, ако Европейската комисия, която ясно е заявила, че има посока на зелен преход и ако ясно е заявено, че консумацията на природен газ след 2030 г. значително ще намалее, поради това, че се очаква водородът да влезе в много по-широка употреба, зелената енергия да е с много по-различна технологична приложимост и т.н., защо тогава са сключени договори, които отлагат изплащането на инфраструктурата.

Да кажем 2028-2029 г. ще се изплати инфраструктурата. Това много случайно ли съвпада с датата, на която консумацията ще падне драстично в ЕС. Ако консумацията падне драстично и в съседни нам държави, тогава какво се случва с капацитета и планираните приходи?

Сама по себе си инвестицията най-вероятно ще се изплати, защото за да не се изплати, това означава тотална деглобализация и скъсване на отношенията с Русия. И не, че това не е невъзможно, но сега референция към документа, който излезе от Европейската комисия тази седмица. Ако се намали с две трети консумацията на природен газ от Русия конкретно, това означава, че ще се намалят с две трети и приходите на конкретната тръба.

За да се планира и за да се работи това изисква спокойствие. И не случайно договорите, в които цените са добри са дългосрочни и това изисква изключителна стабилност на отсрещната търговска страна.