Всяка година Нермин Чатич се завръща в Босна от дома си в Швеция, за да отвори старата къща на семейството си, която сега е празна.
Той чака три десетилетия останките на брат си да бъдат открити. Майка му прекарва остатъка от живота си, опитвайки се да ги намери, но неуспешно. Накрая жената умира без да получи отговори за съдбата на сина си.
"Колко дълго може да издържи надеждата? Страхувам се, че ще загубя надежда, преди да премина в отвъдния свят", казва Чатич пред Радио Свободна Европа.
Няма тяло. Няма справедливост. Няма край. Това е история, която Чатич и хиляди други семейства в Босна продължават да изживяват вече 30 години, откакто босненските сръбски сили убиха над 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета в град Сребреница. Това е единственият признат геноцид в Европа след Втората световна война.
Вижте също "Някоя майка ще намери покой". Как оцелял от Сребреница търси останките на жертви на геноцидаМащабът и бруталността на убийствата между 7 и 11 юли 1995 г. в Сребреница шокираха света и доведоха до няколко присъди, иуздадени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, известен като Хагския трибунал.
Клането става факт на територията на анклав под контрола на босненските мюсюлмани, където десетки хиляди местни мъже и момчета бягат от босненските сръбски сили.
Сред осъдените за масовото убийство беше босненският сръбски военен командир Ратко Младич, признат за виновен за за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид през 2017 г. Той получи доживотна присъда, но това беше само върхът на айсберга.
Докато светът отбелязва в петък 30-ата годишнина от клането в Сребреница, онези, които работиха за изправяне на извършителите пред съда, казват, че има много уроци, които трябва да бъдат научени.
Малко справедливост
"Много малко хора [в Босна] бяха доволни от съдебната система", казва Джанин ди Джовани, главен изпълнителен директор на The Reckoning Project.
Това е инициатива, която обединява журналисти и адвокати в търсенето на доказателства за военнопрестъпици в Босна и изправянето им пред съда.
"Хората на място, които извършиха убийствата, които изкопаха гробовете, които убиваха, изнасилваха, унищожиха животи и семейства и разкъсаха обществото на Сребреница – повечето от тях все още се разхождат", посочва тя пред Радио Свободна Европа.
Хагският трибунал осъди общо 18 души. Петима от тях бяха осъдени на доживотен затвор за геноцид и други престъпления в Сребреница. Сред тях беше и бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич.
Британският прокурор Джефри Найс, който ръководеше наказателното преследване на бившия югославски лидер Слободан Милошевич в Хага, също смята, че съдебният процес е бил непълен.
Британският прокурор Джефри Найс в кабинета си в Лонон, септември 2024 г.
"Мисля, че като цяло заключението може да бъде, че справедливостта не възтържествува или не възтържествува по начина, по който е трябваше това да се случи", коментира Найс пред Радио Свободна Европа.
"Историята няма да съди този процес благосклонно, но може да го оцени с разбиране. Двата трибунала - за Руанда и бивша Югославия бяха съвсем нови, без никакъв прецедент."
Може ли нещо да се промени днес
Ситуацията е различна днес. Международният наказателен съд (МНС) действа като постоянен орган, който да замени ad hoc трибуналите през 2002 г.
Той изглежда е решен да покаже, че няма да се съобразява с политическата конюнктура, като издаде заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и израелския премиер Бенямин Нетаняху заради военни престъпления.
Найс обаче е скептичен, че това някога ще доведе до осъдителни присъди. Според него конфликтите в Украйна и Газа вероятно ще приключат с политически споразумения.
"Споразумението почти неизбежно ще включва, като първа клауза, и в двата случая, че президентът Путин или премиерът Нетаняху няма да бъдат съдени за предполагаеми престъпления", казва той.
Найс добавя, че острите критики срещу МНС от администрацията на американския президент Доналд Тръмп също могат да отслабят способността му да функционира. Затова той смята, че много по-добър подход би бил усилията за търсене на справедливост да се фокусират в използването на национални съдилища.
Всъщност, босненските съдилища са произнесли повече присъди за геноцид и други престъпления в Сребреница, отколкото Хагският трибунал. Досега те са осъдили 27 бивши членове на босненските сръбски сили за престъпления, извършени в Сребреница, включително 14 за геноцид.
На 11 ноември 2017 г. снимки на загинали и изчезнали от клането в Сребреница през 1995 г. са поставени на стена в Женския съюз на Сребреница в Тузла, Босна.
Ди Джовани, която отразява като журналист насилието от Сребреница, е съгласна, че националните съдилища могат да играят ключова роля.
"Украйна е различна, защото Украйна, на първо място, е имала много солидна съдебна система", смята тя. "Местните съдилища в Украйна вероятно са по-солидни поради федерализацията на Босна след войната. Искам да кажа, че това е една от най-нефункционалните системи в света."
Украинските власти казват, че са съставили 679 обвинителни акта за военни престъпления и са произнесли 188 осъдителни присъди. Това е възможно благодарение на експертизата и опита, натрупани в международни институции като МНС.
"Много от прокурорите, работещи в Украйна днес, са били ангажирани с [международното правосъдие] в Камбоджа и Сиера Леоне. Научихме много през 30-те години след Сребреница", допълва Ди Джовани.
Източници на надежда
Вече има примери и за това как справедливост за подобни престтпления може да бъде постигната и в националните съдилища на трета държава. През юни германският съд осъди на доживотен затвор сирийския лекар Алаа Муса, измъчвале затворници по време на режима на президента Башар Асад.
През април проектът, ръководен от Ди Джовани, помогна на украинец да повдигне обвинения пред аржентинския съд срещу идентифицирани и неидентифицирани руснаци за изтезания срещу него.
По този повод тя обобщава, че ключовият урок от Сребреница е важността на ранното събиране на доказателства. Това вече се предприема в Украйна.
"Събираме доказателства за военни престъпления, докато войната все още продължава. И това е много различно от времето, което отне през 1995 г... Тогава показания не бяха взети дълго след края на войната."
Това са източници на надежда за справедливост на места като Буча, където руските сили убиха стотици цивилни. Украйна поиска от Международния наказателен съд да разследва предполагаеми военни престъпления там.
Жена почита паметта на свои близки пред мемориала в Поточари, Сребреница, 10 юли 2025 г.
Но вероятно е твърде късно, за да помогнат на Нермин Чатич в Сребреница.
Брат му Нихад "Нино" Чатич беше журналист, който даде на света последния репортаж от Сребреница, преди градът да бъде окончателно превзет от босненските сърби.
"Сребреница се превръща в най-голямата кланица. Мъртвите и ранените продължават да пристигат в болницата", пише журналистът преди да изчеезне. "Има ли някой по света, който може да дойде и да стане свидетел на трагедията, разиграваща се в Сребреница и сред нейните жители?"
Нино се присъединява към хилядите, които бягат на хълмовете, надявайки се да стигнат до безопасно място на близо 100 км разстояние, но след това изчезват безследно.
30 години по-късно, на 11 юли в Сребреница ще бъдат погребани останките от още седмина убити. Семействата на около 1200 други жертви обаче все още търсят справедливост, защото съдбата на близките им остава неизвестна. Точно както Нермин Чатич.
На повече от 1000 км на изток воюват украинците и може би се чудят дали ще успеят да избегнат тази съдба.
Когато стените говорят