Свален самолет и смърт в ареста. Докъде може да стигне разривът между Азербайджан и Русия

До съвсем скоро Азербайджан и Русия бяха първи съюзници и приятели. Баку и неговите представители не се замисляха да се противопоставят на големия брат в Кремъл. Няколко случая в последните месеци обаче промениха всичко.

На 1 юли представители на Азербайджан обявиха, че двама братя от азербайджански произход, които са били задържани в мащабна полицейска операция на руската полиция в Екатеринбург, са били пребити до смърт от органите на реда.

Прокуратурата в Баку съобщи, че е образувала дело за „изтезания и умишлено убийство с особена жестокост на азербайджански граждани и етнически азербайджанци от служители на правоохранителните органи на Руската федерация“.

Взаимните обвинения и дипломатическите мерки, свързани с този случай, заплашват да нанесат сериозна вреда на отношенията между Русия и Азербайджан.

Според анализатори твърдата позиция на Азербайджан по въпроса отразява по-широко пренареждане в региона, доскоро доминиран изцяло от Москва. Баку е един от големите износители на петрол и газ и има тесни връзки с Турция.

Военната победа в Нагорни Карабах, увеличаването на износа на енергийни носители за Европа, както и засилените връзки с Анкара, правят Азербайджан по-склонен към „твърда допломация“ спрямо Русия. Според анализатори това пък може да има още по-значителни последствия за целия регион.

„Азербайджан изпраща сигнал, че иска да се дистанцира от Москва“, казва пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) Вадим Дубнов, експерт по Южен Кавказ.

Той твърди, че настоящото поведение „коригира дисбаланса“, който се е създал в последните години в азербайджанско-руските отношение.

В същото време цялата ситуация се случва в момент, в който Русия загуби един твърд съюзник в лицето на Сирия, а друг от приятелите ѝ - Иран беше значително отслабен.

От свален самолет до смърт в руски арест

Най-тежкият срив по оста Баку – Москва дойде през декември 2024 г., когато руската противовъздушна отбрана беше обвинена, че е свалила азербайджански пътнически самолет близо до границата между Грузия и Русия. Това доведе до смъртта на 38 души.

Русия така и не потвърди, че нейна ракета е свалила самолета, но Владимир Путин се извини за инцидента. Това не спря Азербайджан да заведе дела в международни съдилища.

За разрива в отношенията стана ясно отново през през май 2025 г. , когато азербайджанският президент Илхам Алиев отказа да присъства на парада по случай Деня на победата в Москва. Това негово действие беше прието като дипломатическа обида.

Настоящата криза дойде, след като 27 юни руските правоохранителни органи арестуваха десетки етнически азербайджанци, обвинени в участие в организирана престъпност и, според твърденията н руските власти, няколко убийства, извършени в началото на века.

Двама от задържаните мъже – Зиядин и Хусейн Сафаров загинаха в ареста при подозрителни обстоятелства.

Свидетелствата на очевидци и роднини, както и изтекли снимки и интервюта, свидетелстват за това, че задържаните са били подложени на побои и изтезания. Това твърдят и властите в Азербайджан.

Руските власти, които не съобщиха за смъртните случаи в продължение на няколко дни, отрекоха да са извършили някакво нарушение. Те приписаха единия смъртен случай на сърдечна недостатъчност и започнаха предварително разследване на втория.

Безпрецедентната реакция на Баку

Азербайджанското правителство реагира с безпрецедентна дипломатическа сила. То привика временния посланик на Русия в Баку, за да поиска прозрачно разследване и определи ситуацията като „извънсъдебна екзекуция с етнически подтекст“.

Администрацията на Алиев отиде още по-далеч през уикенда, когато беше обявено прекратяването на двустранните срещи на високо равнище, забрани планираното посещение на руския вицепремиер Алексей Оверчук и отмени няколко руски културни събития, които трябваше да се проведат в Баку.

На 30 юни азербайджанските власти предприеха още една драстична мярка и нахлуха в централата на „Спутник Азербайджан“ в Баку, местен филиал на руската държавна информационна агенция.

Позовавайки се на изтекли пълномощия и предполагаеми нарушения на закона за медиите, полицията задържа двама журналисти и конфискува оборудване за излъчване.

Местните медии съобщиха, че арестуваните руски журналисти Игор Картавих и Евгений Белоусов са заподозрени, че са тайни агенти на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.

Обвиненията не са потвърдени официално, но руските власти осъдиха мярката като враждебен акт срещу свободата на изразяване и привикаха азербайджанския посланик в Москва, за да даде обяснения.

На 1 юли журналистката Айтекин Хусейнова от руската видеоагенция „Ruptly“ също беше задържана в Баку.

Майка ѝ каза, че Хусейнова е снимала претърсването на редакцията на „Спутник“. Азербайджанските власти не са разкрили причините за задържането ѝ.

В същия ден, според местни медии, свързани с правителството, полицията в Баку задържа няколко души, обвинени в членство в две руски банди, заподозрени в транзитен трафик на наркотици от Иран, онлайн трафик и кибер измами.

Въпреки че Кремъл осъди действията на Азербайджан, по-специално репресиите срещу медиите, той не прибегна до ответни санкции или масови експулсирания.

На 30 юни руското външно министерство съобщи, че е привикало азербайджанския посланик в Москва „във връзка с неприятелските действия на Баку и незаконното задържане на руски журналисти“.

На 1 юли министерството обвини Баку в „неприятелски действия“ и „умишлени мерки“ в опит да „разруши двустранните отношения“.

Междувременно в публикации в интернет, както и в някои от руските медии започнаха да се появяват коментари за необходимостта за „реципрочни мерки“ и дори „превантивен удар“ със сила срещу Азербайджан.