На ежегодната престижна проява за бизнес инвестиции в Русия, финансирана от Кремъл и посветена на обещания и възможности, икономическият министър на страната смрази всички.
„Според числата, да, в момента наблюдаваме забавяне“, каза Максим Решетников на Международния икономически форум в Санкт Петербург. „Въз основа на настоящите настроения в бизнеса ми се струва, че сме на прага на преход към рецесия.“
Той не беше сам, защото твърдението беше подкрепено и от шефката на националната банка.
„В продължение на две години отбелязвахме доста висок растеж благодарение на използването на свободни трудови ресурси“, каза Елвира Набиулина по време на същата панелна дискусия на 19 юни. „Но трябва да разберем, че много от тези ресурси са наистина изчерпани. Трябва да помислим за нов модел на растеж.“
На всичко отгоре Герман Греф, шефът на държавната „Сбербанк“, каза в кулоарите на форума: „Ние се сблъскваме с голям брой проблеми, които днес можем да наречем перфектна буря.“
Вече повече от 40 месеца, от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, руската икономика е в състояние на война. Тя расте с бързи темпове, понякога дори с главоломни, и показва устойчивост – неочаквана за много западни експерти, особено заради тежките санкции от страна на Запада.
Кремъл преструктурира икономиката, за да подкрепи войната, като инвестира средства в отбранителната промишленост за производство на оръжия, танкове, дронове и униформи. Средства бяха отделени и за заплатите на работниците в отбранителната промишленост, както и за високи заплати и обезщетения на войниците, които се сражават в Украйна.
Това промени местните икономики в много от по-бедните и отдалечени региони на страната, а също така купи подкрепа за конфликта.
Но високите заплати подхраниха инфлацията и Набиулина повиши основния лихвен процент до 21% през октомври, за да се опита да я ограничи. Въпреки публичните оплаквания от индустриалното лоби в страната, тя остана твърда, ангажирана с забавянето на инфлацията и забавянето на икономиката.
Това даде краткосрочен резултат резултат, но сега Русия е изправена пред първото значително забавяне на икономиката от началото на пълномащабната война.
„Мисля, че много показатели сочат, че растежът спира или е близо до това“, каза Иика Корхонен, ръководител на отдела за изследвания в Института за нововъзникващи икономики на Банката на Финландия. „Производството все още расте, но повечето други сектори не.“
„В продължение на две години руската икономика беше прегрята и растеше с темпове, далеч над нормалния си растеж“, каза Александър Коляндар, икономически експерт в Центъра за анализ на европейската политика във Вашингтон. „Така че това, което се случва сега, е, че икономиката се връща там, където трябва да бъде. Основното предизвикателство за правителството в този момент е да направи това меко кацане към нормалния ръст и да не се стигне до пълен колапс“, каза той.
Какво следва за руската икономика
Според правителствени статистики, брутният вътрешен продукт на Русия е нараснал с 1,4% през първите три месеца на годината в сравнение със същия период през 2024 г. През последните шест месеца на 2024 г. обаче икономиката е процъфтявала, като средният растеж е бил около 4,4%.
Официалните прогнози сега предвиждат растеж на БВП от около 2% през 2025 г. Международният валутен фонд прогнозира дори по-нисък растеж – 1,5%.
Равнището на безработицата е на исторически ниско ниво от около 2,3%, което подчертава колко изкривен е станал пазарът на труда, тъй като мъжете са оттеглени от граждански работни места, за да се сражават в Украйна.
Изправена пред инфлация от над 10% през първата половина на 2025 г., Набиулина многократно предупреждава за „прегрята икономика”. В началото на юни тя предприе леко понижение на лихвения процент до 20%, което експертите определиха като предимно символично.
Но влиянието на високия лихвен процент се отразява в официалните статистики, според данни и прогнози на Центъра за макроикономически анализ и краткосрочни прогнози, изследователска група, свързана с правителството.
За някои в Кремъл „мекото кацане“ на растежа на икономиката би било добре дошла корекция след двете бурни предишни години. Опасността е, ако то се превърне в „твърдо кацане“.
„Като поддържат основния лихвен процент много висок, въпреки че държавата непрекъснато налива пари в икономиката, те успяха да постигнат икономическо забавяне“, каза Мария Снеговая, старши научен сътрудник в програмата за Русия в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
„Не е ясно колко устойчива е ситуацията за Кремъл, ако икономиката наистина е в упадък. Това не е нещо, което те искат“, каза тя по време на онлайн дискусия на 17 юни. „Като цяло, руският макроикономически екип изглежда доста загрижен.“
Политическите последствия от това са по-трудни за предсказване.
Досега президентът Владимир Путин е дал благословията си на Набиулина и други висши икономически служители за тяхното управление на икономиката.
Ден след панелната дискусия на форума в Санкт Петербург Путин се включи с предупреждение в речта си на бизнес форума:
„Някои специалисти, експерти, посочват рисковете от стагнация и дори рецесия“, каза той. „Разбира се, това не трябва да се допуска при никакви обстоятелства.“
„Нашата най-важна задача тази година е да преведем икономиката към балансиран растеж“, каза Путин.
Заради засегнатите от санкции части от икономиката, хазната на Кремъл е още по-силно зависима от приходите от петрол и газ, отколкото в миналото. Но цените на петрола падат от началото на годината и Министерството на финансите понижи прогнозата си за приходите, свързани с петрола, за 2025 г.
„Освен ако не видим спад в цените на петрола, [или] значително засилване на санкциите и общо намаление на гражданското производство, мисля, че ще има меко приземяване“, казва Коляндар.
Балансираният – или по-бавен – растеж ще се отрази на икономиката, като ще забави растежа на заплатите. Това ще затрудни бюджетите на домакинствата в момент, в който руснаците са свикнали с по-пълни портфейли, което може да предизвика недоволство.
Все повече компании и фабрики закъсняват с изплащането на заплатите на работниците, пише вестник „Независимая газета“. Все повече региони започват да намаляват бонусите за набиране на нови доброволци за армията – тенденция, която отразява влошаващите се икономически условия на местно ниво.
Въпреки това Путин изглежда решен да продължи войната – дори и предвид шокиращите данни за жертвите, които наближават 1 милион убити или ранени мъже. Правителството планира да похарчи около 13,1 трилиона рубли (144 милиарда долара) за разходи, свързани с отбраната и сигурността, през 2025 г. Това е 6,3% от БВП, което е едно от най-високите нива от съветската епоха насам.
„За съжаление, да, тази война няма да спре по икономически причини и Русия може да продължи да произвежда [оръжия] на сегашното ниво още доста време“, каза Корхонен. „Единственият икономически фактор, който наистина би могъл да попречи на военните усилия на Русия, е цената на петрола.“
Форум