"В сянката на Пеевски". Защо има трусове в БСП

От една година Българската социалистическа партия (БСП) все говори за стабилност. Но сега по върховете ѝ виждаме точно обратното.

В БСП има нови трусове, след като миналата седмица правителството, в което и тя участваше с ГЕРБ и ИТН, подаде оставка. Последваха:

• оставка на цялото тясно ръководство на БСП;
• призиви за оставка и на лидера Атанас Зафиров;
• по-ниска подкрепа за БСП според последните проучвания.

Партията първо беше обещала да не управлява с ГЕРБ и да изолира Делян Пеевски от властта. Но през януари влезе в правителство с ГЕРБ, което после започна изцяло да разчита на санкционирания за корупция Пеевски и депутатите му.

В управлението БСП не успя да направи нещо особено забележително, въпреки че беше обещала да гарантира „социалната справедливост“. А на моменти депутатите ѝ гласуваха под видим натиск от коалиционните партньори.

На 11 декември правителството подаде оставка след многохилядни протести. Те формално започнаха заради предложения от кабинета Бюджет 2026, но после поискаха Пеевски и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да напуснат политиката.

На 16 декември цялото Изпълнително бюро (тясното ръководство) на БСП също подаде оставка. Но не и председателят Зафиров.

На 10 януари ще има заседание на широкото ръководство на БСП. По информация на Свободна Европа, ако Зафиров не подаде оставка тогава, ще има опит за свикване на конгрес, който да го свали.

„За мен е абсурдно, че няма оставка на председателя. Трябва да се направи един конгрес, да се поеме отговорност за цялото това нещо – коалиция с ГЕРБ, коалиция с Пеевски“, каза пред Свободна Европа депутатът от БСП Иван Петков, който определя участието на социалистите в управлението като „грешка“.

„Ние сме наясно, че претърпяхме своеобразна щета от участието в това управление“, каза и Зафиров, но въпреки това защити кабинета в оставка. Думите му дойдоха в сряда, по време на консултация при президента Румен Радев за евентуално ново правителство в действащото 51-во Народно събрание.

Заявките на партиите досега сочат, че по-скоро ще има нови избори през пролетта. Две проучвания – на „Маркет линкс“ и „Алфа рисърч“, предвиждат под 5% подкрепа за БСП на такива избори. На последния парламентарен вот през октомври 2024 г. партията имаше 7,5%.

Между 2017 г. и 2024 г. тя изгуби 800 хиляди гласа. Сегашните трусове в БСП пораждат въпроса: ще продължи ли тя да върви само надолу?

Две обещания, две оправдания

Преди точно година за БСП бяха верни две неща:

• беше в сила дългогодишно решение на органите да няма сътрудничество с ГЕРБ;
• БСП подписа т.нар. „санитарен кордон“ на ПП-ДБ за изолиране на Пеевски от властта.

Въпреки това през януари БСП влезе с четирима министри и един вицепремиер в общ кабинет с ГЕРБ и ИТН. Той първо беше подкрепен от „Алианса за права и свободи“ (АПС) на Ахмед Доган. После АПС се оттегли и през април управляващите започнаха да разчитат изцяло на подкрепата на „ДПС – Ново начало“ на Пеевски. Формално той не беше в кабинета, но на практика му нареждаше какво да прави.

Ръководството на БСП повтаряше две основни оправдания защо е в такова управление:

• трябва да има стабилност вместо още предсрочни избори;
• БСП е гарант за социалната политика на правителството.

Според политолога от Софийския университет Борис Попиванов и двете са изпразнени от съдържание – първо, ако искаш стабилност, може да подкрепяш един кабинет и без да си в него. Второ, БСП подкрепи Бюджет 2026, който включваше повече тежест за хората и фирмите с по-малко доходи, а нямаше ляв опит за промяна на „принципната концепция за данъчната система“.

Дори след оставката на кабинета БСП продължава да защитава и него, и Бюджет 2026 – въпреки че стана ясно, че той няма да бъде приет.

Има ли недоволство в партията

„От самото начало на кабинета присъствието на БСП в него беше поставено под въпрос от партийни функционери“, казва Попиванов и добавя:

„Ролята на БСП като легитимираща и Борисов, и Пеевски, стана съвсем видима, което породи голямо недоволство.“

Политологът от Софийския университет Страхил Делийски казва, че участието на БСП във властта не е само по себе си проблем – за всяка партия е естествено да се стреми да управлява, за да може да реализира политиките си. Проблемът е начинът, по който това се случва.

„БСП присъстваше във властта, без да постави категорично своите позиции“, казва Делийски.

„БСП през цялото време беше в сянката на Пеевски в това управление и по никакъв начин не демонстрира присъствие и достойнство“, казва и Попиванов.

Факторът Румен Радев

Според източници от БСП, членове на партията са били недоволни и от други решения. Например, от противопоставянето с президента Румен Радев.

При предишната лидерка Корнелия Нинова БСП влезе в конфликт с Радев, след като застана зад него два пъти на избори. Зафиров оглави БСП с обещание да промени това, но после партията участваше в отхвърлянето на всяко президентско вето, изказване и т.н.

„Този опит за хитруване – подкрепяме президента, но и правим каквото можем, за да го спрем, винаги се наказва“, казва Попиванов.

По думите на Делийски „има хора вътре в БСП, които си представят своето политическо бъдеще през президента Радев“. Отдавна има очакване Радев да направи своя партия и да се яви с нея на следващи избори. Самият президент намеква за политически проект, но няма ясна заявка.

Влиянието на Пеевски

Миналата година се появиха твърдения за зависимост на ръководство на БСП от Пеевски. Те са най-вече по адрес на председателя и зам.-председателя на парламентарната група Драгомир Стойнев и Кирил Добрев – заради решения и фирмени връзки от миналото.

В края на ноември в социалните мрежи се появи и снимка на Зафиров, който влиза в кабинета на Пеевски. Източник от парламентарната група на партията споделя, че има съмнения за влияние на Пеевски в работата на парламента.

„Поредица от събития, свързани с партията, показаха, че тя изпълнява обслужваща функция по отношение на Борисов и Пеевски“, казва Попиванов.

Според Делийски влиянието на Пеевски не е толкова съществен аргумент и по-важното е, че ръководството на БСП не се е съобразило с решения на колективните органи.

„Когато не правиш това, което партията иска от теб, остава съмнение, че правиш онова, което някой друг иска от теб. Дали е Пеевски, или друг, няма значение“, казва Делийски.

Ще подаде ли Зафиров оставка

Зафиров оглави БСП през февруари, но беше избран временно още през юни 2024 г. Тогава дългогодишната лидерка Нинова подаде оставка заради „катастрофални“ изборни резултати. Зафиров и други представители на новото ръководство бяха близки до Нинова, но след оставката ѝ обърнаха гръб и я изключиха от партията.

Според Делийски и Попиванов Зафиров е бил „преходен председател“ и „компромисна фигура“. Сега имаше очакване той да подаде оставка като лидер на БСП, но вместо това се оттегли Изпълнителното бюро.

„Играят пиесата „Поемаме отговорност, без да поемаме отговорност“, казва Попиванов и добавя:

„Ако БСП се гордее с участието си в управлението, защо Изпълнителното бюро подава оставка? Ако не се гордее, защо Зафиров не подава?“

„Ако иска да запази себе си и партията, Зафиров би трябвало да подаде оставка“, казва Делийски.

Ако лидерът на БСП не го направи, на заседанието на Националния съвет на 10 януари може да се свика конгрес, който да свали Зафиров. Оставката на Изпълнителното бюро още повече е провокирала социалистите да действат в тази посока.

Свободна Европа се свърза със Зафиров, но той ни препрати към пресцентъра на партията. Потърсихме Добрев и Стойнев, но двамата не вдигнаха телефоните си.

Резултатът за БСП

Според анализаторите е рано да се говори как всичко това ще се отрази на БСП на бъдещите избори. Партията ще трябва да реши дали ще търси цялостна промяна в политиката си.

„Има хора в БСП които са с авторитет и могат да предложат нещо по-различно. През януари ще видим дали те ще могат да излязат начело, или не“, казва Попиванов.

„При бърза смяна на лидера и смислена политическа заявка, мисля, че БСП може да се закрепи. Ако това не се случи, има риск да се претопи около президента или да не мине бариерата от 4% за влизане в парламента“, казва Делийски и добавя:

„А Зафиров ще бъде запомнен не с участието – макар и безславно, на БСП във властта, а с това, че е ликвидирал партията.“