"Порно за отмъщение" и онлайн следене. Какво е дигиталното насилие и води ли се престъпление в България

„Запознахме се на морето, на Джулая. Беше забавен, умен, различен. Влюбих се.“

Така – почти като на филм, започва любовната история на Биляна (името е променено). Скоро след срещата мъжът заминава в чужбина и двамата влизат във връзка от разстояние.

Отначало всичко е наред – пишат си постоянно, а с времето започват да си споделят и интимни снимки. Биляна има доверие на партньора си. Но след това връзката им се променя и тя решава да се разделят.

„Той не можа да го приеме. Звъня ми, молеше, плачеше, а после започна да ме заплашва. Докато един ден ми прати скрийншот – снимките ми, качени в телеграм група с десетки хиляди мъже“, разказва Биляна.

Тази история е пресъздадена от актриса във видео от кампанията „Дигитални белези“ на фондация „Окрилена“, която говори за онлайн насилието над жени.

„Наричаха ме с обидни думи. Пишеха, че си го прося, че заслужавам да бъда изнасилена. Това беше отмъщението му“, казва Биляна.

Във вторник – 25 ноември, е Международният ден за елиминиране на насилието над жени. По този повод „Окрилена“ обръща внимание на онова насилие, което се случва онлайн – в интернет, социалните мрежи, приложенията.

„Направихме кампанията, защото толкова често във Фейсбук и ТикТок се появяват момичета, които се оплакват от идентични неща“, казва основателката на фондацията Жени Вучева пред Свободна Европа.

Историята на Биляна е само един от примерите. Дигиталното насилие не е задължително и физическо, но може да има психологически и социални последици.

Не всяка форма на онлайн насилие се смята за престъпление в България. Затова сега тя трябва да промени законодателството си, казват експертите.

Причината е, че през 2024 г. Европейската комисия (ЕК) прие важен документ – директива за борба с насилието над жени. Тя задължава страните членки на ЕС да въведат в законите си няколко онлайн престъпления. Едно от тях е именно разпространението на интимни снимки и видеа без съгласие. Ето и други:

• киберпреследването;
• кибертормозът;
• подбуждането към омраза или насилие онлайн на база пол.

Част от тях вече са престъпления в България, но други не са. През февруари Министерството на правосъдието (МП) събра работна група, която да подготви нужните предложения за промени в закона. Такива още няма.

На пръв поглед това не е проблем. Срокът това да се направи изтича чак през юни 2027 г.

Но данни за такива прояви има и сега. А те не могат да се преследват адекватно, докато не влязат в Наказателния кодекс (НК), казват юристи.

Какво е дигитално насилие

По данни на Агенцията на ЕС за основните права от 2024 г., всяко трето момиче в ЕС на възраст между 15 и 29 е преживяло дигитално насилие през последните 5 години.

Онлайн насилието е „насилие през телефона ти“, казва Жени Вучева.

„Това е някой да ти следи локацията, за да проверява постоянно къде си, с кого си, какво правиш. Отначало това се приема като знак на грижа, но често прераства в нещо крайно.“

Друг пример е т.нар. „порно за отмъщение“ (от англ. – revenge porn). Често мъже разпространяват публично интимни снимки на жени, които са прекъснали връзката си с тях, като опит да им „отмъстят“.

Такава е историята на Биляна. Освен нейната, има още две истории на видео. Едното разказва за жена, чийто партньор следи локацията ѝ и я засипва със съобщения и обаждания. Стига се до случай, в който жената отива на бар и не поглежда телефона си за час. Мъжът, с когото е във връзка, я намира и я извежда насила от бара.

„Историите на нашите три [жени, преживели насилие] не са уникални. Напротив, идеята е да покажем, че онлайн насилието е прозаично. И трябва като общество колективно да кажем „не“, казва Вучева.

Кое е престъпление и кое – не

Някои форми на дигитално насилие вече са признати за престъпления в България. Например – киберпреследването. Ако системно следиш и наблюдаваш някого „чрез всички възможни средства за комуникация“, можеш да влезеш в затвора за една година.

Но други не са криминализирани. Например – подбуждането онлайн към насилие и омраза, основани на пола. Сега е престъпление да призоваваш към насилие и омраза, но ако го правиш на основата на раса, произход, етническа принадлежност, сексуална ориентация. Това може да се накаже с до четири години затвор.

Но ако в социалните мрежи призоваваш мъже да бият жените си поради факта, че са жени, това не се води престъпление. Директивата задължава България да промени това положение.

Как стоят нещата с т.нар. „порно за отмъщение“? Според адвокатката Наташа Добрева, която работи с Асоциация „Анимус“, то и сега може да се преследва в България.

НК говори за „порнографски материали“ – снимки и видеа на сексуални действия, както и на „похотливо показване на половите органи“. Ако споделяш такива материали онлайн, можеш да влезеш в затвора за две години. Но според закона можеш да се окажеш подсъдим и за това, че ги създаваш – например, ако си направиш такава снимка и я изпратиш на партньора си.

Юристката Петя Петрова от фондация „Еуропеа“, която е участвала в работната група на МП, казва друго – българският съд разбира „полови органи“ само като „гениталии“. Ако става дума за снимка на жена, на която се виждат гърдите ѝ, това е снимка на „интимни части“, не на „полови органи“.

Затова според Петрова ще се наложи България все пак да промени закона в тази част, за да обхване всички интимни изображения. Тя критикува и думата „похотливо“, защото е субективна и неясна.

Юристите трябва да преценят какво да се промени и по отношение на кибертормоза. Той включва много неща – заплахи за престъпления, координирани онлайн атаки, разпространение на лични данни с цел други хора да навредят на определен човек.

Според директивата трябва да се въведе като престъпление и „киберфлашингът“ – например, когато мъж изпраща на жена нежелана снимка на гениталиите си.

Кого защитаваме – жените или „морала“

Проблемът не е само в това какво се води престъпление, а изобщо в начина, по който мислим за тези действия.

„Всички състави за порнография в НК защитават абстракцията, наречена „полов морал“, казва Петрова и добавя:

„Няма такова нещо. Европейският законодател не се стреми да защитава нашия общ морал, а човешкото достойнство, психичното здраве и правото на личен и семеен живот.“

Например, „киберфлашингът“ се счита за престъпление не защото руши морални стандарти, а защото може да навреди на психиката на една жена.

„Проблемът е във философията – ти като държава за кого искаш да се погрижиш“, казва още Петрова.

А ако вече бяха престъпления?

България има достатъчно време да промени законите си, за да отговарят на директивата. Но ако вече го беше направила, щеше да се справи по-добре с някои конкретни случаи, казват юристките.

Например, наскоро депутатката от ПП-ДБ Стела Николова съобщи, че прокуратурата е прекратила досъдебно производство срещу „инфлуенсърката“ Зорница Гюцова. Гюцова стана известна с това, че в социалните мрежи говори как „жените обичат мъже, които ги бият“, а „шамарът е форма на контрол, която работи“.

През май Николова подаде сигнал до прокуратурата и тя се задейства, но сега е прекратила разследването си.

„Ако вече бяхме в съответствие с директивата, този пример би попаднал в разпоредбата [за подбуждане към омраза и насилие на база пол]. Но в момента [Гюцова] може да прави това безнаказано“, казва Добрева.

Според Петрова това е ясен знак, че има „празнота в НК и ние сме изостанали от справедливостта“.

Свободна Европа попита МП докъде е стигнало с предложенията за промени в закона. Оттам отговориха, че „подгрупи“ на работната група са заседавали няколко пъти от февруари насам и „са подготвени конкретни предложения за промени в НК“, по които предстоят още обсъждания.

Попитахме и МВР дали има данни за броя на проявите, описани в директивата, от началото на 2025 г. насам. Оттам отговориха подробно, но само за случаи на детска порнография и подбуждане към омраза на базата на признаци, различни от пол.