Приближава ли се ЕС към "военен Шенген"

Европа увеличава разходите си за отбрана. Но един въпрос до голяма степен остава встрани – как военната техника да се мести от една страна в друга възможно най-бързо в случай на конфликт.

От години се говори за „военен Шенген“ – зона, в която оръжията и войските могат да се движат свободно толкова лесно, колкото и обикновените граждани в зоната за свободно пътуване. Но досега това остава трудно постижимо както за Европейския съюз (ЕС), така и за НАТО, въпреки засилените опасения за сигурността, предизвикани от войната в Украйна.

На 19 ноември Европейската комисия ще представи най-новия си план за постигане на тази цел до края на десетилетието.

В предварителна версия, с която Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) се запозна, се посочват два начина за постигането на тази цел:

• първо, инвестиране на средства в стотици „критични точки“ по целия континент – железопътни линии, пристанища и мостове, включително в кандидатките за членство в ЕС Украйна и Молдова;
• второ, намаляване на бюрокрацията и уеднаквяване на законите в държавите членки, за да може бързо и лесно да се местят техника и военни от една страна на ЕС в друга.

Много приказки, малко напредък

През 2017 г. идеята за „военен Шенген“ беше посочена като приоритет и Европейската комисия изготви планове за действие през 2018, 2022 и 2024 г. Но напредъкът беше минимален.

Дипломати от ЕС, с които RFE/RL говори при условие за анонимност, казаха, че липсата на напредък не се дължи на липса на усилия. Те твърдят, че темата обикновено е сред приоритетите на дневния ред, когато се обсъжда сътрудничеството между ЕС и НАТО, но нито една от двете организации не предприема действия.

НАТО отдавна се надява, че ЕС ще отдели повече внимание и средства за военна мобилност, особено сега, когато 23 от 27-те държави членки на ЕС са и част от военния алианс. Войната в Украйна само засили нуждата да се предприемат действия по всички въпроси, свързани с отбраната.

В същото време в ЕС има разочарование, че НАТО се съсредоточава върху разходите за скъпо военно оборудване и отделя много по-малко внимание на това как да го транспортира и да го направи достъпно.

Новата цел на НАТО всяка държава да харчи 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за военно оборудване до 2035 г. и допълнителни 1,5% за невоенни инвестиции — като военна мобилност — донякъде решава проблема.

Но както се подчертава в документа на Европейската комисия, това все още зависи до голяма степен от отделните държави.

„Макар държавите членки да остават свободни да решават дали да позволят на чуждестранни въоръжени сили да преминават през тяхната територия като част от националната им сигурност и отбрана, ЕС трябва да разполага с рамка за военна мобилност, която да балансира военните и гражданските нужди“, се казва в документа.

Целта на настоящата Европейска комисия, чийто мандат изтича през 2029 г., е „да създаде до края на 2027 г. зона за военна мобилност в целия ЕС като първа стъпка към постепенното постигане на „военен Шенген“.

Ще има ли достатъчно пари?

Въпросът е дали този път ще има пари.

В последния многогодишен бюджет на ЕС (2021-2027 г.) около 1,7 млрд. евро бяха заделени за транспортна инфраструктура с двойно – т.е. гражданско и военно – предназначение, като акцентът беше поставен върху 95 проекта в 21 държави. Но, както се отбелязва в документа „търсенето на финансиране от ЕС значително надхвърли наличните ресурси“.

За следващия дългосрочен бюджет (2028-2034 г.) Европейската комисия предложи 17,65 млрд. евро за транспортна инфраструктура с двойно предназначение, фокусирана върху 500 „горещи точки“, където транспортът на военно оборудване трябва да стане по-бърз и по-гладък.

Но дали това ще се осъществи? Това е под въпрос, особено като се има предвид, че държавите членки винаги отслабват първоначалното предложение на Комисията и предпочитат да пренасочват средствата на ЕС към сектори, които носят повече гласове, като селското стопанство, рибарството и други видове социални разходи.

Железопътният транспорт е и видът транспорт, за който са похарчени най-много пари, що се отнася до военната мобилност. И това вероятно ще продължи. По-рано тази година ЕС се споразумя за четири приоритетни коридора за военна мобилност – север, юг, изток и център. Най-напреднал е северният коридор, който свързва Нидерландия с Германия и Полша, а по-нататък и с Украйна.

Една от основните цели е Молдова и Украйна да бъдат свързани с държавите членки на ЕС с железопътни линии със същите релси, каквито се използват в страните от блока. Идеята е бъдеще целия ЕС, включително страните кандидатки, да имат еднакъв стандарт на железопътните линии и да не се налага претоварване на техника от едни вагони в други.

Ракети, гранати, снаряди. Какво оръжие изпращат САЩ на Украйна

Европейската комисия иска да инвестира в други елементи, които са от ключово значение за военните превози, като превоз на извънгабаритни товари, фериботи с двойно предназначение и вагони с плоска платформа за превоз на тежко военно оборудване като ракети и танкове.

Подобряване на „военната мобилност“

В крайна сметка обаче най-големите промени, които ЕС може да направи, за да улесни придвижването на войски и оборудване, са в законодателството.

Сега получаването на разрешение за транспорт на военна техника от една страна от ЕС в друга може да отнеме до 45 дни. Целта, поставена от Брюксел, е срокът да стане три дни.

Освен това хармонизираните правила на ЕС за превоз на опасни товари не се прилагат за военния транспорт, което означава, че често трябва да се договарят специални споразумения. Европейската комисия иска да промени и това.

Друго предложение е разрешението за преместване на военно оборудване между държавите членки да не трябва да се подновява ежегодно, а да остава валидно, докато не се отмени. Държави, които не са членки на ЕС, също ще могат да се включат в тази промяна.

Предлага се и създаване на т.нар. „Европейска система за усъвършенствана реакция при военна мобилност (EMERS)“, която може да бъде задействана в рамките на 48 часа след предложение от Европейската комисия или държава-членка на ЕС в случай на потенциална военна извънредна ситуация.

Когато бъде активирана, трансграничният военен транспорт ще изисква само уведомление за преминаване на военна техника, и то с в по-кратък срок. Целта е повечето стандартни процедури да бъдат заобиколени, с изключение на митническите формалности.

Разбира се, всички тези предложения ще трябва да бъдат съгласувани между държавите членки на ЕС, което често изисква единодушие. Предвид нарасналата спешност за ЕС да засили военното си присъствие поради продължаващата война в Украйна, това може да се окаже най-добрата възможност за постигане на „военен Шенген“.