Независимост и мощ. Защо Макрон може да разтвори "ядрения чадър" на Франция над цяла Европа

Това е страната с четвъртия най-голям ядрен арсенал в света. Тя е една от само двете европейски страни и единствената в ЕС, която притежава ядрени оръжия. Но има и нещо по-важно от това – за разлика от Обединеното кралство например, което технически зависи от САЩ при евентуално използване на ядрените си оръжия, Франция има пълна независимост – тя сама може да ги експлоатира, разполага и използва.

Във вторник президентът на Франция Еманюел Макрон каза в телевизионно интервю, че страната му е готова да разположи самолети с ядрени глави в страни от ЕС.

„Готови сме да започнем тази дискусия. Официално ще поставя рамката през следващите седмици и месеци, но вече сме започнали да действаме“, каза Макрон пред TF1.

Той и друг път е говорил за това, че Франция може да осигури „ядрен чадър“ за Европа. В началото на март в обръщение към нацията Макрон каза, че континентът навлиза в нова ера – време, в което на европейците може да се наложи да се справят и без САЩ по отношение на сигурността и заплахата от Русия.

Макрон от години отправя призиви за увеличаване на отбранителния капацитет на Европа.

Сегашното му предложение идва в момент, в който има опасения от политиката на САЩ към Европа. Например не е ясно дали Вашингтон няма да изтегли своите ядрени оръжия, разположени на континента след Втората световна война. В момента те са в Нидерландия, Германия и Италия.

Това притеснение не е ново, но се случва по време на продължаващата трета година война на Русия в Украйна и на продължаващата агресия на Москва срещу страните от ЕС.

Всъщност основната причина за това Франция да има суверенитет върху ядрения си арсенал се дължи на една преценка, направена преди десетилетия – че може да дойде ден, в който САЩ да не искат да защитават нито Париж, нито Европа.

Как Франция се сдобива със собствен ядрен арсенал

След края на Втората световна война Франция се опитва да се върне на водещи позиции в света, след като е преживяла няколко години нацистка окупация.

Веднага след войната Париж стартира програма за разработване на мощности за ядрената енергетика. По-късно тя прераства в програма за развитие на ядрено оръжие, което за пръв път е предложено през 1954 г.

Голям тласък дава виждането на френските политици от онези години, най-силно изразено от Шарл дьо Гол - че отбраната на страната трябва да бъде независима от САЩ. Тогава има две суперсили – САЩ и СССР. Франция преценява, че тя няма да може да бъде равна с тях и ако не постигне независимост, ще трябва да се съобразява с едната или с другата държава.

Тези виждания се втвърдяват още по-повече след Суецката криза през 1956 г., след която Париж и Лондон губят контрола над Суецкия канал. Алжирската криза от 1958 г. пък връща на власт дьо Гол и води до създаването на Петата Република.

Първият тест на ядрено оръжие на Франция се случва през 1960, а през 1964 г. са налични и първите бомби, които са годни да поразяват цели. Оттогава датира и доктрината за „силите на възпиране“ на страната или „възпирането на силните от страна на слабите“, която се приписва на дьо Гол.

Генерал дьо Гол в обръщение към французите, направено ппо радиото от Лондон, 1940 г.

Развитието на независим ядрен арсенал води до решението на дьо Гол за оттегляне от интегрираното военно командаване на НАТО през 1966 г. Френският президент критикува Вашинтгон и отчасти Лондон за това, че държат пълен контрол над решенията в Алианса.

Париж се връща в обединеното командване на НАТО едва през 2009 г., но ръководството на френския ядрен арсенал остава независимо.

След като създава първите си оръжия, Франция продължава да развива ядрения си арсенал, включително и с подкрепа от САЩ. Официално извършените опити са общо 210, а част от тях са и с водородни бомби. Към края на Студента война страната разполага с около 540 ядрени бойни глави.

С какви ядрени оръжия разполага Франция днес

По данни на Центъра за контрол и неразпространение на оръжията (ЦКНО) и Международна кампания за забрана на ядреното оръжие, днес Франция притежава около 290 ядрени бойни глави. Това е количество, близо три пъти по голямо от общия брой американски ядрени оръжия, разположени на територията на Европа в страни членки на НАТО.

Ядрените оръжия на Франция са разпределени в състава на флота и военновъздушните сили. По данни на ЦКНО около 240 от всички ядрени бойни глави са разположени на подводници или кораби. Това дава възможност на страната да отвърне на ядрено нападение срещу територията ѝ.

Осталите 50 ядрени бойни глави могат да бъдат изстреляни от летателни апарати. 40 термоядрени бойни глави са на въоръжение във военновъздушните сили. Там те могат да бъдат използвани срещу противник от многофункционалните изтребители „Рафал“. Останалите 10 глави са на разположение на военноморската авиация.

Независимата отбрана на Европа

Борбата за независима отбрана на Европа и създаване на европейска армия се следва от Франция от времето на дьо Гол и до днес.

Откакто стана президент, Макрон многократно поиска създаването на обща европейска армия и предупреди, че европейските страни не могат да разчитат на САЩ да ги отбранява. Думите му тогава дойдоха по време на първото управление на Доналд Тръмп, който сега пак е в Белия дом. Както тогава, така и сега Тръмп и неговата администрация често дават индикации, че е възмоно да се изтеглят, поне частично, от отбраната на Европа.

Предложението на Макрон да разположи част от френския ядрен арсенал в европейски страни, дойде на фона на исканията на няколко от водещите лидери на континента това да се случи.

Още преди да поеме властта в Германия Фридрих Мерц поиска от Франция и Великобритания да споделят ядрения си арсенал в защита на страната му.

Подобни искания бяха отправени и от полския премиер Доналд Туск, както и от президента Анджей Дуда, които директно поискаха в страната им да бъдат разположени ядрени глави.

„Трябва да сме наясно, че Полша трябва да достигне до най-модерните способности, свързани също с ядрени оръжия и модерни неконвенционални оръжия“, каза Туск през март.