За мира в Близкия изток започва нова "историческа зора". С такива думи президентът на САЩ Доналд Тръмп оповести постигането на споразумение за мир в Ивицата Газа в понеделник.
Документът беше подписан от Тръмп и лидерите на Катар, Египет и Турция – страните, посредничали за споразумение между Израел и Хамас за прекратяване на огъня, а на срещата присъстваха още десетки световни лидери.
Но въпреки оптимизма на Тръмп, много ключови въпроси остават нерешени. Все още не е ясно кой ще управлява палестинския анклав и дали Хамас ще бъде разоръжен.
Какво следва оттук нататък?
Какво казаха световните лидери
Много от световните лидери, присъстващи на срещата в Египет, на която беше подписано споразумението за мир, го приветстваха като "историческо".
Британският премиер Киър Стармър определи постигнатото като "исторически ден" на освобождаване на заложниците. Той добави, че Лондон може да наблюдава за спазването на примирието в Газа и да контролира процеса по разоръжаване на Хамас като се възползва от опита си в Северна Ирландия.
Подобна позиция изрази и италианската премиерка Джорджа Мелони, която каза, че страната ѝ е готова да се включи в процеса по възстановяване на опустошената от войната Газа.
"Това е исторически ден и аз съм горда, че Италия е тук", каза Мелони.
Президентът на САЩ показва подписаното споразумение за примирие в Ивицата Газа, 13 октомври 2025 г.
Германският външен министър Йохан Вадефул пък призова Тръмп да помогне по същия начин за войната в Украйна, както направи с плана си за примирие между Хамас и Тел Авив.
Президентът на Франция Еманюел Макрон обаче беше сред тези, които изказаха и опасения. Макрон предупреди за продължаващата заплаха от палестинската групировка Хамас, като каза, че в следващите седмици и месеци ще има терористични атаки.
"Не можеш да разформироваш терористична групировка, наброяваща хиляди бойци, с всички тези тунели и оръжия за една нощ", добави той и призова за строг международен мониторинг на ситуацията в Газа.
Какво се случва с останалите точки от споразумението
В понеделник беше изпълнена първата част от споразумението между Израел и Хамас, постигнато по-рано този месец с посредничеството на Тръмп. Хамас предаде всичките 20 живи заложници, държани в продължение на две години в Газа, а Тел Авив от своя страна освободи близо 2000 палестинци, държани в затвори и арести в Израел.
Асошиейтед прес съобщава освен това, че до момента израелските военни са се изтеглили от голяма част от град Газа, южния град Хан Юнис и други райони. Войските остават в по-голямата част от южния град Рафах, градовете в далечния север на Газа и по протежение на границата на Газа с Израел.
Такова постепенно изтегляне беше договорено по-рано.
Но сред най-трудните за разрешаване въпроси е настояването на Израел Хамас да се разоръжи . Ислямистката групировка, която е обявена за терористична от САЩ и ЕС, отказва да направи това и иска гаранции, че Израел ще изтегли войските си напълно от Газа.
Бъдещото управление на Газа също остава неясно. Според плана на САЩ, територията ще бъде управлявана от международен орган, който ще се наблюдава от палестински "технократи", които ще ръководят ежедневните дела. Но Хамас заяви, че правителството на Газа трябва да бъде избор на палестинците.
Планът предвижда евентуална роля за реформирана Палестинска власт на Махмуд Абас - лидерът на Западния бряг. Това е нещо, на което Нетаняху отдавна се противопоставя.
Планът предвижда и разполагането в Газа на международни сили за сигурност, водени от арабски държави, заедно с палестинската полиция. Израелските сили ще напуснат районите, докато тези сили бъдат разположени. Около 200 американски войници вече са в Израел, за да наблюдават примирието.
Вижте също Освобождаване на заложниците, но без разоръжаване? На какво се съгласи Хамас от плана за мир на ТръмпЩе признаят ли още страни държавата Палестина
Подписването на споразумението за мир повдигна и въпроса за признаването на държавата Палестина.
Премиерката на Италия Мелони, например, коментира, че когато условията, поставени от италиански парламент за признаване на държавата Палестина, бъдат изпълнени, това ще доведе до подобно признаване. Условията бяха връщането на всички заложници, живи и мъртви, и недопускане на Хамас до властта в евентуална бъдеща палестинска държава.
"Ясно е, че ако планът бъде приложен, признаването на Палестина от Италия ще бъде по-близко", допълни тя, визирайки прилагането на плана за Газа.
В същото време Тръмп отказа да коментира пред журналисти дали подкрепя идеята за решението за две държави след подписаното примирие.
Самият премиер на Израел Бенямин Нетаняху през последните месеци многократно е отхвърлял идеята за Палестинска държава. А министри от неговото в правителство открито призоваха за дори по-крайни мерки - анексиране на Западния бряг и "разпускане" на Палестинската автономия.
Вижте също Нетаняху и Западният бряг. Защо Тръмп предупреди, че няма да позволи на Израел да го анексираТова се случи, след като редица страни като Великобритания, Франция, Белгия, Португалия, Люксембург и други признаха държавата Палестина. Международният натиск върху Израел да прекрати военните си действия в Газа се увеличи през последните месеци.
ООН обвини израелската армия в актове на геноцид, а жертвите в Газа по данни на местното здравно министерство достигнаха над 67 000 души - предимно цивилни палестинци. Израелската военна офанзива доведе до хуманитарна криза, а ООН съобщи официално, че части от Газа страдат от глад.
Войната започна в отговор на масираната атака на Хамас на 7 октомври 2023 г., при която бяха убити 1200 души, а други 250 взети за заложници.
Вижте също Няма чужди журналисти, а животът на местните е в риск. Кой разказва на света за войната в Газа