Как държавата (не) проверява Ковачки

За един човек от години се подозира, че контролира група фирми с ключова роля в българската енергетика. Но на хартия той не е собственик и отрича да ги управлява.

Тези фирми са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до щети за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко им налагат санкции, а когато го правят, фирмите рядко ги плащат.

През 2025 г. за пръв път се появиха свидетелства на човек отвътре – бивш мениджър в една от тези фирми, който разказа за злоупотреби. Видяха се и документи, подпечатани с детски печати. Но институциите, изглежда, отново не виждат проблем.

Това е резултатът месеци след публикуването на разследване на Антикорупционния фонд (АКФ), което показа свидетелства, че бизнесменът Христо Ковачки стои зад неформален енергиен холдинг от над 150 фирми с общ оборот от над 5 млрд. лв. годишно.

След разкритията редица институции казаха, че започват проверки. Но сега, повече от седем месеца по-късно, те не са дали информация за резултатите от тях.

Свободна Европа изпрати въпроси до общо осем институции, които обявиха проверки или получиха сигнали. Отговори дойдоха само от две от тях. Потърсихме информация и от подателите на сигнали.

Изводите са следните:

• Правителството обеща проверки, но сега мълчи;
• Регулатори си препращат писма, вместо да проверяват;
• Прокуратурата проверява, но не вижда престъпление.

Свободна Европа изпрати въпроси и до Христо Ковачки дали той или дружествата му са търсени във връзка с проверки на институциите след разследването на АКФ.

„През последните над 20 години съм обект на регулярни проверки поради работата ми по проекти в силно регулирания енергиен сектор“, отговори той в кратка писмена позиция, без да даде повече детайли. И добави, че „като консултант не разполагам с информация за извънредни проверки или санкции“, които да са резултат от публикациите на АКФ.

Стъпка назад: какво научихме за Ковачки

Според разследването на АКФ Ковачки стои зад група от повече от 150 фирми, наричана във вътрешна кореспонденция холдинг „Орион“. Тя включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини, търговци на газ, ток, въглеродни емисии и биомаса, пенсионни, застрахователни, транспортни и ремонтни дружества.

Привидно техните собственици са различни и нямат преки връзки помежду си. Но през годините са доказвани косвени връзки между компаниите – собствениците на няколко централи например са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Много от ключовите бизнеси са прехвърлени по едно и също време - през 2014 г., на фирми във Великобритания и Кипър. Според доклад на неправителствената организация „Грийнпийс“ – България те си дават заеми помежду си.

Голяма част от фирмите са свързвани с Ковачки през годините, но той отрича да е техен собственик. Отрече и след публикациите на АКФ.

„Няма такъв холдинг „Орион“, каза той пред бТВ. И повтори твърдението, което е изказвал и по-рано – че е собственик само на 7-8 фирми, а на част от останалите е консултант, но не ги ръководи.

През годините са подавани редица сигнали за нередности около работата на фирмите, за които става дума в публикациите на АКФ.

Основното твърдение, което досега никога не е потвърждавано от институциите, е, че те работят съгласувано и така манипулират цените на тока. През 2019 г. четири работодателски организации подадоха такъв сигнал до КЗК, но тя отказа да започне проверка по същество.

Освен това част от централите, свързвани с Ковачки, са уличавани в нарушения на екологичното законодателство. Институциите им налагат глоби, но те рядко ги плащат, показа доклад на „Грийнпийс“ – България от 2025 г.

Част от фирмите, свързвани с Ковачки, дължат големи суми пари на държавата за данъци и осигуровки. Според разследващия сайт BIRD 36 фирми от групата дължат общо 370 млн. лева на НАП.

След разкритията на АКФ премерът Росен Желязков каза, че е възложил проверки на трима минстри – на финансите Теменужка Петкова, на енергетиката Жечо Станков и на околната среда Манол Генов.

„След като има резултати от [проверките], ще ви информирам“, каза Желязков в парламента на 6 юни в отговор на въпрос на депутатката от ПП-ДБ Лена Бориславова.

Оттогава изминаха повече от седем месеца. Правителството на Росен Желязков подаде оставка и скоро ще бъде назначен служебен кабинет.

До момента няма публична информация за хода на тези проверки и резултатите от тях.

Правителството не казва какво е открило

Свободна Европа изпрати писмени въпроси до министерствата на финансите, енергетиката и околната среда преди седмица, както и до пресцентъра на Министерския съвет. Но не получи отговори.

Министерският съвет отказа да предостави информация и на АКФ, стана ясно от отговор, публикуван от неправителствената организация в сряда. Посоченият аргумент е, че част от информацията е класифицирана, а друга част се отнася до прокурорска преписка, материалите по която, според отговора, не могат да се разпространяват без разрешение на наблюдаващия прокурор.

АКФ оспорва тези аргументи и казва, че „не са налице законови пречки за предоставяне на информацията“.

„Тази информация е обществена и тя следва да бъде предоставена. Ако мълчанието на институциите цели да скрие факта, че такива действия не са предприети, логично би било заключението за институционален чадър над енергийните дружества“, написа АКФ в позиция.

В отговора на Министерския съвет до АКФ се посочва още, че информация за хода на проверките е била предоставена на депутати от ПП-ДБ в отговор на тяхно искане, но добавя, че тя не може да се изнася.

По информация на Свободна Европа отговорите, получени от депутатите от ПП-ДБ, съдържат данни за резултати от проверки на министерствата и техни агенции от предишни години.

КЗК и КЕВР си препращат сигнали

След разкритията на АКФ членове на „Да, България“ подадоха сигнал до няколко институции.

Сред тях беше Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която съобщи, че започва предварително проучване по твърденията за „скрит картел“. Резултатите от това проучване не са съобщавани.

Как Ковачки управлява енергетиката, а държавата се прави, че не вижда

Свободна Европа изпрати въпроси до КЗК. В отговорите комисията припомня заключенията си от 2019 г., когато отказа да започне проверка по същество на твърдения за „картелно споразумение“ с аргумента, че фирмите имат различни собственици и „не може да се твърди, че между тях има свързаност“.

В отговорите КЗК твърди, че няма правомощия да разследва нарушения на пазара за търговия на едро с енергия. Тя добавя, че това е работа на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и казва, че ѝ е препратила сигнала.

КЕВР също изпрати отговори, в които твърди, че няма правомощия да провери сигнала и казва, че той е „в приложното поле на КЗК“.

Така излиза, че проверка по същество няма.

НАП открива задължения и „може би“ ще ги събере

Националната агенция по приходите (НАП) съобщи през юни отговори до „Медиапул“, че между януари 2023 и юни 2025 е направила 570 проверки и 70 ревизии на дружествата, посочени в разследването на АКФ, и е разкрила неплатени задължения в размер на 10,6 млн. лв.

Но това число е далеч от дълговете на 36 от фирмите от неформалния ходинг, които са в публичния списък на длъжниците на НАП и по изчисления на BIRD от юни дължат общо близо 370 млн. лева.

Пред БНТ тогавашният шеф на НАП Румен Спецов каза, че държавата знае за тези задължения и „може би ще си ги получи“.

Прокуратурата не вижда престъпление

През юни премиерът Желязков каза, че вижда в публикациите на АКФ повод за самосезиране на прокуратурата. Има и сигнал до главния прокурор, подаден от членове на „Да, България“.

Свободна Европа изпрати въпроси до пресцентъра на прокуратурата за работата по този сигнал, но не получи отговор.

Съпредседателят на „Да, България“ и депутат Божидар Божанов съобщи през ноември, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство.

В постановлението на прокурор Вихър Михайлов от Софийската градска прокуратура, с което Свободна Европа разполага, се посочва, че не са намерени данни за манипулиране на цените на свободния пазар на електроенергия, нито за укриване на данъчни задължения или други финансови престъпления.

Подателите на сигнала от „Да, България“ обжалват отказа за образуване на досъдебно производство.