"Златният час". Защо медицинските хеликоптери не спасяват хора

Хем не работи ефективно, хем може да ни излезе скъпо. Така изглежда положението със спешната помощ по въздух в България.

Две години след като първият медицински хеликоптер, купен от държавата, пристигна в България, системата все още не работи пълноценно:

• Хеликоптерите се ползват преобладаващо за вторични мисии. Това значи, че те пренасят пострадалия от една болница до друга, вместо да идват на мястото на инцидента и да осигуряват бърза помощ в рамките на критичния "златен час".
• В страната са получени само половината от закупените вертолети, а доставката на останалите се бави. Бави се и обучението на пилоти и изграждането на базите.
• Заради всичко това България рискува да загуби парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които трябваше да дойдат от ЕС за системата с хеликоптерите. Крайният срок за изпълняването на инвестициите от близо 100 млн. лева по плана изтича през август.

Темата за медицинската помощ по въздух се върна на масата, след като на 7 март млад мъж почина в Рила. Хеликоптерът, изпратен, за да му окаже медицинска помощ, пристигна час и половина след отразяването на сигнала на спешния телефон 112.

Колко хеликоптера има в България

Целият процес по създаване на държавна система за въздушна спешна помощ продължава вече шеста година.

Активните опити на България да се сдобие с нужните хеликоптери започнаха още през 2020 г. След няколко отлагания и смени на правителства страната успя да сключи сделка за купуване на летателни апарати от италианската компания „Леонардо“. В началото на 2023 г. бяха поръчани 6 медицински хеликоптера с опция да бъдат купени и още два.

Пристигането им се забави - всеки един от вертолетите беше доставен по-късно от първоначално обявеното, а след това и всички останали стъпки също се случиха със сериозно закъснение.

Към днешна дата в България са само половината от поръчаните 8 хеликоптера, като четвъртият пристигна едва миналия октомври. Той е позициониран в хангар в Долна Митрополия, но все още не се ползва за медицински мисии.

Петият вертолет трябваше да е доставен до края на януари, но това не се случи. По план до юни 2026 г. трябва да дойдат и останалите три хеликоптера, с което те да станат осем.

Свободна Европа попита здравното министерство каква е причината за забавените доставки. Оттам казаха, че при първите три от тях е било "налице забавяне от страна на изпълнителя "Леонардо", заради което фирмата е изплатила неустойки на държавата.

Колко мисии са изпълнени

Към вторник, 10 март, медицинските хеликоптери са извършили общо 202 мисии - от пускането на първия през юни 2024 г.

Но при само малка част от тях става дума за първични мисии - тоест за случаи, в които хеликоптерът стига директно до мястото на даден инцидент или пътна катастрофа и транспортира оттам пострадалия до болница.

Всъщност именно това е основната цел на спешната помощ по въздух, пише в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) - в рамките на така наречения "златен час", който е критичен при животозастрашаващи състояния, да се окаже бърза помощ на пациенти и ранени от и до всяка географска точка на страната.

"В резултат се очаква, че ще има намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на "златния час", е записано в документа.

Но според данните от пускането си през юни 2024 г. до края на 2024 г. службата за спешна помощ по въздуха е осъществила 43 мисии, като само 4 от тях са били първични.

За календарната 2025 г. пък са изпълнени общо 122 мисии. От тях само 30 са били първични. Това означава, че в само една трета от случаите хеликоптерите са използвани за оказване на помощ от самото място на инцидента. В останалите става дума за транспорт на пациенти или органи от едно лечебно заведение до друго.

На въпрос на Свободна Европа каква е причината толкова малка част от мисиите да са за първична помощ, от дружеството "България Хели Мед Сървиз", което управлява хеликоптерите, отговориха, че не решават сами какви мисии да поемат. Активирането на хеликоптерите става чрез системата на Министерството на здравеопазването посредством националните системи 112 и 150 и Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ) към Министерство на здравеопазването, добавиха оттам

"Авиационният оператор получава заявка за конкретна мисия и изпълнява полета съгласно установените авиационни процедури", казаха още от "България Хели Мед Сървиз".

Колко са оперативните бази за хеликоптерите

В същото време има сериозно забавяне с изграждането на базите за хеликоптерите. До момента са завършени само две за цялата страна - в София и Сливен. През януари тогавашният транспортен министър Гроздан Караджов каза, че "до месец май се очаква да заработи" и базата в Долна Митрополия.

Обхватът на работа на първите хеликоптери - в София, Сливен и Долна Митрополия.

По план трябва да бъдат обособени още 3 бази - в Пловдив, в с. Габровница – община Монтана, и в с. Буховци – община Търговище, но проектите се бавят - заради провалени обществени поръчки в някои от случаите все още се търси изпълнител, в други тепърва се работи по промени в устройствени планове за имотите.

Колко са пилотите

В отговори до Свободна Европа от "България Хели Мед Сървиз" казаха, че към днешна дата разполагат с 13, "които напълно обезпечават оперативната необходимост за двете бази – София и Сливен". Поетапно се обучават допълнителни 10 пилоти, които до средата на 2026 г. се очаква да влязат в оперативно дежурство.

Този брой е далеч от нужния, за да се обезпечи цялата страна, ако се включат и останалите вертолети. По думите на бившия транспортен министър Гроздан Караджов за пълноценното функциониране на системата са необходими около 48–50 пилоти.

Какъв е проблемът със спасяването в планината

Още един повод за критика е и ограничението на сегашните хеликоптери да оказват помощ в случаи, в които кацането е невъзможно. Два от доставените вертолети имат нужното устройство - лебедка с въже, така че да оказват помощ например на пострадал в планината. Само че те все още не се ползват в такива случаи.

Вместо това се ползват военни хеликоптери. Причината е, че "България Хели Мед Сървиз" и екипажите още няма нужните лицензи. Продължава да няма и ясен регламент за координацията между службите за спешната медицинска помощ и Планинската спасителна служба, която е част от Българския червен кръст и не е държавна институция.

Колко пари може да загуби България

Средствата, които трябваше да дойдат от Европейския съюз по ПВУ, за да обезпечат инвестицията в медицински хеликоптери за България, са 99,3 милиона лева. Допълнитени близо 20 милиона лева бяха обявени като национално съфинансиране.

За да бъдат изплатени в пълен размер европейските пари обаче всички мерки, предвидени в ПВУ, трябва да бъдат изпълнени до крайния срок - август 2026 г.

Свободна Европа попита както министерството на здравеопазването, така и министерството на транспорта, какъв план има страната, за да не изгуби въпросните средства.

"Всички въпроси, свързани с инвестицията по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждане на национална мрежа за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, ще бъдат обсъдени на нарочна пресконференция, която планираме в рамките на настоящата седмицa", отговориха от здравното министерство в сряда.

Според регламента ако страната изгуби парите от ЕС, тя ще трябва да ги извади от собствения си бюджет. Към днешна дата изобщо няма гласуван такъв - държавата оперира със стария бюджет от 2025 г., а миналата седмица от ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" допълнително забавиха приемането на закон за удължителен бюджет.