От класните стаи до ТикТок. Как Китай разширява меката си сила на Балканите

Ера Керная е 24-годишна студентка от Албания. Избрала е да учи компютърни науки в на пръв поглед необичайно място - Кунминския университет за наука и технологии в китайската провинция Юнан.

„Кандидатствах [за курс по китайски] за удоволствие, защото беше нов език, който никога преди не бях учила“, разказва тя пред Радио Свободна Европа.

„Ако някой ме беше попитал преди три години, щях да кажа, че Китай е затворена комунистическа страна, но сега [мнението ми] е [напълно] променено“, казва младата жена.

Случаят на Керная е пример за по-тихата форма на влияние на Западните Балкани, към която Китай се обръща през последните години. Там Пекин предлага все повече безплатни образователни програми, университетски обмени и стипендии, които привличат по-малко внимание и критики от големите инфраструктурни проекти, заеми и технологични партньорства, които Китай традиционно използва, за да формира възприятията.

Това е особено вярно за по-младите поколения, които според проучвания са по-възприемчиви към представянето на Пекин за себе си като добронамерена и отговорна сила.

„Искам да променя мнението на албанците за Китай и да им кажа да не вярват на всичко, което виждат“, казва Керная, която откакто живее в Китай през 2023 г., започва да показва преживяванията си в ТикТок и вече има над 8000 последователи.

Неочаквани територии

"Пекин има интерес да привлече колкото се може повече чуждестранни студенти и учени в Китай", коментира в тази връзка пред Радио Свободна Европа Стефан Владисавлев, експерт по ролята на Пекин на Балканите във Foundation BFPE, белградски мозъчен тръст.

"Той се опитва да се позиционира като източник на развитие [и] присъствието му в Европа е много важен аспект от глобалната му стратегия", добавя Владисавлев.

Случаят на албанската студентка Керная, например, отразява една по-широка тенденция, наблюдавана в страните от Западните Балканите. Показателно е, че възможностите за китайско образование предизвикат интерес дори в страни като Албания и Косово, въпреки че те остават силно прозападни в политическата си ориентация поради историческата американска подкрепа за тяхната държавност и демокрация.

Институтът „Конфуций“ в Албания, където Керная е научила китайски и е получила насоки за кандидатстване за стипендия, е един от най-видимите канали за образователен обмен в рамките на Университета в Тирана.

Той се описва като „неправителствен, нестопански образователен институт“, съвместно организиран от Пекинския университет за чуждестранни езици, предлагащ преподаване на китайски език и културни програми.

Той също така предлага стипендии и помага на студентите да кандидатстват в отделни университети в Китай.

Ера Керная (вдясно), 24-годишна жена от Северна Албания, която учи компютърни науки в Кунминския университет за наука и технологии.

Тези институти съществуват навсякъде в Западните Балкани, освен в Косово, чиято независимост не е призната от Китай и в резултат на това няма официално представителство от Пекин. Такъв институт има и в София.

През последните години обаче много от тези институти са подложени на нарастващ контрол в Европа, като няколко правителства решиха да ги закрият поради опасения относно академичната свобода и политическото влияние.

Въпреки това в голяма част от Балканите те все повече се възприемат от младите хора като ценни трамплини за преследване на икономически и образователни възможности.

Експерти, които следят китайските политики в региона, казват, че личните истории и преживявания, споделени от местни студенти, учещи в Китай, оказват влияние и изглежда следват наръчник, копиран от други западни страни, включително САЩ.

„Китай взема пример от страната, която най-добре използва меката си сила: Съединените щати“, казва Владисавлиев.

Като водещ образователен партньор на Китай в региона се откроява Сърбия. Страната е домакин на три института „Конфуций“ и подкрепя преподаването на китайски език в десетки училища.

За 20-годишната си история в Сърбия броят на участниците в китайските образователни програми е нараснал от няколко десетки до няколкостотин годишно, а сътрудничеството в областта е засилено от няколко нови двустранни споразумения, подписани през 2018 г.

Това е важно, защото „ако Китай има своя крепост на Западните Балкани, той има своя крепост и в Европа“, отбелязва Владисавлиев.

Стипендии, обмени и ограничена документална следа

Образователната дейност на Китай на Западните Балкани е изградена върху разнообразни програми: стипендии на китайското правителство, грантове, свързани с Института "Конфуций", споразумения на университетско ниво и краткосрочни курсове за обучение.

Тъй като програмите се различават значително по държави и години – и тъй като китайските и местните балкански институции не публикуват изчерпателни данни – няма ясен публичен регистър, показващ колко балкански студенти са учили в Китай през годините.

Радио Свободна Европа установи, че няколко албански студенти, учещи в Китай, са се появявали и в китайските държавни медии, включително албанския филиал на China Radio International (CRI), който е под шапката на главния китайски държавен радио канал, CGTN. Пред него те споделят положителни разкази за своя опит.

Проучванията на общественото мнение в Албания, включително Албанския барометър за сигурност, показват, че възгледите за Китай остават до голяма степен неутрални, въпреки че положителните възприятия леко са се увеличили през последните години.

Ролята на ТикТок

Има и друго - често отделни студенти от страни, които нямат официализирано образователно сътрудничество в Китай, също намират път към Китай и след това споделят своя опит с други млади хора в интернет.

Влера Келменди, студентка, родена в Косово, която емигрира в Норвегия, казва например пред местната телевизия ATV през 2025 г., че е избрала Китай от любопитство, като същевременно описва много положително преживяване там.

Келменди, която отказа да говори пред Радио Свободна Европа, документира живота си в Китай в публичния си профил ТикТок. Там тя има над 16 000 последователи и достига до публика в Косово, където общественото мнение за Китай все още остава до голяма степен негативно.

Въпреки че в Косово няма официални курсове по китайски език, служители на Института „Конфуций“ в Тирана заявиха, че са наблюдавали нарастващ интерес от страна на студентите в Косово.

„Бихме искали да видим как ученици от Косово учат китайски“, каза пред Радио Свободна Европа Джън Баогуо, директор на Института "Конфуций" в Тирана.

„Ще направим всичко възможно да създадем възможности за тях, ако желаят“, добавя директорът.

На по-малко от два часа от Косово, Кадир Исмаили, 26-годишен студент от Северна Македония, е имал много по-директен път до Китай.

Въпреки че първоначално е искал да учи другаде, етническият албански студент разказва, че е получил китайска държавна стипендия за магистратура в провинция Юнан с помощта на своето посолство.

Подобно на други, Исмаили е изградил успешен профил в ТикТок с над 31 000 последователи. Там той публикува видеа за живота си в Китай.

Кадир Исмаили

„Стартирах ТикТок заради работата си, но когато видя нещо интересно [от Китай], го публикувам“, казва той. „[Вкъщи] хората ми казват, че не са знаели какъв е всъщност Китай.“

През последното десетилетие около 100 македонски студенти са учили в Китай чрез езикови или цялостни университетски програми.

По-рано проучване на китайското влияние в Северна Македония, проведено от базирания в Скопие мозъчен тръст Estima, установи, че „възприятието за репутацията на Китай в Северна Македония е смесена картина, която е по-положителна сред хората, които са имали пряк опит и взаимодействие с Китай“.

Според данните на Estima броят на китайските стипендии за студенти от Северна Македония е във възходяща тенденция от 2005 г. насам.

Образователните програми на китайски език си проправят път и на други места.

Черна гора има Институт „Конфуций“ от 2015 г. и е изпратила над 100 студенти в Китай през този период, според доклад на Центъра за анализ на европейските политики.

В Босна и Херцеговина съществува официално споразумение за образователен обмен с Китай, а финансираните от Пекин програми продължават да се разрастват, особено чрез Университета в Източно Сараево, където над 170 студенти са участвали в програми за обмен, базирани в Китай.

Сред тази група е 23-годишната Ана Яшаревич, която е учила в катедрата по китайски език в Университета в Източно Сараево.

Тя прекарва миналата година в университета в Ухан с няколко други колеги от факултета си.

„Когато пристигнахме, беше малък културен шок, защото е напълно различно“, разказва тя.

Тя вече е завършила и сега казва, че планира да се запише и за магистратура в Китай.

„Хареса ми, въпреки че разбирам, че много хора не харесват начина, по който функционират хората там“, казва Яшаревич. „Но съм била в много градове, обиколила съм страната и навсякъде се чувствах в безопасност“, добавя тя.