Русия губи приходите си от нефт и газ. Ще има ли Путин пари за войната

През октомври 2025 г. приходите от нефт и газ в руския държавен бюджет са намалели с 26,7 %. Сравнението е със същия месец през 2024 г. Данните са на руското Министерство на финансите, цитирани от прокремълския вестник „Комерсант“.

За всичките 10 месеца на 2025 г. приходите от нефт и газ са били с 21,4 % по-малко спрямо същия период на миналата година.

Това означава, че спадът е факт далеч преди САЩ и Великобритания да наложат санкции на водещите руски нефтени компании. Новите мерки ще бъдат драстични и ще влязат в сила чак на 21 ноември. А спадът в руските приходи е факт отдавна. Защо?

Кремъл обяснява спада с това, че са намалели глобалните цени на петрола.

Експертите дават още две обяснения. Първото – досега имаше частични санкции върху продажбите на нефт и газ, които не се спазваха особено, но все пак нанесоха щети на руския бизнес. Второто – Украйна от две години нанася удари с дронове по руските рафинерии, а от август 2025 толкова ги сгъсти, че бензиностанциите в Русия останаха без гориво. През октомври Украйна усили и ударите си по газовите заводи и терминали.

Новините за спада в руските приходи от нефт и газ идват на фона на твърденията на ЕС и САЩ, че Русия използва приходите си от енергийни източници, за да финансира войната срещу Украйна.

Но въпросът е дали връзката е толкова пряка, колкото изглежда – че ако Путин остане без пари, той ще трябва да спре войната, защото ще остане без оръжие. Краткият отговор е "не".

Ето пример за това, че Путин поставя на първо мястото нуждата от война, а чак на второ – въпроса откъде ще намери пари за нея. Примерът е взет от статистиката, независимите анализатори и законите за бюджета на Руската федерация: в последните 12 до 24 месеца вървят два паралелни процеса – приходите от нефт и газ намаляват, а парите за руската армия растат.

Путин вече е знаел, че трайно губи основни приходи, когато е отхвърлял предложенията на американския президент Доналд Тръмп да сложи край на войната при изгодни за Русия условия. Той ги отхвърли веднъж през август тази година, когато беше посрещнат на червен килим в щата Аляска, и втори път през октомври, когато двамата обсъждаха нова среща, този път в Унгария.

През август Путин вече е знаел, че приходите от нефт и газ в руската хазна намаляват от месец на месец – от януари до май спадът е бил по 14% на месец, през юни - 17%, през юли - 18%, през август - 20%. Явно икономическата логика не е водеща в намеренията на Путин да продължава войната.

Проектобюджетът на Русия за 2026 г. показва, че Кремъл е намерил отговор на въпроса откъде ще вземе пари за войната - от повишени данъци на населението. Но за това – след малко.

Засега – към новините за спадащите приходи от нефт и газ. Те не са свързани само с това дали Путин ще има пари за война. Те позволяват хипотезата, че самата Русия може да се срине, ако нейните бизнеси в нефта и газа пострадат.

В това е убеден известният руски финансист Игор Липсиц, който дори говори за неминуем фалит на нефтените компании, последван от крах на цялата икономика.

Липсиц, който се отказа от руското си гражданство и днес живее в Израел, традиционно се смята за лидер на черногледите финансисти, когато става дума за прогнози за Русия.

Но в последния месец към част от неговите мрачни мисли за руската икономика се присъедини и групата на умерените му колеги, живеещи също в изгнание, откакто Русия нападна Украйна – Сергей Алексашенко, Владислав Иноземцев и Дмитрий Некрасов. Само че те предвиждат не крах на руската икономика като цяло, а само застой, защото смятат, че колкото и тежки да са санкциите, Русия ще намери начин да ги заобиколи.

Може да ги заобиколи, казва в отговор Липсиц, но това ще е възможно само частично и само до време. И няма да компенсира целия удар върху двете индустрии.

Нефтът и газът в руската икономика

Двата енергийни отрасъла от десетилетия формират огромна част от приходите в руския бюджет – приблизително 75% по оценки на различни западни и руски некремълски анализатори (официалната статистика сочи по-нисък процент, защото не отчита чистата печалба на сектора, нито ред други фактори).

Днес делът на тези отрасли в руския бюджет би следвало да е още по-голям, защото ЕС и САЩ още с началото на войната в Украйна наложиха драстични санкции на износа на всички останали суровини – например на цветни метали, скъпоценни камъни, злато, дървесина, въглища.

Поради нарастващия дял на и без това високия процент на нефта и газа в руската икономика Игор Липсиц твърди, че всяко „пропадане“ на тези бизнеси пряко засяга съществуването на руската държава.

Подобно крайно заключение се съдържа и в документ на Централната банка, внесен в руския парламент. В него председателката Елвира Набиулина разглежда три възможни сценария за развитие на паричната политика на страната, като третият е наречен „рисков за руската държавност“ – той би се реализирал, ако цените на петрола се запазят ниски, а санкциите останат в сила, пише тя.

Нито в този официален руски документ, нито в други се използват думите „война“ и „армия“.

На този фон руският износ на нефт и газ постепенно спада, като през 2022 г. беше засегната най-вече продажбата на газ, а през 2025 г. се отчита и по-съществен спад в търговията с нефт.

• Руският газов сектор понася щети още от 2022 г. – заради санкциите, наложени от ЕС, спрените доставки до европейски страни и саботажа срещу тръбопровода „Северен поток“. През януари 2023 г. най-голямата компания в този отрасъл - „Газпром“ –съобщи, че износът ѝ на газ е спаднал с 45% за една година. Преди седмици „Газпром“ беше обявена за дружеството с най-много дългове в Русия в класацията на списание „Форбс“. В предишни години „Газпром“ беше водеща компания в страната.
• Руският нефтен сектор също отчита загуби от самото начало на войната, но те достигнаха пика си след август 2025, когато Украйна започна систематично да обстрелва с дронове руските рафинерии. Ударите дойдоха след по-дълъг период на щети от частичните санкции и намалени глобални цени на петрола. През пролетта на 2025 Русия вече беше обявила, че консервира някои от нефтените си находища. С този термин се обозначава временното спиране на добива на определено място.

В петък стана известно, че евентуалната продажба на чуждестранните активи на „Лукойл“ е осуетена от САЩ. Часове по-късно акциите на компанията на московската борса паднаха с 4%.

Парите за войната в Украйна

Новините за спада на руските приходи от нефт и газ идват паралелно с нарастването на бюджета на армията. В момента военните разходи на Русия са четири пъти по-големи от тези, които страната имаше в последната предвоенна година – 2021.

През 2025 г. Русия задели за армията си 13,5 трилиона рубли, както и още 4 трилиона за други сектори, наричани „силови“, които са свързани с армията в условията на война. Взети заедно, те представляват над 40% от общата разходна част на бюджета.

За сравнение – бюджетът за образование е 10 пъти по-малък – 1,7 трилиона рубли. В него влизат и редица дейности, които пропагандират войната.

Има анализатори, които твърдят, че финансирането на войната също е спаднало и се позовават на масовите уволнения в заводите, произвеждащи танкове, както и на преминаването им на работа на една смяна – докато в началото на войната тези заводи бяха започнали денонощен цикъл на работа. През юли 2023 Министерството на отбраната на Русия беше съобщило, че продукцията на танкове се е увеличила 3,6 пъти за година и половина.

Но сегашните съкращения в работата на танковите заводи са планови, откакто Русия забави производството на тежката бойна техника и даде приоритет на производството на дронове. През 2025 г. войната вече беше масово наричана „война на дронове“, а на бойното поле почти не се забелязват танкове.

Данъците в проектобюджета за 2026 г.

Бюджетът на Русия за 2026 г. в момента е на етап между първо и второ четене в парламента. В него са запазени високите разходи за армията, но са повишени данъците за населението.

Става дума за повторно увеличаване на данъците в рамките на 2 години. Откакто войната започна, данъците в Русия бяха повишени само веднъж – през 2024 г. Тогава Кремъл повиши данъка върху доходи, превишаващи 24 хил. евро за година, въведе за първи път данък върху приходите от банкови депозити и разшири кръга на тези, които трябва да плащат данък добавена стойност (ДДС).

Оттогава президентът Владимир Путин повтаря, че ново повишаване на данъците не се очаква.

Но сега се предвижда увеличаване на ДДС от 20 на 22%. В мотивите на Министерството на финансите се казва, че покачването е нужно за укрепване на отбраната.

Кремъл казва, че тази мярка ще се компенсира от нов пакет за подпомагане на малкия и средния бизнес, но трети елемент от бюджета сочи, че Русия променя самото понятие за „малък“ и „среден“ бизнес.

В проекта е посочено, че ДДС ще се дължи от фирмите с печалба, надвишаваща 10 млн. рубли за година (около 106 хил. евро).

През сегашната 2025 г. ДДС се плаща от фирми, спечелили над 60 млн. (около 630 хил. евро).

Резервите в руския бюджет

От 2008 Русия поддържа Фонд за национално благосъстояние с публична отчетност. Той е създаден, за да подпомогне пенсионната система в момент, когато възрастните хора станат повече, отколкото тази система може да понесе.

Парите в този фонд се събират от свръхприходи в бюджета от нефт и газ, ако има такива. Други постъпления идват от доходи от управлението на институцията.

Ликвидната част на фонда е намаляла двойно от началото на войната, като официалното твърдение е, че с тези пари се финансира дефицитът. Сметките на анализаторите показват, че покачването на данъците може само да намали, но не и да покрие „дупката“ в бюджета.

Друга част от имуществото на фонда е в акции – предимно от газовия и нефтения сектор. Но именно цените на тези акции спадат.