Руската икономика се охлажда. Защо това може да бъде проблем за Кремъл

Шофирането на такси в Москва никога не е било особено доходно за Саид, мигрант от Таджикистан. Но му е позволявало да плаща сметките си.

Сега по негови думи цената на бензина е скочила с повече от 30% през последните седмици – от 45 рубли на литър до 60. Вследствие на това дневната му нетна заплата е само три четвърти от това, което е печелил преди. Днес Саид едва успява да покрие битовите си разходи.

„Работиш, плащаш наем, плащаш за бензина – това са всичките ти разходи“, каза той пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), като помоли да бъде идентифициран само с първото си име.

Руската столица не е единственото място, където се наблюдава скок. „Изглежда, че Русия е на прага на пълномащабна горивна криза“, обяви през август един от най-големите таблоиди в Москва, като посочи нарастващия брой региони, които съобщават за недостиг на горива и повишение на цените.

Недостигът се дължи главно най-вече на един определено неикономически фактор: целенасочената украинска кампания от въздушни атаки с дронове, която е унищожила до 17% от рафиниращите мощности на Русия.

Това се отразява на руските потребители, които все повече усещат ефектите от цялостното забавяне на икономиката. След години на бурен растеж, подхранван от правителствените разходи за войната в Украйна, руската икономика забавя ход.

За централната банка, която се бори да овладее ускоряващата се инфлация, надеждата е, че това ще помогне за възстановяване на баланса в икономиката. За Кремъл надеждата е, че забавянето няма да подкопае финансирането на войната в Украйна.

„Кризата продължава, развива се, нараства, засилва се“, каза руският икономист Игор Липсиц пред татарско-башкирската служба на RFE/RL.

„И става невъзможно да се скрие напълно, а да се лъже напълно също не е добре, защото тогава изведнъж населението ще се събуди и ще каже: „Защо не ни казахте, че ситуацията в страната е зле?“

За други икономисти забавянето не е нито критично, нито неочаквано.

„Това е очакваното забавяне на растежа. В момента изглежда много повече като меко кацане, а не като някаква остра криза“, каза Лаура Соланко, икономист в Института за развиващи се икономики на Банката на Финландия.

Икономически спад

От повече от две години насам руската икономика се движи напред като камион с мощен двигател, но с колела, които все повече губят баланс.

Самият камион е продукт на национално индустриално преструктуриране, ориентирано към войната срещу Украйна. Задвижвана от продажбите на петрол и газ, руската икономика е натрупала печалби, които Кремъл инвестира в производството на танкове, оръжия, снаряди, дронове, униформи и оборудване за войници.

Общите разходи за отбрана и сигурност достигнаха 41% от всички разходи през 2025 г., според данни на правителството – най-високият процент от времето на Студената война.

За да поддържа пълния състав на армията, правителството е изплащало особено високи заплати и обезщетения, за да привлече доброволци за войната.

По-бедните региони на Русия бяха заляти с пари, но в същото време това наруши пазара на труда, повиши заплатите и доведе инфлацията до почти 10%.

Това от своя страна накара Централната банка да повиши лихвените проценти по кредитите, което се отрази на автомобилните кредити и ипотеките, за да бъде овладяна инфлацията.

Какъв е резултатът? През първите три месеца на тази година БВП спадна с 0,6% в сравнение с предходните три месеца. Това е първото свиване от 2022 г. насам, когато, на фона на западните санкции и изтеглянето на западни компании от страната вследствие на инвазията, икономиката се сви с 1,4%.

Главните съветници на руския президент Владимир Путин публично предупредиха за забавяне на икономиката. Финансовият министър Антон Силуанов каза пред Путин, че икономиката ще нарасне само с 1,5%.

Няколко дни по-късно министърът на икономиката Максим Решетников предупреди, че икономиката „се охлажда по-бързо от очакваното“.

Герман Греф, който оглавява държавния банков гигант Сбербанк, предупреди за възможна „стагнация“.

Путин се опита да успокои страховете от по-широко забавяне.

„Убеден съм, че в крайна сметка ще успеем да решим проблемите, да осигурим необходимия темп на икономически растеж, като същевременно поддържаме инфлацията на минимум“, каза той по време на бизнес форум във Владивосток.

„Всички разбират, че ако инфлацията превземе икономиката, това няма да завърши добре.“

Оръжия, а не хляб

Следващата стъпка за руската икономика ще бъде стагнация – нулев или 1% растеж, а след това ще последва рецесия, каза Богдан Бакалейко, бивш руски журналист и икономически коментатор.

Ако стагнацията или рецесията доведат до повишение на безработицата, според Бакалейко това би могло да подтикне повече хора да се бият в Украйна, за да се възползват от заплатите и обезщетенията, предлагани от Министерството на отбраната.

Руснаците „или ще останат без пари, без работа и без храна, или ще подпишат договор с Министерството на отбраната, защото за това винаги ще има пари“, каза той пред Current Time.

„Така че икономическите проблеми всъщност играят в полза на Владимир Путин.“

Сол в раната

Според руските финансисти забавянето оказва натиск върху държавния бюджет, който вече е изправен пред дефицит, който се очаква да достигне 5 милиарда рубли (близо 62 млн. долара) през 2025 г. Но Кремъл не показва никакви признаци, че иска да намали разходите за войната.

Миналия месец агенция Ройтерс, позовавайки се на анонимни източници, съобщи, че увеличението на данъците е неизбежно.

„Способността на Русия да поддържа военната си икономика зависи в голяма степен от цените на петрола и развитието на санкциите“, се казва в доклад на Института за международна икономика „Петърсън“ от миналия месец.

„Ако Русия претърпи поражения на бойното поле, докато се бори с ограничените си ресурси, тя може да бъде принудена да коригира подхода си, като или забави офанзивата си, или стане по-отворена към преговори.“

Независимият икономист Владислав Жуковски прогнозира увеличение на ДДС, който за последно беше увеличен през 2019 г. – само няколко месеца след като Путин беше преизбран за четвърти мандат.

„Това е най-хищническият данък, най-удушаващият за икономиката и населението, защото се събира, така да се каже, от цялата икономическа дейност – от цялото производство и търсене в страната“, каза той пред Current Time.

„Това ще подкопае руската промишленост, гражданската промишленост, защото те просто ще бъдат принудени да прехвърлят тези производствени разходи... на крайния потребител“, каза той.

„В резултат на това цените ще скочат с поне 10-15 процента. За населението това е удар по портфейла, спад в стандарта на живот, в реалната покупателна способност на населението.“