Няма доставки на нефт, не може да се плаща с карта за бензин. Как санкции на САЩ засегнаха Сърбия

Доставките на суров петрол, от който се произвеждат горива, спряха. В стотици бензиностанции вече не може да се плаща с най-популярните банкови карти. Политици и експерти говорят за криза с горивата, която може да започне до седмици.

Това се случва в Сърбия и е част от последствията, след като в средата на октомври влязоха в сила санкциите, които Съединените щати наложиха на сръбската петролната компания NIS (Naftna industrija Srbije, „Нефтена Индустрия Сърбия“). Тя е собственик на най-голямата рафинерия в Сърбия, други съоръжения за преработка на петрол и верига бензиностанции.

Санкциите са резултат от това, че руската държавна компания „Газпром Нефт“ притежава дялове в сръбското дружество.

САЩ наложиха санкции срещу „Газпром Нефт“ на 10 януари 2025 г. като част от мерките, насочени към ограничаване на възможностите на Русия да финансира военната си агресия срещу Украйна.

NIS беше санкционирана като дъщерно дружество на „Газпром Нефт“. Вашингтон няколко пъти отложи приложението на санкциите срещу сръбската компания, но в крайна сметка те влязоха в сила на 9 октомври.

По подобен начин САЩ обявиха на 23 октомври санкции срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“, както и срещу всички компании, в които те притежават 50% или повече от собствеността. Това пряко засяга най-голямата петролна рафинерия в България, която е собственост на „Лукойл“, както и други бизнеси на руската компания в страната.

Примерът от Сърбия показва какви може да са последствията.

Ролята на NIS

NIS е най-големият производител на петролни продукти в Сърбия и притежава най-голямата рафинерия в страната – край град Панчево, близо до Белград.

Освен това компанията притежава над 300 бензиностанции в Сърбия, както и десетки в други държави на Балканите.

В България NIS е собственик на веригата бензиностанции „Газпром“, които сега се продават. В началото на октомври българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на фирма на политик от ГЕРБ да купи бензиностанциите в страната.

В Сърбия NIS произвежда и внася около 80% от петрола и петролните продукти и държи около 50% от пазара на дребно с горива.

Компанията има около 13 000 служители и осигурява между 7 и 13% от приходите в държавния бюджет.

NIS е основана през 1949 г., а през 2008 г. сръбското правителство продаде 51% от нея на руската „Газпром Нефт“.

Впоследствие делът на руската компания намаля с цел NIS да избегне санкции от Европейския съюз, наложени на руски фирми и техните дъщерни дружества след началото на войната на Русия срещу Украйна.

Санкциите

САЩ обявиха санкциите срещу „Газпром Нефт“ и неговите дъщерни дружества на 10 януари, дни преди края на мандата на Джо Байдън като президент на САЩ.

Сръбската компания NIS попадна под ударите на санкциите, защото 50% от собствеността ѝ към този момент принадлежеше на „Газпром Нефт“.

Сръбското правителство по официален път поиска от Министерството на финансите на САЩ пълното прилагане на санкциите да бъде отложено с поне 90 дни, за да може да се потърси „устойчиво решение, което да доведе до вдигане на санкциите“.

Вашингтон няколко пъти се съгласи да удължи преходния период, при който санкциите не се прилагат в пълен мащаб.

През това време NIS промени структурата на собствеността си.

В края на февруари „Газпром Нефт“ намали участието си в NIS от 50% на 44,85%, като прехвърли част от акциите си на руската държавна газова компания „Газпром“.

Впоследствие „Газпром“ прехвърли своя дял на JSC Intelligence – компания, която непряко контролира чрез свое дъщерно дружество.

В момента структурата на собствеността на NIS е следната – „Газпром Нефт“ притежава 44,85%, JSC Intelligenceима 11,3%, сръбското правителство има 29,87%, а останалите дялове се държат от по-малки инвеститори.

Целта на промените в собствеността беше сръбската компания да отпадне от американския санкционен списък, но това досега не се е случило.

Ефектът

Санкциите на САЩ срещу NIS влязоха в сила на 9 октомври.

Още в същия ден хърватската компания JANAF – собственикът на нефтопровода, по който се доставя по-голяма част от суровия петрол за Сърбия – съобщи, че спира доставките.

JANAF доставяше петрол за рафинерията на NIS край Панчево, която е най-голямата в Сърбия. Но ръководството на хърватската компания съобщи, че няма как да продължи изпълнението на договорите с NIS заради санкциите.

Причината е, че всички юридически лица, които извършват сделки със санкционираните, може да рискуват да им бъдат наложени вторични санкции от САЩ.

Хърватският премиер Андрей Пленкович потвърди, че санкциите на САЩ пречат на JANAF да продължи транспортирането на петрол до Панчево.

„Надяваме се, че структурата на собственост на NIS ще се промени, което ще позволи възобновяването на доставките на петрол“, каза той.

В петък Ройтерс съобщи, че NIS не е могла да получи доставка от 1 милион барела суров петрол от Казахстан заради санкциите. Танкерът е пристигнал на 9 октомври на хърватски терминал, но горивото не е стигнало до Сърбия, съобщи изданието, като се позова на публични данни и свои източници.

На 9 октомври президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че без доставки след тази дата, рафинерията в Панчево ще има затруднения да работи след 1 ноември.

„Това са изключително тежки последствия за цялата ни страна. Не става въпрос само за функционирането на една компания“, каза Вучич в телевизионно обръщение.

Въпреки това, по думите му, складовете за горива са пълни и наличните запаси от нефтопродукти ще стигнат до края на годината.

Сръбският президент каза също, че никоя международна банка може да не иска да работи с NIS, за да не рискува да попадне под вторични санкции, а същото се отнася и за частните сръбски банки, които според него „също няма да искат да изчезнат или да фалират заради тези санкции“.

Още в деня, в който санкциите влязоха в сила, NIS предупреди клиентите си, че вече не могат да плащат за бензин в бензиностанциите с банкови карти Visa, Mastercard и American Express.

NIS съобщи, че е подала документи за сваляне на санкциите срещу нея при промяната на собствеността ѝ. Вучич каза, че ще търси решение на ситуацията заедно с Русия и руските акционери в сръбската компания.

Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз, но поддържа и тесни връзки с Русия, на която разчита за енергийни доставки. Белград отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва, които ЕС, САЩ и други страни ѝ наложиха заради войната, която тя води срещу Украйна.