Това засяга България, но политиците мълчат. Какво ни носи сделката за митата между САЩ и ЕС

Вече втори ден нито една българска институция няма реакция за сключената между САЩ и ЕС сделка за търговията и митата. Премиерът Росен Желязков, министърът на икономиката Петър Дилов, външният министър Георг Георгиев, президентът Румен Радев или лидерите на партиите от управляващото мнозинство не са коментирали това, което световните медии определиха като "най-голямата търговска сделка в историята".

За да влезе окончателно в сила тя трябва да бъде одобрена от всяка от страните членки в блока. Каква е позицията на България обаче остава неизвестно.

Свободна Европа изпрати въпроси до Министерския съвет и Президентството, свързани с оценката за сключената сделка и евентуалните ѝ ефекти за България, но не получи отговори.

В неделя вечер президентът на САЩ Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен постигнаха търговско споразумение, което предвижда 15% мита върху почти целия европейски износ към американските пазари. Освен това блокът поема ангажимент да закупи енергийни продукти в размер на 750 млрд. долара за следващите три години и да инвестира допълнителни 600 млрд. долара в американската икономика.

Сделката дойде след месеци на преговори между двете страни и заплахи от страна на Вашингтон за налагане на мита в размер на най-малко 30% върху вноса на всички европейски стоки.

Част от европейските лидери посрещнаха резервирано договорената сделка, а други открито критикуваха постигнатото от Фон дер Лайен споразумение.

От България реакциите засега идват само от експерти икономисти, но политическата класа изглежда няма план, решение или стратегия дали и как да реагира.

„Унизително и срамно за Урсула фон дер Лайен“

Веднага след подписването на сделката икономисти и анализатори от почти целия свят определиха сделката като триумф за Доналд Тръмп. Урсула фон дер Лайен каза, че това е „най-добрата възможна сделка“, която е можела да осъществи.

Икономисти от България излязоха с разнопосочни коментари за ситуацията.

В своя публикация в социалните мрежи икономистът и бивш вицепремиер Атанас Пеканов написа, че сделката между САЩ и ЕС е „унизителна и срамна за Европейската комисия и Урсула фон дер Лайен“.

По думите му със съгласието си на условията на Вашингтон ЕК е приела, че „една страна има право едностранно да нарушава и разрушава международното право“, а с това са били потъпкани „десетилетия установени норми и правила на международната търговия“.

„Икономически действително сделката не променя кой знае какво – колкото и фейсбук МАГА ботове да ви обяснявят колко е гениална - всичко, което ще се случи, е че американските потребители ще плащат около 15% повече за европейски стоки. Това няма да е краят на света нито за тях, нито за европейските компании, които ще трябва да търсят и други пазари“, казва още Пеканов.

Според икономиста Юлиян Войнов ЕС е сключил „изключително добра сделка с американския президент при настоящите обстоятелства“.

По думите му ЕС е сключила много изгодна сделка, в сравнение с всички останали страни, които са били в същата ситуация, с изключение на Великобритания, където ставката е 10%.

В публикация в социалните мрежи той подчертава, че въпреки че ЕС е договорил внос на енергийни продукти на 250 млрд. евро на година от САЩ и допълнителни европейски инвестиции в размер на 600 млрд. до 2029 г. „това е само част от реториката“ , защото износ в подобни обеми е „невъзможен“, а решенията за инвестиции зависят от отделните компании.

Според икономиста Красен Станчев това, определението на сделката между САЩ и ЕС като успех е „меко казано неточно“.

„По-добрият вариант беше ЕС да реагира на политиката на Тръмп като либерализира търговията вътре в самия ЕС и премахне някои нетарифни ограничения с целия свят, най-вече свързани със Зелената сделка. Заедно с това можеше и допълнително да либерализира търговията по отношение на останалите споразумения със страни в света. Тогава никакви действие от страна на САЩ не биха имали никакви негативни ефекти“, каза Станчев пред Свободна Европа.

Той добавя още, че очаква САЩ да "понесат повече загуби от целия свят, включително и от ЕС".

"Поради простата причина, че митата в крайна сметка са данък и той се праща от потребителите в САЩ"

Какви могат да бъдат ефектите върху българската икономика

По данни на Министерството на икономиката през 2024 г. износът на България към САЩ е в размер на 1,120 млрд. долара и се е увеличил почти двойно спрямо размера му през 2019 г.

В същото време вносът се равнява на 664 млн. долара, а през 2019 г. е бил 274 млн.

Водещите стоки в износа от България към САЩ са железни и стоманени изделия, медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, семена от слънчоглед, монети и други метали. В списъка попадат и автомобилни компоненти. Много такива пък се произвеждат от различни компании за европейски автомобилни концерни, които ще бъдат засегнати от митата.

Според Красен Станчев ефектите от сделката между САЩ и ЕС в България ще бъдат усетени „по-скоро косвено“.

„Онова, което ще се почувства, са по-скоро косвени въздействия. Дотолкова, доколкото много често в бизнеса, особено в автомобилния бранш и автомобилната техника, минава през глобални посредници“, казва Станчев.

Той казва, че заради относително ниския обем на прекия внос на България от САЩ за бизнесите и потребителите в България ефектът няма да има голямо влияние. Той уточни, че тепърва ще стане ясно какви точно ще бъдат договорките по отношение на търговията с военна техника, някои видове услуги и високи технологии.

„Дотолкова, доколкото България внася относително малко неща от САЩ пряко, няма да повлияе. Има някои важни неща – услуги, високи технологии, въоръжение, но там има допълнително споразумение, по което има неяснота“.

Според Станчев в момента за България много по-сериозна опасност представляват не промените, свързани със сделката между САЩ и ЕС, а опитите за законодателни промени, свързани с контрола върху цените и оборотите, които парламентарното мнозинство се опитва да прокара в последните дни.

"Това е вместо пазарна икономика - икономика на страха, което е най-големият риск в момента и мисля, че правителството и мнозинството в парламента крачи с голям ентусиазъм към такова положение на нещата", каза още Станчев.