В Европа има правила, в България - сплашване и "дела шамари". Защо няма защита за журналисти

О, въпроси ли имаш? Ами ако ти запалим колата, ако ти блокираме сметките, ако те уволним? Това са заплахи, с които рано или късно се сблъскват много журналисти, които съвестно си вършат работата. България съвсем не е единствената страна, в която се случва това.

Магическо решение на тези проблеми няма, но има мерки, които донякъде биха свалили пречките пред журналистическата работа.

Има два европейски документа, с чието прилагане България се бави, а те са точно тези, които биха дали на журналистите повече защита.

Става дума за задължителния за държавите членки Европейски акт за свободата на медиите и Директивата за делата шамари (SLAP) срещу журналисти.

Първият нормативен акт е задължителен за страните от ЕС от 8 август. Отговорни за прилагането му са Министерството на културата (MK) и Съветът за електронни медии (СЕМ). Срок няма, но ако забавянето се проточи, ЕК би могла да санкционира България.

Вторият е в сила от 6 май миналата година. За него отговаря Министерството на правосъдието (МП) и тъй като за въвеждането му е необходима промяна и в националните законодателства, срокът за транспортирането му е до 7 май 2026 г.

Така остават проблеми като:

• сплашване на журналисти от политици;
• дела шамари, враждебни кампании и физическа агресия срещу журналисти;
• политическа обвързаност на членовете на СЕМ;
• зависимост от парите за реклама;
• зависимост на обществените медии от държавното финансиране;
• непрозрачност на собствеността на медиите.

"МК не е придвижило нищо по прилагането на акта за свободата на медиите", каза пред Свободна Европа медийната експертка Светлана Божилова.

По думите ѝ е нужен професионален и обществен дебат, защото проблемите, които се стреми да разреши актът, се отнасят и до потребителите.

От СЕМ обаче казват, че се работи по регулацията, но това отнема време.

"Големият страх е от европейската прокуратура и създаването на европейски медиен регулатор - това притеснява някои членове на СЕМ", каза Божилова.

СЕМ е независим държавен орган, който регулира и контролира дейността на доставчиците на аудио-визуални и радио медийни услуги - независимостта им от политическа и икономическа намеса. Той избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ. Упрекван е обаче в политически зависимости, защото трима от 5-членния му състав се избират от Народното събрание (с обикновено мнозинство), а останалите се назначават от президента.

Свободата на медиите в България е подкопана от политическа поляризация, казват редица международни организации. Те призовават властите към спешни реформи.

Свободата на словото в България

България продължава да е на дъното в Европейския съюз (ЕС) в индекса за свобода на словото на международната журналистическа организация "Репортери без граници".

Наскоро коалиция от международни организации, защитаващи свободата на медиите, беше в София. Мисията, организирана от Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и инициативата Механизъм за бързо реагиране при нарушения на медийната свобода (MFRR), се срещна с представители на институции и на гражданското общество.

Една от ключовите срещи обаче - с органа, отговорен за медийната политика – Министерството на културата (МК), не се състоя.

"То беше единствената публична институция, която отказа среща с делегацията въпреки многократните покани", казва Асоциацията на европейските журналисти, партньор на инициативата.

Свободата на медиите в България е изправена пред сериозни предизвикателства, казаха организациите за медийна свобода на пресконференция след тридневна мисия в София.

Страната страда от "институционална парализа" и "медийно овладяване", а условията на труд на журналистите са несигурни, казва делегацията. Тя препоръчва на правителството и институциите да предприемат "спешни действия" с цел наваксване в националните и европейските реформи. Сред препоръките са:

• законови гаранции за независимостта и устойчивото финансиране на БНТ и БНР;
• изолиране на СЕМ от политическо влияние;
• транспониране на Директивата и Препоръката на Съвета на Европа срещу SLAPP (т. нар. дела шамари);
• пълна декриминализация на клеветата;
• създаване на регистър на медийната собственост и прозрачни правила за държавната реклама;
• назначаване на национален координатор по цифровите услуги (DSC) и стратегия срещу дезинформацията.

На този фон - без да посочва конкретен повод - една от партиите в коалционното правителство - Има такъв народ (ИТН), предложи с промени в Наказателния кодекс затвор за "престъпления против личния живот".

Като такива престъпления ИТН посочва публикуването на данни за "личните, семейните, интимните отношения на физическо лице". Одобрението на тези промени би застрашило сериозно работата на медиите например, но те все пак бяха светкавично одобрени на първо четене от правната комисия, което предизвика остри реакции. По-късно ИТН оттегли проектозакона - след разговор на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов със Слави Трифонов.

Какво предвижда европейската регулация

Регламентът на ЕС за свободата на медиите (EMFA) цели да осигури защита за журналистите и техните източници, включително срещу използването на шпионски софтуер. Той поставя строги изисквания към прозрачността на собствеността върху медиите и разпределението на държавна реклама.

Идеята е също така да бъде създадена обща рамка за медийните услуги, както и да се гарантира редакционна независимост и плурализма на медиите на вътрешния пазар на съюза.

От държавите членки се изисква да въведат правила и процедури за оценка на сливания и придобивания в медийния сектор, които биха могли да повлияят на медийния плурализъм и редакционната независимост.

Документът регламентира и гарантирането на безпристрастността на обществените медии (като БНТ и БНР), които са изложени на риск от политическа намеса заради близостта си до държавата и публичното финансиране.

Процедурите за назначаване и освобождаване на ръководителите им трябва да гарантират независимост.

Настоящият изпълняващ функциите директор на БНТ Емил Кошлуков продължава да заема поста вече повече от 3 години с изтекъл мандат. Той от години е обвиняван в зависимости към саннкционирания за корупция лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Публичните средства за държавна реклама и договори за услуги трябва да се предоставят по прозрачни, обективни и недискриминационни критерии, предварително оповестени публично, предвижда още регламента.

Създава се Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ) като независим консултативен орган в ЕС. Той трябва да осигури прилагането на медийното право в държавите членки и тясно сътрудничество между националните регулаторни органи.

ЕСМУ ще изготви списък с критерии за оценка на доставчици на медийни услуги извън ЕС, за да бъде избегнато чуждестранно манипулиране на информация.

"Наваксва" ли България в медийната свобода

В последните години България дава неприятни примери за преследване на журналисти чрез завеждане на дела срещу тях - така наречените SLAPP дела (дела шамари).

Наскоро журналистката Венелина Попова беше осъдена от местната власт в Гълъбово, а банковите ѝ сметки - блокирани. Преди месеци журналистът от Свободна Европа Борис Митов и сайта "Медиапул" бяха осъдени по иск на апелативния съдия Светлин Михайлов да платят 36 000 лева заради статии, които припомнят факти.

И МК, и СЕМ, и МП казват, че работят по прилагането на регламента и директивата. Но те не дават информация за това докъде е стигнала работата им.

МК отговаря за медийната политика, но е прекратило работата по прилагането на Европейския акт за свободата на медиите, казват от "Репортери без граници".

"Ние не разбрахме решението на Министерството на културата да спре функционирането на работната група, която е създало и която е имала добри резултати по прилагането на акта", казва в интервю за БНР Павол Салай, ръководител на отдела на "Репортери без граници" за ЕС и Балканите.

Божилова пък е скептична, че изобщо се постига напредък.

"Ние сме майстори на правенето на групи, [в които] нищо не се случва. Масово участват представители на 10-12 институции, резултат - нулев", каза тя.

Според Божилова има три групи хора, които имат интерес от бавенето на Европейския акт за свободата на медиите - собствениците на медии, играчите на пазара и държавните институции.

"Защото липсата на независимо финансиране на обществените медии, липсата на гаранции за независимо управление и обществен надзор на БНТ и БНР са вратата на властимащите към контрол над тях", казва Божилова.

Министерството на културата не отговори на въпросите на Свободна Европа. Информация за това докъде е стигнала работата по прилагането на европейската регулация даде шефката на СЕМ Симона Велева, която е участвала в работната група.

Пред Свободна Европа тя потвърди приключването на работата (на 12 септември) на групата с над 20 участници от всички заинтересовани страни, но добави, че министерството е сформирало нова група, чиято работата трябва да приключи до края на октомври.

Новата работна група е в по-тесен състав и задачата ѝ е да обработи предложенията на първата и да подготви текстове, които да бъдат съгласувани с ресорните министерства, да минат обществено обсъждане и едва след това да бъдат гласувани в парламента.

По думите на Велева все още никоя държава членка на ЕС - освен Чехия, не прилага изцяло регламента.

За някои от членовете са необходими законодателни промени - в Закона за радиото и телевизията, Закона за защита на конкуренцията и др. Освен това парламентът трябва да разшири правомощията на СЕМ - например да може да санкционира не само медии с аудиовизуално съдържание.

"СЕМ се готви за промяната, знаем кои правомощия ще дойдат при нас и имаме готовност да прилагаме регламента", каза Велева.

По думите ѝ някои от разпоредбите вече се прилагат пряко - като например вече изработеният общ европейски механизъм за лесно маркиране на неподходящо за деца съдържание. Или задълженията на платформите за видеосподеляне да попълват заявления до социалните мрежи с пълна информация за собствеността, което им дава по-различен статут. Така занапред тяхно съдържание не би могло да бъде свалено само защото е докладвано като неподходящо от много хора.

Без да е избран. Как Кошлуков остава начело на БНТ