"Готов да затегне примката". Какво показа "голямата новина" на Тръмп за Украйна

Когато американският президент Доналд Тръмп каза, че ще направи „важно изявление“ относно Русия, това доведе до спекулации, че може да отпусне неизползваната военна помощ за Украйна за близо 4 млрд. долара. Или пък най-накрая да наложи санкции на Москва и нейните основни търговски партньори.

Вместо това във вторник Тръмп каза, че европейските страни членки на НАТО ще изпратят на Украйна оръжия – включително ракетни системи „Пейтриът“, и ще ги заменят с нови, закупени от САЩ.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който в същия ден се срещна с Тръмп в Белия дом, каза, че стойността на оръжията, които ще бъдат изпратени на Киев, е в размер на милиарди долари. Двамата не дадоха повече подробности.

„Голямата новина“, която Тръмп обеща, показа, че е променил позицията си по отношение на военната помощ за Украйна. Но това не може да се каже в същата степен за позицията му по отношение на руския президент Владимир Путин.

Във вторник Тръмп даде на Русия още 50 дни, за да се съгласи на „сделка“ за край на войната, преди да заплаши с налагане на икономически санкции на страните, които търгуват с Москва.

За Тръмп прекратяването на руската война срещу Украйна, която продължава близо три години и половина, е основен приоритет. Досега той проведе най-малко шест разговора с Путин и изпрати своя пратеник Стив Уиткоф в Москва най-малко три пъти, за да обсъди евентуален мир с руския президент.

Но Путин многократно отхвърли искането на Тръмп за 30-дневно примирие.

„Много съм разочарован от президента Путин, защото мислех, че ще сключим споразумение преди два месеца, но изглежда, че това няма да се случи“, каза Тръмп.

Според Джон Харди, зам.-директор на програмата за Русия във Фондацията за защита на демокрациите, изказването на Тръмп показва, че той „върви в правилната посока“ по отношение на Украйна. Харди обаче поставя под въпрос необходимостта да се даде повече време на Путин.

„Путин вече даде ясно да се разбере, че към момента няма намерение да преговаря сериозно, така че не знам защо Тръмп все още чака“ със санкциите, каза Харди пред Радио Свободна Европа.

„Поразителна“ промяна

Все пак изявлението на Тръмп беше най-голямата му проява на подкрепа за Киев след връщането му в Белия дом през януари.

Досега той не е изпращал нова военна помощ за Украйна и многократно критикуваше подкрепата, отпускана от предшественика му Джо Байдън. Байдън изпрати 67 млрд. долара военна подкрепа за Киев и остави още близо 4 млрд. долара в готовност, когато напусна поста.

Промяната в позицията на Тръмп сега е „доста поразителна“, каза Чарлз Купчан, старши научен сътрудник в Съвета за външни отношения.

През февруари Тръмп изгони украинския президент Володимир Зеленски от Белия дом след остър спор за войната. Тръмп обвини Зеленски, който искаше повече оръжия за Киев, че не иска да сложи край на войната.

По-късно обаче Украйна се съгласи с искането на Тръмп за 30-дневно примирие, докато Путин се бавеше с отговора си и постави изисквания, които Киев и западните лидери сметнаха за неразумни.

Междувременно Русия продължи да бомбардира украински градове. На фона на тези събития Тръмп започна да изразява недоволството си от Путин, като го нарече „луд“ и каза, че е „разочарован“ от него.

„През последните няколко месеца видяхме как Тръмп постепенно се ориентира към по-твърда позиция по отношение на Путин. Мисля, че днешното изявление не стигна толкова далеч, колкото би могло, но все пак има движение в тази посока“, каза Купчан пред Радио Свободна Европа.

Заплахата за митата

По време на срещата с Рюте във вторник Тръмп каза, че ще наложи „вторични мита“, ако Русия не се съгласи на примирие в рамките на 50 дни – тоест, до началото на септември.

Това изказване на Тръмп беше неясно и породи объркване. Той не уточни кои страни ще бъдат засегнати.

В американския Сенат има силна подкрепа за законопроект, който да наложи санкции на търговските партньори на Русия. Въпреки това лидерът на републиканското мнозинство в Сената Джон Тюн каза пред журналисти, че за момента отлага разглеждането на законопроекта.

Очаква се той да засегне страни, които купуват руски петрол, тъй като износът на петрол формира около една трета от приходите в бюджета на Русия.

Китай, Индия и Турция са основни купувачи на руски петрол. Турция е част от НАТО, а Индия е част от дипломатическо партньорство със САЩ, Австралия и Япония. Според анализаторите няма да е лесно да се окаже натиск на тези страни.

Въпреки това вторичните санкции са мощен инструмент и могат да принудят финансовите институции и други организации в тези държави да избягват да правят бизнес с Русия.

Прилагането е ключово

От встъпването си в длъжност досега Тръмп не е наложил никакви нови икономически санкции на Русия. Прилагането на вече съществуващите санкции също се забави под неговото управление. Според експертите няма да е достатъчно само налагането на нови санкции – те трябва и да се прилагат, за да има ефект.

„Мисля, че няма политическа воля за прилагане на санкциите срещу Русия“, смята анализаторката Рейчъл Зиемба.

В същото време, ако САЩ искат да накарат Русия да преговаря, трябва да засилят натиска върху руската петролна индустрия, каза експертката по санкции от Атлантическия съвет във Вашингтон Кимбърли Донован.

Според Чарлз Купчан приемането на законодателство за нови санкции срещу Русия ще бъде „символно важно“, дори САЩ да приложат на практика само една част от него.

„Това изпраща послание към Путин, че Тръмп е готов да затегне примката“, каза анализаторът.