Пробив или печелене на време. Защо Тръмп твърди, че преговаря с Иран

Твърдението на президента Доналд Тръмп, че САЩ са водят преговори с Иран, породи надежди за край на продължаващата вече няколко седмици война в Близкия изток.

Но не е ясно дали предполагаемите преговори, отхвърлени като „фалшиви новини“ от Техеран, са знак за потенциален пробив, целящ да успокои паникьосаните финансови и световни енергийни пазари, или просто да спечелят повече време за Тръмп.

Дори и да има съгласувани дипломатически усилия, между САЩ и Иран остава огромна пропаст. Според експерти, това, че Техеран продължава да контролира Ормузкия проток, по който минава голям част от износа на световния петрол, също му дава предимство във всички преговори за край на войната.

Към вечерта на 25 март, въпреки призивите за дипломация и самопохвалата на Тръмп, че войната е спечелена, няма признаци за успокояване или решаване на конфликта. САЩ и Израел започнаха нова серия въздушни удари срещу Иран, а иранската армия изстреля ракети срещу Тел Авив и нанесе удари по енергийната инфраструктура на страни от Персийския залив.

„Не мисля, че Тръмп все още търси изход и край на войната“, каза Фарзан Сабет, старши изследовател в Женевския институт за висши изследвания.

По думите му Тръмп все още разполага с „възможности за ескалация, за да се опита да отвори отново Ормузкия проток и да принуди Ислямската република да приеме неговите условия“. Според Сабет е възможното използване на американски войски за превземане на иранския остров Харг, който служи като ключов нефтен терминал на страната, или за завладяване на иранска територия с цел да се сложи край на ефективното затваряне на тесния воден път от Техеран.

Американските медии съобщиха миналата седмица, че хиляди морски пехотинци и поддържащи кораби и самолети са на път за Близкия изток.

Експерти казаха, че твърдението на Тръмп за преговори с Техеран е дало на американския президент възможност да се откаже от заплахата си да „унищожи“ иранските електроцентрали, ако Техеран не отвори отново протока. Тръмп, който на 21 март беше отправил 48-часов ултиматум, каза, че отлага ударите, за да даде време на преговорите да успеят.

„Оттеглянето от ултиматума му и по-специално от заплахата да унищожи иранските електроцентрали вероятно е свързано по-скоро с рисковете от такава акция, която би могла да накара Техеран да нанесе удари по ответни цели в Персийския залив, с потенциално опустошителни хуманитарни и икономически последствия и за двете страни“, каза Сабет.

„Вероятно [Тръмп] е бил подложен на силен натиск да не изпълни тази заплаха“, добави Сабет „Вероятно е имало и елемент на опит от страна на Тръмп да манипулира световните цени на енергията, като създава впечатление за деескалация, подтиквайки ги да паднат, макар и временно.“

Има ли „продуктивни преговори“

На 23 март Тръмп написа в платформата си Truth Social, че САЩ и Иран са провели „много добри и продуктивни“ разговори относно „пълното и окончателно прекратяване на враждебните действия в Близкия изток“.

По-късно Тръмп заяви пред репортери, че неговият специален пратеник Стив Уиткоф и зетът му Джаред Къшнър са провели разговори с неназован високопоставен ирански представител през последните дни.

„Проведохме много, много сериозни разговори. Ще видим докъде ще доведат те. Имаме основни точки на съгласие, бих казал, почти всички точки на съгласие“, каза Тръмп.

Коментарите на Тръмп бързо доведоха до спад в цените на петрола. Те обаче се повишиха отново над 100 долара за барел, след като Иран обяви, че не е имало преки разговори със Съединените щати.

„Не са провеждани преговори със САЩ, а фейк новини се използват, за да се манипулират финансовите и петролните пазари и да се измъкнат от блатото, в което САЩ и Израел са затънали“, написа в X Мохамад Багер Калибаф, влиятелният председател на иранския парламент.

По-късно Белият дом заяви, че ситуацията е „нестабилна“ и предупреди, че не са насрочени официални срещи между американски и ирански представители.

На фона на противоречивите твърдения от страна на САЩ и Иран изглежда, че е имало поне първоначален контакт между двете страни чрез посредници, според американски медийни доклади.

В търсене на „Трайно политическо решение“

Дори и да има истински натиск за прекратяване на войната, различията между страните остават значителни, а вероятността за пробив е малка, казват експертите.

Тръмп поиска прекратяване на всякакво обогатяване на уран и ликвидиране на всички запаси от уран в Иран, които биха могли да бъдат използвани за производството на бомба.

Иранските власти изложиха свои собствени искания, включително гаранции, че САЩ и Израел няма да атакуват Иран отново, отмяна на тежките американски санкции, закриване на американските военни бази в Персийския залив и военни репарации от Вашингтон и Израел.

„Иранците се стремят към по-трайно политическо решение, а не към деескалация или примирие“, каза Сина Азоди, експерт по иранската армия и история и асистент-професор по политика на Близкия изток в Университета „Джордж Вашингтон“.

Иранските официални лица заявиха, че не искат повторение на 12-дневната война с Израел и САЩ през юни 2025 г., която приключи с примирие, само за да избухне нова война на 28 февруари.

„Те вярват, че ако спрат сега, Израел и САЩ ще се върнат след шест месеца или година. Целта им е да възпрат бъдещи атаки, тъй като вярват, че това е борба за оцеляването им“, каза още Азоди.

Според експерти иранските искания отразяват убеждението на страната, че ще влезе в преговори от позиция на силата.

Американско-израелските удари са отслабили, но не са унищожили способността на Иран да изстрелва ракети и дронове срещу Израел и съюзниците на САЩ в Персийския залив. Техеран все още държи в хватка Ормузкия проток, а запасите на Иран от високообогатен уран остават заровени под ядрени обекти, повредени от ударите на САЩ и Израел.

„В момента Иран има преимущество по отношение на способността си да попречи на САЩ да постигнат победа“, каза Азоди.