Указ на руския президент Владимир Путин предвижда специална процедура за регистрация, продажба и прехвърляна на активи, включително в ускорен срок. Той посочва като организатор на тези продажби банка ПСБ (бившата Промсвязьбанк).
Путин подписа въпросния указ през миналата седмица. Той очевидно е насочен към активите на чуждестранни компании, които продължават да работят в Русия и все още не са конфискувани от правителството.
Това става на фона на обсъжданата в Европейския съюз (ЕС) схема за отпускане на заеми на Украйна в размер на милиарди долари от руски активи, които са замразени след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.
Вижте също Руски активи, война в Украйна и присъединяването на Молдова. Какво ще решава ЕС през есентаУказът на Путин призовава за ускорена приватизация на държавна собственост, за да се гарантира отбранителната способност. Той обаче е насочен директно срещу "неприятелски действия" на САЩ и други държави и организации, които целят да наложат "ограничителни мерки срещу граждани на Руската федерация и руски юридически лица".
ЕС от месеци обсъжда варианти как да използва замразени руски активи в Европа за възстановяването на Украйна след края на войната. Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен предложи идеята за "репарационен заем" в годишната си реч пред Европейския парламент (ЕП) миналия месец.
Страните членки обмислят различни начини за финансиране на по-голяма част от отбранителните нужди на Украйна, след като САЩ дадоха да се разбере, че не са склонни да го правят още дълго.
Фон дер Лайен представи идеята си пред лидерите на ЕС по време на неформална среща на върха в Копенхаген на 1 октомври, с участието на украинския президент Володимир Зеленски. Очаква се финансовите министри от блока да обсъдят плана по-подробно в Люксембург тази седмица.
Урсула фон Дер Лайен
Въпреки че подробностите за репарационния заем все още не са уточнени, някои параметри вече са ясни.
Руските активи, замразени след февруари 2022 г., ще бъдат използвани като обезпечение за емитирането на облигации. Приходите от това ще бъдат използвани за възстановяването на Украйна под формата на репарационен заем.
Украйна ще трябва да върне парите едва след като Русия плати за военните щети, както се изисква от резолюция на Общото събрание на ООН.
Ако тази схема бъде приложена, Украйна може да получи от 170 до 180 милиарда евро на траншове през 2026 и 2027 г., показва документ, който все още се обсъжда от страните членки на ЕС, и с който Радио Свободна Европа се запозна.
Заплахата на Кремъл
Кремъл нарече европейската инициатива "конфискаци"я и заплаши със "симетричен отговор". Между плана на ЕС за репарационен заем и конфискацията на активи на европейски компании в Русия с цел незабавна приватизация, обаче има фундаментални разлики.
Въпреки че европейската мярка не включва национализация на руски федерален актив, указът на Путин изглежда има за цел да национализира собствеността на частни компании.
В Русия работят приблизително 800 западноевропейски компании. В постановлението се споменават няколко от тях, включително руското дъщерно дружество на австрийската банка "Райфайзенбанк" (Raiffeisen Bank International", италианската "УниКредит" (UniCredit) и немската компания за шоколад "Ритер Спорт" (Ritter Sport).
Централата на "Райфайзенбанк" във Виена
Европейските регулатори призоваха "Райфайзенбанк" да напусне руския пазар, считано от 2022 г. Банката обаче не желае да се откаже от свръхпечалбите, на които се радваше доскоро като почти монополна финансова институция, способна да прави плащания от Русия към Европа.
Продажба, инициирана от банката, е изключена заради условията, при които чужденците могат да се разпореждат с руските си активи. Друг указ на Путин изисква 50% отстъпка и 10% задължителна вноска в руския бюджет в тази хипотеза.
Перспективите за възстановяване на нестабилни финанси чрез ускорена приватизация на конфискувани активи на чуждестранни компании са съмнителни от правна гледна точка.
Те биха били "тоскични", доколкото предишните им собственици биха могли да водят дълги съдебни дела. По този начин би било трудно да се намерят купувачи, дори ако активите бъдат продадени почти на безценица.
Вижте също Руската икономика се охлажда. Защо това може да бъде проблем за Кремъл