Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Братушките" и ние. Как една дума влезе по грешка през парадния вход на езика


Боевете на Шипка в картина на Алексей Попов

Моите връстници, чието детство премина в България на 70-те, потръпват при спомена за стихотворението "Здравствуйте, братушки!" на Иван Вазов. Тези "Братушки" трябваше да ги учим наизуст, а ако някой се опитваше да кръшка, както правех аз, получаваше "цафара" в бележника от неотстъпчивата другарка Груева.

В тълковния речник на руския език, съставен от Дмитри Ушаков, думата "братушка" е обяснена като иронично обръщение, което руските войници употребяват по време на руско-турската война към южните славяни. Вазов обаче завърта "братушката" на 180 градуса и използва този термин като обръщение на българското население към руските войници.

На руски "братушка" е иронична дума, с която руските войници от 19-и век наричат балканските народи.

Тогавашните сметки на Александър Втори са съвсем прагматични - с мощен удар по отслабената Османската империя да разшири сферите на влияние на Русия, но тази война води и дотам, че България получава независимост. В този контекст е съвсем автентично и възхищението на българския народ от руските войници, "братушките". Стихът е въвел думата, думата е породила действието и накрая тези "братушки" твърдо навлизат в употреба в българския език.

След като комунистите идват на власт през 1944 г., възниква необходимостта тези "братушки" на императорска Русия да се пребоядисат като съветски войник. Българският журналист и фотограф Антони Георгиев напомня, че един от принципите на комунистическата пропаганда е налагането на идеята за "вечна" дружба на България със Съветския съюз като цяло и с Русия в частност. За да се загладят ръбовете между Русиите от двата модела - императорския и съветския, е сътворен един хитър прочит на историята, който широко се използва от журналистите в литературата и изкуството. Съветска Русия започва да се представя като естествен наследник на императорска Русия, която е водила война с Османската империя. За целите на пропагандата е била изтривана разликата между императорска Русия и СССР, императорският руски войник е бил наричан гальовно "дядо Иван", а червеноармейците - "братя" или

Основната идея на комунистическата пропаганда е твърдението, че руснаците са "двойни освободители"

"братушки". В българското социалистическо изкуство воинът на императорска Русия често се изобразява като възрастен мъдрец, който дава съвети на някой млад, енергичен и непременно усмихнат съветски войник.

Основната идея, която успешно е набита в главите на няколко поколения българи и която донякъде продължава да определя отношението им към днешна Русия, се състои в твърдението, че руснаците са "двойни освободители". Всичко се свежда до представите за това, че България е била една малка и непотребна страна, от която нищо не е зависело, но затова пък тя е била единственият верен приятел на Големия североизточен брат.

Българският фотограф от Ню Йорк Рафаело Казаков си спомня, че е възприемал думата "братушка" само в саркастичен контекст и като образец на самия руски езкик: "Нищо не учих в часовете по руски, за което сега съжалявам, защото трябва да чета Ахматова и Булгаков в превод. Сред американофилите в България беше разпространено едно пренебрежително отношение към руската култура, предизвикано от натрапваното в училище чувство за благодарност към СССР".

През 80-те, когато бях екскурзовод на съветски групи по Черноморието, думата „братушка“ не се използваше, но пък се наблягаше на водката. Черноморските „гларуси“, както наричахме тогавашните „батки“, тръгнали на лов за чужденки, гледаха на разните му „Наташи“ и „Маши“ като на лесна плячка.

През 1987 г. съветското списание "Огоньок" критикува Тодор Живков

Но „Наташите“ и „Машите“ на 21-и век си знаят цената – между тях и срамежливите съветски момичета в басмени рокли няма нищо общо, българските „гларуси“ вече няма как да ги стигнат.

В периода на Перестройката класическият "братушка" стана част от миналото. През 80-те със затаен дъх очаквах новите броеве на "Московские новости" или "Новий мир", с жаден поглед се впивах в страниците на бившия самиздат и обсъждах всичко това с приятели на чаша вино. Когато през 1987 г. българската цензура спря разпространението на един от броеве на списание "Огоньок", където беше критикуван Тодор Живков, на всички ни стана ясно, че не само "братушката", но и Живков, и Политбюро, и пионерските лагери, и "Кореком" безвъзвратно отиват в миналото.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG