Връзки за достъпност

Извънредни новини

ЕС не знае какво е Кремъл - партньор, предизвикателство или проблем?


Ангела Меркел и Владимир Путин по време на среща в Истанбул на 27 октомври 2018.

Ако търсите илюстрация на обърканото отношение на ЕС към Русия, погледнете дипломатическите препирни покрай Глобалната стратегия на съюза – документ, който бе изготвен от Европейската служба за външна дейност през 2016 г. и който очертава отношенията на съюза с другите части на света.

Най-интересната част е за Русия. Две години след анексирането на Крим и руската подкрепа за сепаратистите в източна Украйна, представителите на 28-те бяха ясно разделени по това как да наричат Москва. Дълго време тя беше „стратегически партньор“ – думи, които страни като Унгария, Италия, Кипър и Гърция държаха да останат. За ястребите от бреговете на Балтийско море това бе напълно неприемливо. Те искаха техният голям източен съсед да бъде наричан „стратегически проблем“ – термин, използван няколко месеца по-рано от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Накрая се разбраха терминът да бъде „стратегическо предизвикателство“, след договаряне между големите три – Франция, Германия и Обединеното кралство.

Едно от големите предимства на Кремъл в отношенията с ЕС – липсата на единство.

Този случай не само раздели страните от ЕС на три големи групи, които съществуват и до днес, но и затвърди едно от големите предимства на Кремъл в отношенията с ЕС – липсата на единство, която дава на Москва възможност на сее разногласия по всеки повод. И понеже европейските институции, по отношение на външната политика, са изцяло зависими от волята на столиците на страните членки, повечето погледи се насочиха към Берлин, Париж и Лондон и към техните отношения с Москва.

Великобритания има в момента най-студените отношения с Русия след инциденти като нападенията срещу Скрипал и Литвиненко. В същото време лондонското сити остава любимо място за руските олигарси и британските бизнес кръгове успяха да притъпят устрема на правителството да наложи още по-строги икономически санкции срещу Москва. Преговорите за Брекзит отнемат цялата енергия на Лондон и отслабват позицията му в Брюксел. Санкциите срещу четиримата извършители на нападението в Солсбъри дойдоха почти десет месеца след инцидента. Дипломати, с които разговарях, обясняват това темпо с британската нерешителност.

Французите и германците са дори още по-прагматични. Като участници в Нормандската четворка за конфликта в източна Украйна, двете държави имат ключова роля на всеки шест месеца, когато се стигне до подновяване на санкциите на ЕС срещу Русия.

Това е една от малкото големи теми от международната политика, в която те имат решаващ глас и те се възползват от възможността си да придумват и държавите от категорията „партньор на Русия“ да приемат удължаването на санкциите вече пет години. Но тяхната твърдост по отношение на Русия спира дотук.

Подозренията на френския президент Еманюел Макрон за руско участие в разпалването на протестите на „жълтите жилетки“ се преплитат с желанието му да превърне Франция в най-големия чуждестранен инвеститор в Русия. А очевидната лична непоносимост на Ангела Меркел към руския президент Владимир Путин контрастира с неспирните усилия на Берлин да уреди строителството на „Северен поток 2“ под Балтийско море, въпреки гласовете против от много страни членки. Дипломатите от източните и северните страни в Брюксел се питат помежду си каква е била ролята на Германия за това „Газпром“ да се отърве от примката заради нарушения на конкуренцията в ЕС, докато технологични гиганти като Apple и Google отнесоха солени глоби.

Държавите от трите групи – „проблем“, „партньор“ или „предизвикателство“, ще продължат своите боричкания.

В сенките на реалполитиката, държавите от трите групи – „проблем“, „партньор“ или „предизвикателство“, ще продължат своите боричкания. Групата на трите балтийски държави, Дания, Полша и Швеция натискат за по-строги санкции и повече европейска помощ за страни като Грузия и Украйна. Все по-често те успяват да удържат „стратегическите партньори“. Желанието на Австрия да покани Сергей Лавров на неформална среща на външните министри на ЕС е било парирано. Италианските опити за отслабване на санкциите са били отблъснати чрез смекчаване на тона спрямо бюджетните проблеми на Рим. Не са успели и опитите на Унгария да наложи вето на документи, свързани с Украйна, заради правата на унгарското малцинство там. Всичко това е част от една и съща игра.

Тази игра в отношенията между ЕС и Русия ще продължи с години, с всичките препъни камъни и компромиси между вижданията за това какво все пак е Кремъл – партньор или проблем.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG