Връзки за достъпност

Извънредни новини

Връзката Пеевски-Цацаров-СГС: сигналът до ЕК, предшестващ ареста на Ченалова


Румяна Ченалова се явява по наказателното си дело в Съдебната палата.

Съществува пряка връзка между финансовите интереси на депутата от ДПС Делян Пеевски, действията на главния прокурор Сотир Цацаров и бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева. Тя се изразява в неслучайното разпределяне и решаване на множество ключови дела в близкото минало.

Това се твърди в сигнал на уволнената търговска съдийка от СГС Румяна Ченалова, изпратен до Европейската комисия (ЕК) още през февруари 2015 г. – около два месеца преди публичния ѝ арест и повдигане на обвинение.

Срещи, свързани с разпределението и решаването на определени дела.

„Известна ми е постоянна (ежеседмична) връзка на председателя на СГС (Янева - б.а.) с депутата Делян Пеевски, както и връзката на последния с главния прокурор на РБългария. Срещи, свързани с разпределението и решаването на определени дела. Така, по делата, известни като „КТБ", „ТВ7“, „Болкан нюз“, „Петрол“, „ТЦМ“ и други, председателят на съда предявяваше определени искания на Д. Пеевски, използувайки зависимостта на съдиите, на които са разпределени – висящи дисциплинарни производства, факта на командироване, предупреждения за „някакви“ проверки на съответните съдии от ДАНС с обещания за покровителство от Пеевски и главния прокурор, вкл. ползуването на адвокат – посредник, който контактуваше с адвоката на Пеевски, представян като Сашо (Александър Ангелов - б.а.)“, пише в документа, с който Свободна Европа разполага.

Ченалова посочва като пример за подобно режисиране на дело производството по несъстоятелност на фалиралата през 2014 г. КТБ: „Разпределението на делото беше неслучайно, включително изборът на квесторите на КТБ и изборът на синдик. Лично от Янева и посредника знам, че интересът на Пеевски е, чрез производството по несъстоятелност на КТБ, имуществото на банката да бъде изкупено на безценица от Пеевски, както и че действията по образуваното наказателно производство са извършени под ръководството на главния прокурор в изпълнение плана на Пеевски“.

Мандатът на Янева в СГС

Мандатът на Владимира Янева начело на СГС ще се запомни най-вече с разкритията за масовите нарушения със специални разузнавателни средства (СРС). Именно за нейни незаконни разрешения по разработката на ДАНС „Червей“ тя окончателно бе осъдена на една година условно през януари 2017 г.

До това дело се стигна след проверка на Бюрото за контрол на СРС, уличила в сериозни нарушения и тогавашните зам.-председатели на СГС – Николай Димов, Петя Крънчева и Иво Дачев. Те обаче така и не станаха обект на прокурорско разследване, а за разлика от случаите с Янева и Ченалова, ВСС дори не пожела да им образува дисциплинарки. Шефът на ВКС Лозан Панов обжалва пред ВАС, но съдът потвърди отказите на съвета.

Междувременно наследникът на Янева в СГС Калоян Топалов прати през април 2017 г. на прокуратурата подробен доклад за разрешаването на СРС по нейно време, от който се разбра, че незаконно са били подслушвани дори посолства. До момента обаче няма повдигнати обвинения по тези данни.

Потърсена за коментар, Ченалова потвърди пред Свободна Европа, че е изпратила такъв сигнал на Брюксел, но оттам не е последвала никаква реакция. Това се е случило в разгара на серията от дисциплинарни производства, образувани срещу нея от Висшия съдебен съвет (ВСС) заради действията ѝ по делото за обявяване в несъстоятелност на фирмите „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“. Казус, довел до уволнението на съдийката през ноември 2015 г.

Междувременно, докато ВСС правеше пълна проверка на дейността ѝ като съдия, същата година прокуратурата образува срещу Ченалова няколко разследвания и дори я обяви за издирване, за да се стигне и до ареста ѝ. Част от разследванията бяха прекратени още в досъдебна фаза, а единственото, стигнало до съда, бе връщано на няколко пъти за отстраняване на пропуски и неясноти в обвинителния акт.

В крайна сметка то бе прехвърлено от СГС в спецсъда, който му даде ход чак през август 2018 г. Въпреки че разследващите така и не изпълниха инструкциите да коригират обвинителната си теза за престъпление по служба и съставяне на документ с невярно съдържание.

Въпросното дело бе внесено в СГС в началото на декември 2016 г., около година след като Ченалова се оказа в една от главните роли на т.нар. афера „Яневагейт“. Скандалът бе провокиран от серия записи на разговори между нея, Владимира Янева и адвокат Момчил Мондешки, публикувани в сайта „Биволъ“. Те описваха влиянието на премиера Бойко Борисов във ВСС и конкретните му взаимоотношения с Цацаров, на когото бил наредил Янева да бъде „опраскана“ заради аферата „Червей“.

През този период самата Ченалова на няколко пъти потвърди официално, че е присъствала на въпросните разговори и съдържанието им е автентично. Янева заяви пред ВСС, че не ги помни, но е сигурна, че записите са манипулирани. Мондешки пък неглижира записите, описвайки ги като опит за изнудване на политици и магистрати. Затова прокуратурата и ВСС отказаха да се занимават с тях по същество, позовавайки се на експертиза, че аудиофайловете са монтирани.

Успоредно с тази хронология, Ченалова изпраща на европейските институции още писма, в които твърди, че заради разкритията ѝ по „Яневагейт“ тя е станала жертва на репресия от страна на ВСС и прокуратурата, подкрепяни мълчаливо от правителството и парламента.

„Очевидно е нежеланието на всяка от властите да изясни фактите и да потърси отговорност на замесените в случая висши политици и магистрати. В същото време главният прокурор ръководи създаденото не по силата на закон, а по споразумение между него, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС звено „Антикорупция“, което веднага след като публично огласих, че такива разговори са проведени, ми повдигна ново обвинение, а ВСС ме уволни“, пише Ченалова до Брюксел през ноември 2015 г.

В момента тя обжалва уволнението си пред Върховния административен съд (ВАС), който го потвърди на първа инстанция. Петчленен съдебен състав обаче отмени това решение и го върна за ново разглеждане заради липсата на мотиви.

Засега единствената реакция от ЕК на писмата на Ченалова гласи, че комисията „може да се намеси само ако е засегнат въпрос, свързан с правото на ЕС“. А в случая с „Яневагейт“ и последвалото бездействие на българските власти „не изглежда проблемът, който представяте, да е свързан с прилагането на законодателството на ЕС“.

„Яневагейт“: хронологията

Избухването на скандала около серията записи на разговори между Янева, Ченалова и Мондешки бе предшествано от т.нар. афера „Червей“ – делото за незаконни специални разузнавателни средства, по което бившата председателка на СГС получи условна присъда. Аудиофайловете, публикувани от „Биволъ“, разкриха смущаващи обстоятелства за задкулисното взаимодействие между премиера и главния прокурор. Някои от епизодите акцентираха върху връзките на Борисов с Пеевски и върху твърдението, че службите са под контрола на ДПС.

Още в началото на 2016 г. ВСС приключи проверката си по случая, позовавайки се на прокурорското становище, че записите са манипулирани, както и на обстоятелството, че единствено Ченалова потвърждава тяхното съдържание. Последва опит на тогавашното малцинство в съвета да възобнови проверката, което беше отхвърлено с гласовете на повечето замесени в „Яневагейт“ – Ясен Тодоров, Димитър Узунов, Милка Итова и бившият председател на ВАС Георги Колев.

Мнозинството в предишния състав на съвета така и не взе предвид множеството пропуски в проверката – липсата на разпити на Мондешки, на тогавашния градски прокурор Христо Динев и на съпрузите на Янева и Ченалова. Не бе поискано нито съдействие от прокуратурата за предоставяне на телефонни разпечатки, нито от „Вайбър“, въпреки че програмата е била използвана за част от разговорите, както твърдеше и самата Янева. Не бяха изискани дори видеокадри от Съдебната палата в София, за да се разбере дали Янева действително се е срещала с Цацаров заради разследването срещу нея по аферата „Червей“.

Всичко това стана на фона на доклада ЕК за 2015 г., в който се констатираше, че ВСС е прекратил скандала при „необясними обстоятелства“ и изрично се настояваше за обективно разследване на съдържанието на разговорите. Допълнителен елемент в картината бе независимата експертиза, поръчана от „Биволъ“, според която записите от „Яневагейт“ се оказаха автентични. В момента преписката по случая се намира в спецпрокуратурата, където бе пратена наскоро с постановление на Софийската градска прокуратура. Повод за това стана искане на гражданското сдружение БОЕЦ. Дали най-накрая ще бъде извършена проверка по същество обаче, засега остава ясно.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG