Данъчната амнистия за мюфтийството е правилно решение, но то беше аргументирано по неуместен начин - като стъпка, която да предпази националната сигурност. Докато истината е, че българските мюсюлмани не застрашават националната сигурност. Такава е тезата на експерта по етнически и демографски въпроси Михаил Иванов, който коментира за Свободна Европа последните промени в Закона за вероизповеданията.
През миналата седмица парламентът гласува на първо четене данъчна амнистия, която формално се отнася до дълговете на всички вероизповедания, но фактически облагодетества единствено Главното мюфтийство. От 8.1 милиона дългове само около 100 000 хиляди не са на мюфтийството. Решението предизвика остри реакции в медиите и коментари, че зад решението се крие политическа сделка между ГЕРБ и ДПС. Експертната гледна точка обаче се оказва различна.
Откъде мюфтийството може да получава пари?
Според Михаил Иванов, който изследва проблемите на малцинствата от 30 години, опрощаването на дълговете на мюфтийството не просто е правилно, но и необходимо. Той обяснява как конкретно тази деноминация може да придобива средства. Първата й възможност за доход са имотите, но те не покриват нуждите на институцията. За някои от тези имоти все още се водят дела, които, ако имат успешен за мюфтийството завършек, биха могли да донесат и допълнителни доходи.
Според исляма зекятът, който всеки отделя, освен най-бедните, може да се приеме като допълнителна форма за получаване на доход, но той пък зависи от приходите на всеки отделен човек, докато в България мюсюлманите масово не разполагат с много средства.
Трета възможност за получаване на доход са субсидиите, но във времето те не винаги са били давани, а понякога са били в рамките на само 200 хиляди, казва Михаил Иванов.
Какви са разходите на мюфтийството?
Разходите, от друга страна, са по няколко пера, продължава той и напомня, че в България има близо 600 имами, които трябва да получават, макар и скромна, но все пак заплата. Друго разходно перо е образователната дейност, но за добрите преподаватели, които съществуват, условията не са адекватни, смята доцент Иванов. Той напомня и това, че мюфтийството от години прави постъпки за имота си в кв. Малинова долина, където иска да бъде построен университет. "Мястото за такъв университет за всички балкански държави е именно в България", твърди Михаил Иванов.
Той дава и един пример за променено финансиране: "По споразумение от времето на Иван Костов, финансирането на образователните институции бе осигурено от Турция."
Според Михаил Иванов въпросите за това как и защо мюфтийството е натрупало толкова големи дългове, са обяснени достатъчно добре в неотдавнашно интервю на главния мюфтия.
Има ли връзка между парите за мюфтийството и етническия мир?
По думите на премиера Борисов промените в закона за вероизповеданията са предприети, за да опазят етническия мир и националната сигурност - теза, според която по-добре българската държава да опрости дълговете на мюфтийството, вместо парите да дойдат например от Турция. Михаил Иванов не споделя тази теза - на първо място, защото той смята, че в България етническият мир е гарантиран.
"Мюсюлманите се обиждат, когато се повдигне въпрос, обвързващ националната опасност с исляма. Те казват: „ние ли сме заплаха за националната сигурност?“ - цитира Иванов. Според него спекулациите на тази тема се използват за цели на политическите партии, като основен принос за това са имали БСП и ДПС през 90-те години.
Сред имамите пък протича обратен процес - на откъсване от политическите изяви, смята Иванов. "Те съвсем съзнателно се разграничават от политиката, защото осъзнават, че ангажирането с политически борби вреди на мюсюлманската общност в България. Да, преди години можеше да ги видим да присъстват по време на политически събития, но сега ситуацията е променена".
В България няма никакво присъствие на т.нар. Ислямска държава, твърди Иванов. Според него, ако България и занапред иска да се противопоставя на радикалния ислям, то "най-сигурната преграда са именно нашите мюсюлмани". Опрощаването на дълговете ще помогне затова мюфтийството да се фокусира над въпросите, свързани с религията, вместо да губи енергия по въпроса с финансирането си, убеден е Михаил Иванов.
