България и Северна Македония имат различен разказ за общо четири големи събития в общата си история. Това установи проверка на Свободна Европа в учебниците по история на двете страни. Разликите не винаги са големи. Предлагаме ви поредица от 4 публикации, посветени на различния прочит на историята, който се предлага в училищата на двете страни.
Територията на Вардарска Македония става за кратко част от Царство България по време на Втората световна война. В македонската историография за този период е използван терминът "окупация" и се говори за "организирана съпротива" срещу българската администрация.
У нас пък се говори за "обединение" на Царство България с териториите с преобладаващо българско население и за „решаване на националния въпрос“, показа проверка на Свободна Европа.
Спор има и около въпроса с депортирането на евреите от новоприсъединените територии.
Обединение или окупация?
„На 6 април 1941 г. нацистите започват едновременни операции за овладяване на Гърция и Югославия. Двете съседни държави капитулират за дни и Германия предлага на България да участва в окупацията на Западна Тракия и част от Егейска Македония, както и на част от Вардарска Македония и Източна Сърбия“, пише в българския учебник по история за 10 клас. „От 19 април българските военни части навлизат в тези територии и установяват българска администрация.“
„България всъщност е поставена пред въпроса дали да пусне германските войски да преминат или те да окупират България. Взима се решение за влизане в Тристранния пакт, което пък след една бърза война на Хитлер с Югославия и с Гърция решава донякъде, тогава така се е смятало, националния въпрос“, обяснява Христина Михайлова, учителка по история в 127 СУ „Иван Денкоглу“ в София. „Така даже Борис III тогава, пише в учебниците, е титулуван Цар Обединител.“
Същата тема е представена в учебника по история за девети клас в Северна Македония по следния начин:
“Македонският народ не бил достатъчно мотивиран за противодействие на монархическите, хегемонистически и диктаторски кралства Югославия и Гърция. В такива условия Македония станала лесна плячка и била поделена между четирите фашистки завоевателки Германия, Италия, България и Албания.”
„Според учебната програма и според самите учебници, преподаваме, че (българите – б.р.) са окупатори“, коментира учителят по история от Скопие Игор Янев и изтъква, че на учениците се обяснява, че независима македонска държава не съществува в този период.
България е представена в учебниците като окупатор, но се казва, че част от населението на територията на Вардарска Македония я приема като освободител, казва още Игор Янев. „Ясно е, че в този период дял от населението от предишните територии, Вардарската част на Македония, са ги възприемали като освободители.“
В учебната програма е заложено да се преподава също, че българската администрация не следва модела на нацистите в отношението към присъединените територии. Но според македонската историография не може да се говори за освобождение.
„Ако е било освобождение, защо до има отпор против него? Казваме, че е окупация, че има асимилаторска политика. Аргументът е, че има отпор, населението не се идентифицира с българската нация“, обяснява гледната точка на македонската историография Игор Янев.
"11 хиляди души, изпратени на смърт"
Кой ще решава историческите спорове между България и Северна Македония?
Историческите спорове между Северна Македония и съседните й държави дълго време бяха пречка по пътя на страната към Европейския съюз и НАТО. След като спорът между Скопие и Атина за името на бившата югославска република беше разрешен, страната продължи пътя си към евроатлантическа интеграция.
Разрешаването на споровете между България и Северна Македония е поверено на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, създадена с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, подписан през 2017 г. Тя се състои от 14 учени от двете държави. Съпредседател от българска страна е проф. Ангел Димитров, а от македонска – Драги Георгиев.
Досега комисията е имала четири заседания. Обменени са учебници по история и експертите са разменили бележки по учебното съдържание. Обсъжането на учебниците по същество обаче предстои, съобщават източници от комисията.
Основен въпрос, обект на спорове в историографията, която се занимава с този период, e депортирането на евреите от новоприсъединените територии. По този въпрос обаче в македонските учебници по история не беше открита информация.
В новите издания на учебниците по история у нас обаче този факт се споменава редом със спасяването на евреите от Царство България, за разлика от преди.
„През 1943 г. българската администрация съдейства на нацистите за депортирането на 11 000 евреи от т. нар. „новоприсъединени земи“. Когато става ясно, че искането обхваща и евреите от стартие предели, в страната се разгръща спонтанно гражданско движение за спасяването им. В парламента е внесена петиция от 43 народни представители, инициирана от Димитър Пешев. Царят и правителството са принудени да прекратят депортацията, като с това са спасени всичките около 48 000 български граждани от еврейски произход“, пише в учебника за 10 клас.
„Ние до някаква степен се гордеем с това, че успяваме да спасим една много голяма част – 48 000 – от българските евреи. Но навсякъде е записано, че в новоприсъединените територии, където има българска администрация и български военни, всъщност ние ги изпращаме на смърт и за това не можем да виним само германските войски или германския натиск“, коментира Христина Михайлова. „В крайна сметка съвсем осъзнато българската администрация жертва тези 11 000 и е ясно, че те отиват на смърт.“
В учебните програми по история в Северна Македония спасяването на българските евреи е аргумент против „стигматизирането“ на България като нацистки съюзник, коментира Игор Янев.
По темата работи Мария Тумановска, журналистка в балканската секция на Радио Свободна Европа. Интервюто с Христина Михайлова е направено в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Тук можете да видите и останалите части от поредицата:
