Пожар в резервата "Сребърна" изгори около 30 декара земя. Нарочно ли е? Ако е нарочно, защо? И как се гаси огън на такова място? Въпросите се усложняват от една позабравена новина: преди месец и половина някой открадна камерите на резервата заедно с две записващи устройства.
Фактите
В понеделник Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе съобщи за пожар, по време на който са изгорели сухи треви в защитената територия на резерват „Сребърна“. Инцидентът е възникнал на 23 март и за него веднага е подаден сигнал, но тъй като мястото е „труднодостъпно за специализирана техника“ пожарът е бил потушен ръчно. При проверка след потушаването на пожара служители на РИОСВ Русе са установили, че засегнатият терен е на площ близо 30 декара и няма констатирани щети върху биологичното разнообразие в резервата. Допуска се версията, че деянието е умишлено, като за случая ще бъде изпратен сигнал до районната прокуратура в Силистра.
Кой би подпалвал нарочно резерват?
Историята дава поне две обяснения за това защо някой може умишлено да увреди защитена територия. Първата хипотеза е бракониерство - извършителят смята, че ако унищожи природата, ще лиши мястото от онези качества, които му осигуряват статута на резерват. И че ако статутът отпадне, в местността ще може свободно да се ловува или да се лови риба.
В резервата "Сребърна" има случаи на бракониерство и за тях са подавани сигнали, напомня Стойчо Стойчев от Българското дружество за защита на птиците. Той изброява част от установените нарушения: поставянето на мрежи за неразрешен риболов, както и случаи на стрелба. Това, съчетано с новината за откраднатите охранителни камери в първата седмица на февруари, кара природозащитниците да застанат нащрек.
Втората хипотеза за това защо някой би искал да унищожи резерват, е описана в литературата: просто от яд. В книга отпреди десетилетия е описано това ирационално действие, в което извършителят решава да си "отмъсти" на природата, заради това, че му е забранено да ловува в нея. Книгата се казва "Пеликани, тръстики, хора" и е добре позната на природозащитниците.
Какво друго показва този случай?
През 2012 г. пламна пожарът в резерват „Бистришко бранище“ в Природен парк "Витоша". Тогава стотици доброволци се включиха в гасенето, но поради трудно достъпния терен пожарът горя повече от 3 дни. Тогава един от ключовите изводи на WWF беше свързван с факта, че е необходимо в България да бъдат разработени подробни планове за действие при пожари в гори, резервати и защитени територии. Друго заключение беше свързано с факта, че при такива пожари най-ефективно е гасенето с авиация и лека високопроходима техника.
Според природозащитника Тома Белев към момента инвестиции в тази посока не се правят. По негови думи в предишния програмен период по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) са изхарчени близо 70 млн. лева за наземна техника и екипировка за снабдяване на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Те обаче са били предвидени за наземна техника и специална екипировка за пожарникарите - много необходима техника и екипировка, но неефективна при пожари в защитени зони.
„Проблемът е следният - защитените територии и националните паркове почти изцяло се намират на терени, в които няма развита пътна инфраструктура. Представете си пожар някъде високо в планината – там единственият ефективен метод е свързан с авиационната техника“, казва той. И добавя, че в България има само 3 пригодени летателни апарата, които да се борят с пожарите, но с парите от ОПОС е можело да има поне още няколко.
„Идеята, когато има хеликоптер, е че той ще дойде и за много по-кратко време ще намали периметъра на пожара. Това няма как да стане толкова бързо на ръка и с наземна техника“, казва Белев.
Според РИОСВ - Русе при пожара в "Сребърна" няма констатирани щети върху биологичното разнообразие в резервата. Остава обаче въпросът готова ли е държавата да реагира ефективно при борбата с едно от най-предвидимите природни бедствия.
