Поправката в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), задължаваща съдилищата да не публикуват осъдителните си присъди преди осъдените да влязат в затвора, не ограничава бягствата от правосъдието, а вреди на публичността.
Изводът е на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и е посочен в годишния доклад за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2018 г., цитиран от специализирания сайт „Лекс“.
Въпросните законови промени бяха прокарани от управляващото мнозинство по настояване на главния прокурор Сотир Цацаров в отговор на зачестилите през последните години бягства на лишени от свобода.
В подкрепа на тази своя констатация Панов споменава случай, в който окончателно осъден е коментирал пред медиите присъдата си, въпреки че тя все още не е била публикувана. Макар да не го споменава поименно, председателят на ВКС има предвид бившия благоевградски антимафиот Мирослав Писов, който е сред осъдените на 7 години затвор бивши полицаи за убийството на Ангел Димитров-Чората.
„Всички обаче виждаме, че постигането на тази цел е минимално – докато органите издирват осъдени лица, те дават интервюта в телевизионни студия и коментират акта на съда, докато на самия съд му е забранено да покаже пред обществеността мотивите на постановеното решение. Времето доказа, че новите норми водят само до ограничаването за неопределено време на публичността в правораздаването”, пише Панов.
Според него по този начин от една страна на съдилищата се забранява да уведомяват медиита за присъди по значими дела, а от друга – „съдът не може да откаже да издаде препис от съдебния акт на самия осъден, на неговия защитник или на друга страна по делото“. Председателят на ВКС добавя още, че често се случва самата прокуратура да оповестява публично влезли в сила присъди преди да е уведомила съда, че са предприети действия по изпълнение на наказанията.
"Притеснителната тенденция" НС да се противопоставя на ВКС
Панов не подминава в доклада си и „притеснителната за върховенството на правото тенденция“ парламентът да се противопоставя на част от тълкувателната му дейност.
„Множество примери могат да бъдат посочени, но няколко бяха фрапиращи заради използваните похвати и непрофесионалната, подвеждаща риторика“, отбелязва върховния съдия, посочвайки два основни примера.
Първият е съвместното тълкувателно решение на трите колегии на ВКС, според което братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците на починалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неговата смърт.
„Месеци след обявяването му и публичното представяне на мотивите чрез прессъобщение от съда (публикувано в страницата в интернет, изпратено на репортерите и отразено от медиите) председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание внесе предложение за промени в Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите, с които се определя таван на обезщетенията при смърт на близък. Основният оповестен мотив бе тълкувателното решение на ВКС за разширяване на кръга на лицата, материално легитимирани да получат такова обезщетение. Последваха десетки нападки към Върховния касационен съд, интерпретации за мотивите на върховните съдии и за бъдещи катастрофални последици от прилагането на тълкувателното решение“, пише Панов в доклада си.
Вторият пример очаквано е свързан с реакцията на управляващото мнозинство в парламента срещу тълкувателното решение на Гражданската колегия на ВКС, постановяващо, че отпадането на прокурорските обвинения е абсолютна пречка за водене на производство за конфискация на имущество. То бе посрещнато с остри критики от тогавашния председател на правната комисия и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов, който впоследствие прокара и промяна в закона, заобикаляща волята на върховните съдии.
„Публично демонстрираното неуважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите от Върховния касационен съд не пречи на българския парламент и на изпълнителната власт да настояват за участието на върховните съдии в работни групи за подготовката на законодателни изменения и в заседания на парламентарни комисии по обсъждането на законопроекти. Все повече обаче тези покани и следващото ги игнориране на отстояваните позиции от съдиите от ВКС потвърждават съмненията, че участието на върховните съдии цели легитимиране на предварително взети законодателни решения. Доказателство е и фактът например, че писмените покани за участие на представител на ВКС в заседания на Комисията по правни въпроси към 44-то Народно събрание все по-често пристигат вечерта преди самото заседание, което изключва възможността определеният за участие съдия да разполага с необходимото време да подготви свое мотивирано становище“,, допълва председателят на ВКС.
В доклада се отчита лек спад на натовареността на върховните съдии в сравнение с общия брой на разгледаните от тях дела през предходните години – 13 507 при 14 018 през 2017 г. и 14 087 през 2016 г.
