Една от най-шарените коалиции преди европейските избори на 26 май е „Демократична България“. ДСБ, „Да България“ и „Зелените“ се обединиха около общи приоритети и се дистанцираха максимално от управляващите на европейско ниво. Разликите между трите партии в обединението обаче остават, както и въпросът какво следва след вота в края на месеца.
Партиите не са единни в принадлежността си към някое от европейските политически семейства. ДСБ например е член на ЕНП. „Зелените“ са част от Европейската зелена партия. „Да, България“ все още не е обявила намерение да кандидатства за членство в европейска партия. Това особено пролича от дебатите около изключването на партията на унгарския премиер Виктор Орбан от Европейската народна партия (ЕНП).
Тогава вторият в листата на коалицията – Стефан Тафров от „Да, България“ – написа във Facebook, че партията му не би се присъединила към ЕНП докато „Фидес“ на Орбан е неин член. Впоследствие членството на унгарската управляваща партия в европейското ѝ семейство беше замразено, което оставя въпроса за членството на „Да, България“ отворен. Алтернативата, спомената от Тафров, беше Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), в който членува ДПС.
Според последното общоевропейско представително социологическо проучване „Демократична България“ е единствената извънпарламентарна формация, която се очертава да изпрати свой представител в Европейския парламент. Обединението на ДСБ, „Да България“ и „Зелените“ се очаква да получи около 4% от гласовете, което му отрежда един евродепутат.
Общият приоритет – върховенството на закона
Коалицията „Демократична България“ се обединява около засилената интеграция на България в ЕС и издига като свой приоритет върховенството на закона, което да бъде постигнато включително чрез надзор и контрол от страна на ЕС. В това отношение коалицията е единствената, която се обявява за постоянно наблюдение от Брюксел на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност.
Формациите поставят като приоритет членството в Шенген, но посочват в програмата си „националните дефицити в правосъдието и вътрешните работи“ като пречка пред него, която трябва да бъде преодоляна. Партиите се обявяват и за членство в еврозоната и Банковия съюз на ЕС като път към „изчистването на финансовата и банковата система на страната“.
Коалицията обяви подкрепата си за Лаура Кьовеши начело на европейската прокуратура и се обяви за разширяване на правомощията й в бъдеще.
Трите партии от „Демократична България“ обаче имат и различия помежду си по теми като икономическата политика, а по други въпроси позицията им остава неизяснена.
Какъв е изборът пред „Да, България“?
„Да, България“ все още не е уточнила дали има намерение да кандидатства за членство в някоя европейска политическа партия. Вариантите, които се обсъждат в публичното пространство, са ЕНП и АЛДЕ, а по думите на кандидата за евродепутат Стефан Тафров решението ще бъде взето след изборите.
Програмата на формацията не влиза в противоречие с приоритетите на двете политически семейства. Раздорът между ЕНП и партията на Орбан, който особено се задълбочи след като унгарските управляващи оттеглиха доверието си от кандидата на ЕНП за председател на Европейската комисия Манфред Вебер, може да даде шанс на „Да, България“ да избегне членството в една и съща европейска партия с „Фидес“.
Ако обаче партията иска да се дистанцира максимално от ГЕРБ, каквото тълкуване на позицията спрямо членството в ЕНП се появи, алтернативата е АЛДЕ – политическото семейство на ДПС, което мълчи относно спорни прояви на българския си партньор като номинацията на Делян Пеевски за евродепутат.
ДСБ и ЕНП – споделени приоритети и резерви към Русия
Приоритетите на ДСБ до голяма степен съвпадат с тези на европейското им политическо семейство. Формацията подкрепя позициите на ЕНП в областта на икономиката и издига като приоритет намаляването на тежестта бърху бизнеса, но не без устойчива социална система. Подобно на европейските си партньори българската партия настоява за въвеждане на електронно управление, което да улесни гражданите, и за намаляване на административната тежест върху малкия и средния бизнес.
Настоящият представител на ДСБ в ЕП Светослав Малинов неизменно споделя позицията на европейските си партньори като гласува за санкциите срещу Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. За разлика от повечето големи партии членове на ЕНП обаче, ДСБ се обявява против енергийната зависимост от Москва и не подкрепя изграждането на АЕЦ „Белене“ и на газопровод с Русия „без ясна икономическа обосновка и спазване на нормите на ЕС“.
Българските и европейските зелени
„Зелените“ също издигат приоритети, близки до тези на европейското им семейство. Подобно на лявоцентристката Европейска зелена партия „Зелените“ издигат като своя основна цел устойчивото развитие и опазването на биоразнообразието и природните ресурси. Формацията настоява също за подобряване на социалната защита за уязвими групи, реформа в образованието и здравеопазването.
