Част от санкциите за милиони, наложени заради къщи за гости, неизползвани по предназначение, както и за други нарушения по проекти, финансирани от европейската Програма за развитие на селските райони (ПРСР), най-вероятно ще се наложи да бъдат платени от държавния бюджет. Това следва от два акта, станали факт в сряда.
Единият е цитирано първо във в. „Сега“ решение на Върховния административен съд (ВАС), с което окончателно е обявена за нищожна методиката, по която Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) налага глоби на бенефициенти по ПРСР между 2007 и 2013 г. Другият е приетият на първо четене в парламента проект с промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ако депутатите приемат и на второ четене въпросната законова поправка, ще преодолеят тълкувателно решение на ВАС от 2016 г., според което „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване“.
С други думи – санкционираните по обявената за нищожна методика на ДФ „Земеделие“ към момента не могат да търсят обезщетения от държавата заради тълкувателното решение на върховните съдии отпреди три години. Но ако парламентът окончателно промени ЗОДОВ в тази посока, вече ще могат.
Става въпрос само за хората, спечелили проекти по ПРСР и санкционирани след това от ДФ „Земеделие“, но без да получат прокурорско обвинение за измама с евросредства, например. Ако човек, получил еврофинансиране, е уличен от Брюксел или от българските разследващи в нецелево изразходване на средствата, той няма да може да претендира обезщетение, защото ще е налице т.нар. виновно поведение от негова страна.
Шефът на ДФЗ не е имал право да издава методика
В петчленния състав на ВАС, отменил въпросната методика, влиза и председателят на съда Георги Чолаков. Заедно с колегите си Нина Докторова, Румяна Монова, Кремена Хараланова и Владимир Първанов те приемат, че „утвърждаването на Методиката от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е без да е налице законова компетентност за това“.
„Като са разгледани нормите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е прието изрично, че изпълнителният директор на ДФЗ не е овластен нито от Конституцията, нито от друг закон да издава нормативни административни актове“, мотивират се върховните съдии.
Нещо повече, шефът на фонда не само, че не е бил компетентен да издаде подобен документ, но методиката дори не е била публикувана в Държавен вестник, „което само по себе си е тежко нарушение на процедурата по приемането й“.
„Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация“, допълва ВАС, подчертавайки, че „в случая такава делегация за издаване на нормативен акт от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който акт регламентира сериозен санкционен режим след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, няма“.
Така, всички санкционирани в този период вече имат повод да очакват приемането на новите промени в ЗОДОВ, които ще им дадат възможност да си върнат парите по ПРСР, взети им заради нарушения по проекти.
„Който причини вреди, е длъжен да ги поправи“
Въпросната законова поправка бе защитена от Хамид Хамид от ДПС с ясния мотив – да бъде преодоляно тълкувателното решение на ВАС от 2016 г., което досега не позволяваше бизнесът и гражданите да търсят обезщетения от държавата за действието на нормативни актове, които са били отменени от съда.
„Много се изговори по този проект. Той беше внесен един път от колегите от БСП, но не точно в същия вид. Той е във връзка с тълкувателното решение на ВАС, което прие, че държавата и общините не отговарят за вредите от действието на незаконни подзаконови нормативни актове преди отмяната им. Нашето мнение обаче е, че основен принцип в правото е, че който причини вреди, е длъжен да ги поправи. Самата отмяна на акта не заличава последиците, не възстановява вредите, причинени от този акт“, аргументира идеята пред колегите си Хамид.
Проектът бе подкрепен от правната комисия, но отхвърлен от бюджетната. Затова и Хамид се ангажира между първо и второ четене да се направят някои корекции, за да бъде постигнат консенсус.
Прокурорската проверка на къщите за гости още тече
На този фон продължава да тече мащабната прокурорска проверка на всички къщи за гости, получили еврофинансиране по ПРСР. Тя бе провокирана от публикации на „Биволъ“ и „Благоевград нюз“ за къща за гости върху имот на вече бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев край Сандански, която е построена с евросубсидия, но е използвана като частна вила.
Финансовата помощ от ЕС изисква поне 5 години след финансирането къщата да приема туристи и да поддържа персонал. Затова и Благоевградската окръжна прокуратура повдигна обвинение на Манолев за престъпление, засягащо финансовите интереси на Европейския съюз, а самият той подаде оставка.
Впоследствие оставка подаде и земеделският министър Румен Порожанов, който преди това беше изпълнителен директор на ДФЗ от март 2011 до август 2013 г. и от 27 ноември 2014 г. до февруари 2017 г. Преди да сдаде министерския си пост той обяви в кра на април, че повече от половината от проверените към онзи момент 110 къщи за гости, построени с пари от еврофендове, са с установени нарушения. По думите му тогава в тази връзка са съставени актове за 10 млн. лв. От публично известната информация досега пък, ЕС е наложил санкции на България за 11 милиона евро.
