Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Кой каква отговорност носи, нямам идея." Как общината уж помогна на Пламен Георгиев


Пламен Георгиев

Постройките върху проблемната тераса на председателя на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев всъщност са законни, дори и за тях да не е издавано строително разрешително и да липсва одобрен проект. Причината е, че въпросните навеси са били изградени още преди пускането на сградата в експлоатация през 2007 г., когато столичният район „Слатина“ се е произнесъл, че тя е изградена така, както е предвиждал проектът.

Това обясни пред Свободна Европа директорът на „Общински строителен контрол“ към Столичната община (СО) арх. Влади Калинов, който прекрати административно-наказателното производство, по което постройките трябваше да бъдат съборени.

На този етап издадената от него заповед изглежда в полза на Георгиев, но тя всъщност е поредният официален документ, който категорично опровергава тезата на антикорупционния шеф, че не е вписал терасата в имотната си декларация, тъй като тя представлявала обща част.

Терасата е към този апартамент и тази тераса очевидно не е обща част

„Аз поне нямам колебания от самото начало. Документите, които гледаме, говорят само за това. Терасата е към този апартамент и тази тераса очевидно не е обща част“, заяви Калинов пред Свободна Европа, потвърждавайки тази част от становището на колегите си от район „Слатина“.

Той обаче е на противоположно мнение по въпроса за законността на двата навеса: „В момента район „Слатина“ твърди, че само покривът, тоест, всичко останало има книжа, само покривът няма. Говорим само за покрива. За всичките неща отдолу, които са направени, имало книжа, а за покрива няма. Разбирате ли? Това, някакси, не звучи никак нормално.“

Районът не се е разбрал сам със себе си

„Районът не се е разбрал сам със себе си. Или е сгрешил тогава, когато е издал удостоверението за въвеждане в експлоатация, с което е подвел всички хора оттук нататък, или греши в момента. Трябва да се разбере кога. Тъй като те казват, че тогава, когато сградата е въвеждана в експлоатация, е отговаряла на всички одобрени проекти“, обясни Калинов.

Попитан дали хипотезата, че сградата е получила Акт 16, въпреки че върху покрива ѝ са били изградени незаконни посторйки, означава, че така те са безвъзвратно узаконени, той не успя да даде еднозначен отговор.

„За това кой каква отговорност носи нямам идея. Фактът е, че ние такова производство в момента не можем да водим, защото всяка една наша заповед отива на съдебен контрол така или иначе. Включително и отказът да се образува последващо производство подлежи на съдебен контрол. Колегите юристи, за да подготвят такава заповед, са легнали буквално на съдебна практика, която е в доста съдебни решения.“

Защо Пламен Георгиев е подал невярна декларация?

Дори и позицията на директора на „Общински строителен контрол“ към СО да бъде потвърдена от съда обаче, остава отворен въпросът защо Пламен Георгиев е подал имотна декларация с невярно съдържание и дали по този начин не е опитал да намали действителната цена на луксозния си тризонет?

Тезата му за терасата-покрив, която се явявала обща част от кооперацията, бе опровергана с документи от три различни институции. Първо, това направи Първа инвестиционна банка (ПИБ), кредитирала част от сделката на Георгиев по закупуването на апартамента.

След това становище в тази посока зае и столичният район „Слатина“, като констатира, че двата навеса върху терасата трябва да бъдат премахнати. Макар и да прекратява производството за събарянето на тези постройки, сега СО също категорично потвърждава позицията, че терасата е собственост на шефа на КПКОНПИ от момента, в който той е придобил тризонета си в кв. „Гео Милев“.

А точно стойността на тази тераса се явява основна част от разминаването за близо четвърт милион лева между имотните декларации и данните от Имотния регистър по сделки на семейството на Георгиев, станали повод прокуратурата да разпореди на данъчните проверка по случая.

Какъв ще е резултатът от тази проверка все още не е ясно. Ясно е обаче, че държавното обвинение бе трябвало да обясни по безспорен начин каква е причината антикорупционният шеф да скрие част от стойността на жилището си и какъв е произходът на средствата, с които то е било закупено. Защото за всички е ясно, че е, меко казано, трудно човек да се сдобие с апартамент, предлаган през 2016 г. за 265 000 евро, срещу 293 374 лева година по-късно.

Терасата и антикорупцията
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:52 0:00

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG