Съдия Игор Тулея от Окръжния съд във Варшава влиза в новините след като отсъжда, че депутат от управляващата партия в Полша умишлено е попречил на народни представители от опозицията да присъстват на гласуването на бюджета за 2017 г.
В момента срещу магистрата се води дисциплинарно производство от създадената през 2018 г. етична комисия, която се състои от депутати и съдии, избрани от министъра на правосъдието. Тя трябва да съблюдава дали магистратите спазват етични стандарти и да налага санкции като орязване на заплати и понижаване в длъжност, ако установи нарушения.
Поводът за образуване на производство срещу Тулея е негова реч, произнесена по време на рок фестивал, в която той говори за заплахита за независимостта на съдиите в Полша.
„При всички нас използват едни и същи методи, сценарият е винаги еднакъв“, коментира Тулея, цитиран от „Файненшъл таймс“. „Вече няма разлика между Полша и Изтока що се отнася до върховеството на правото.“
Дисциплинарното производство срещу съдия Игор Тулея не е единственото. От създаването на етичната комисия тя е разгледала 28 случая на магистрати, които са нарушили етични стандарти.
Самият той признава, че е разпитван от членовете на комисията и за сигнала, които е изпратил до Съда на Европейския съюз в Люксембург с искане за становище по приетите през 2018 г. законови промени, които понижават възрастта за пернсиониране на върховните съдии. Във вторник беше публикувано решението на съдиите, които решиха, че поправката нарушава независимостта на съда и противоречи на правото на ЕС.
Законът, който трябваше да отсее послушните
Приетият набързо и със среднощни гласувания в полския Сейм Закон за Върховния съд влезе в сила на 3 април 2018 г. Той предвижда възрастта за пенсиониране на върховните съдии да бъде намалена от 70 на 65 години от момента на влизане в сила на закона. 27 от 72-ата магистрати във върховния съд не отговарят на това условие, включително председателката му Малгожата Герсдорф, чийто шестгодишен мандат е гарантиран от Конституцията. Те са принудени да подадат молба за продължаване на мандата им, която трябва да бъде разгледана и одобрена или отхвърлена от президента. Критерии за оценка обаче не са разписани в закона.
Хиляди полски граждани протестираха срещу приемането на закона. Съдиите, които трябваше да бъдат отстранени, продължиха да ходят на работа. Европейската комисия официално се противопостави на промените и изпрати възражение до Варшава. След това сезира Съда в Люксембург, който през октомври публикува становище, според което Полша трябва да спре прилагането на закона. По-късно управляващите се съгласиха да отменят закона.
Атаките срещу независимостта на съда обаче съвсем не приключиха до там.
(Анти)съдебна реформа
През декември 2017 г. Европейската комисия предприе безпрецедентна мярка срещу посегателствата на управляващите срещу независимостта на съда – беше задействана процедура по член 7 от Лисабонския договор, известна като „ядрена опция“. Тя се задейства, когато държава членка нарушава основополагащ принцип от договора за ЕС – в случая на Полша това е върховенството на закона. Като крайно наказание в случай че държавата не се поправе, процедурата по член 7 предвижда лишаване на държавата от право на глас в европейските институции.
Две години по-рано на власт в Полша идва партията на Ярослав Качински „Право и справедливост“. По-малко от два месеца по-късно са приети законови промени, според които парламентът ще избира конституционните съдии. Мандатът на петима от досегашните магистрати е прекратен, а Сеймът избира нови. През март 2016 г. е приет законопроект, според който функциите на главния прокурор се поемат от министъра на правосъдието и така той поема контрола над държавното обвинение.
През юли 2017 г. десетки хиляди поляци протестират срещу плановете на управляващите да поемат контрола над Националния съвет по правосъдието (полският еквивалент на Висшия съдебен съвет, който взема кадровите решения в съдебната власт) и да позволят пред Върховния съд да се обжалват всички съдебни актове, издавани през последните 20 години. Със същия законопроект пенсионната възраст на върховните съдии се намалява на 65 години.
Президентът първоначално наложи вето на законопроектите. Половин година по-късно обаче ги подписа. Сега Националният съвет по правосъдието се състои само от избрани от парламента магистрати, вместо от излъчени от колигията предтавители. Беше приет и закон, който позволява на правосъдният министър да назначава и уволнява ръководителите на обикновените съдилища.
