Шансът да се появи нова партия е все по-нищожен, а бизнесът ще може да влияе безконтролно върху големите формации. Това са два от изводите след приетите в четвъртък промени в Закона за държавния бюджет. След това гласуване партийната субсидия окончателно бе намалена на 1 лев за получен глас до края на 2019 г., а бизнесът получи правото да финансира политическите формации.
Първият проблем са малките формации, коментира за Свободна Европа Първан Симеонов от Галъп Интернешънъл. "Ако се разчита на правилото, че бизнесът ще дава парите, бизнесът дава там, където може да се свърши работа, а по-малките формации по-малко работа могат да свършат на бизнеса", каза той. Според него законовите промени са целяли да накажат статуквото, а в действителност са постигнали друго - наказали са най-малко виновните.
Шансът да се появи нова политическа формация се намалява значително, смята и преподавателят от департамента по политически науки в НБУ Христо Панчугов. За него проблемът не е в размера на субсидията, а в това, че се запазва съотношението между това, което ще получават най-голямата и най-малката партия. Според него това усилва неравенството и най-добрият пример за това е достъпът до медии. Медиите ще си останат еднакво скъпи в условията на предизборна кампания, напомня той.
Бизнесът ще навлезе безконтролно в политиката
От днес на бизнеса е позволено да финансира политическите сили без ограничения. Това нововъведение извежда на преден план въпроса за контрола, смята Панчугов. "Цитира се американският модел, но българският случай е различен - тук няма прозрачност и няма контрол", казва той. Той напомня, че българските поправки не предвиждат проверка на произхода на средствата. "Който има черни каси, сега ще може да си ги легализира", казва той. И добавя: "Досега беше трудно да се изперат пари. Сега с две дарения човек ще може да си легализира парите".
По думите му, финансирането от страна на бизнеса няма да става и медийно достояние, освен ако някои журналисти не решат да го проверят "на своя глава". "Единственият контрол е този на Сметната палата, но тази проверка е по-скоро формална", казва той. Заключението е, че с приетите вчера поправки е създаден висок риск за политически зависимости. Теза, която споделя и Първан Симеонов: "Безконтролното допускане на бизнеса може да означава допускане на всякакви влияния", казва той.
Популизмът като бумеранг
Според Симеонов, в България политиците са водени от презумпцията, че партиите и без друго са нещо лошо, така че трябва да ги лишим от публично финансиране. "Логиката, която аз намирам за вярна, е обратната – ако в партиите има лоши явления, те трябва да бъдат лекувани. Финансирането, разбира се, не трябва да е 11 лева, но 1 лев е другата крайност."
Решението е политическа демагогия, чиста проба популизъм, смята Панчугов. "То подхранва тезата, че българските политици не стават за нищо и по тази причина не заслужават да получават пари от гражданите. Но не може да рушиш идеите за политическо представителство, а после да излезеш сух от този скандал", казва той. И предупреждава, че лошият ефект от закона ще настигне и самите му вносители.
