България ще продължи да изнася оръжие за Турция, съобщи премиерът Бойко Борисов, след като в петък сутринта европейските лидери потвърдиха решението за въздържане от военен експорт докато продължава операцията на Анкара в северна Сирия.
„След спиране на огъня не виждам смисъл да си наложим такова (оръжейно ембарго, б.а.) за българската военна промишленост“, коментира Борисов в Брюксел.
Турция се съгласи да прекрати временно военните действия след среща на президента Реджеп Ердоган с американския вицепрезидент Майк Пенс в четвъртък.
В понеделник външните министри на ЕС решиха, че страните членки по своя преценка ще прекратят или ограничат само до текущи сделки износа на оръжие за Турция. Германия, Франция, Финландия, Швеция, Холандия, Италия и други страни обявиха, че ще наложат национално ембарго върху оръжейния си експорт за Турция като знак, че не приемат операцията срещу контролираните от кюрдите североизточни райони на Сирия.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини заяви, че формулата с националните решения е взета, тъй като за европейските членки на НАТО не е възможно да налагат ембарго на съюзника си Турция. ЕС няма и нужния консенсус за мярката, след като Великобритания, Унгария и други страни заявиха, че не биха прекратили износа си.
Според Борисов България има договори за износ на оръжие за Турция за 3 милиона долара.
Премиерът коментира и очаквания доклад от Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието. Той заяви, че България е изпълнила „абсолютно всички препоръки, така че да видим сега какво ново ще се появи“.
„Оптимист съм, защото абсолютно всичко, което искаха, ние с решения на Министерски съвет, с нарочни писма до Европейската комисия, с поети ангажименти за Венецианската комисия, сме го направили“, заяви министър-председателят.
Той съобщи, че преди да изпрати до Венецианската комисия писмото, с което иска мнение по намерението си да промени правилата за търсене на наказателна отговорност на „тримата големи в съдебната власт“, правителството го е консултирало с Европейската комисия. Става дума за законопроект на правосъдния министър Данаил Кирилов, свързан с председателите на Върховните касационен и административен съд и за главния прокурор. След критики от Съвета на Европа за включването на председателите на върховните съдилища в проекта при препоръка само за главния прокурор, България поиска мнението на Венецианската комисия, която е консултативен орган на Съвета по конституционни въпроси.
„Няма нито една дума, по която Брюксел да е искал наше решение и ние да не сме го изпълнили, 10 години винаги се намира по нещо, независимо, кое правителство е“, добави Борисов.
Европейската комисия ще представи годишните доклади за напредъка в правосъдната реформа и борбата с корупцията за България и Румъния през октомври или в началото на ноември.
